Проф. Франсоа Ейсбур: Русия започна играта "разделяй и владей", но ще загуби

Eвропейските лидери бяха главните действащи лица тази седмица в нажеженото пространство между Москва и Киев. Руският президент Владимир Путин очевидно се отказа от курса да преговаря изключително с президента на Съединените щати Джо Байдън за Украйна и за европейската сигурност. Президентът на Франция Еманюел Макрон получи най-много внимание от Кремъл - няколко телефонни разговора само за 10 дни и уговорено посещение в Москва идния понеделник.

Макрон е ротационният председател на Европейския съюз и пое инициативата заради несвойствено пасивната по отношение на Русия и нерешителна Германия. Волно или неволно, с огласените си планове за пътуване на изток френският президент наля масло в огъня на критиците му от източния фланг на НАТО, особено от балтийските членки, които го обвиняват в липса на прозрачност и нежелание за координация.

Един от проблемите е, че Макрон ще отиде първо в Москва, а чак след това в Киев. И украинците заподозряха, че воден от традиционния френски интерес към по-топли отношения с Русия, той би направил неприемливи за тях отстъпки пред Путин.

Проф. Франсоа Ейсбур е старши съветник за Европа в лондонския Международен институт за стратегически изследвания и специален съветник в парижката Фондация за стратегически изследвания. Вижда ли потенциал Макрон да промени хода на играта с Путин? В предаването "Събота 150" той отговори: 

"Никой не знае! Продължават да не са ни известни намеренията на Путин - ще тръгне ли на война, или не. Напредъкът на дипломатическия фронт е далеч от задоволителен. Но нали все пак, докато се преговаря, войната още не е факт! Моите очаквания, за съжаление, не са много оптимистични". 

• Асла Айдънташбаш: Ердоган внимава да не ядоса Путин с ходове по Украйна

• Мария Золкина: Не е време за паника, но са притеснителни хибридните сценарии

"Файненшъл таймс" публикува тази седмица статия, озаглавена с въпрос - много интересен въпрос: Може ли да се има доверие на Макрон, когато става дума за Русия?

И отговорът в статията, между другото, беше "да".

А според вас какъв е отговорът?

Към момента французите работят в изключителен синхрон с американците. Не сме били свидетели на толкова силни стратегически отношения между Франция и Съединените щати от Бог знае кога. Може би от 80-те години на миналия век. Каналите за комуникация между Париж и Вашингтон и Париж и Брюксел функционират изключително добре. Такова беше и заключението в статията.

Но нека се върна към въпроса - какво се очаква да направи Макрон в Москва. И предполагам, че ви интересува и какво ще стане в Киев. Осведомен отговор на тези въпроси, разбира се, може да получите едва след разговорите там. Аз не очаквам много. Защото президентът Путин не е заинтересован, поне към момента, от нищо друго освен от пълна капитулация пред исканията, които отправи през декември. 

Прибързано ли е да се смята, че Германия е загубила вече статута си на определящ фактор в отношенията на Европейския съюз с Русия?

Към момента е факт, че Германия вече не е в главната роля. И това е донякъде непреднамерено. Управляващата коалиция в Берлин е неопитна в полето на външната политика и политиката на сигурността. На всичкото отгоре имат вътрешни разногласия по тези въпроси. Не са се разбрали помежду си. Такива неща обикновено се случват при нови правителства, които още не са стъпили стабилно на краката си. И в периода докато това стане, празнините се запълват от други, в случая - от французите.

Владимир Путин се отвори за контакти с европейски лидери веднага щом получи писмените отговори от Вашингтон и от НАТО на предложенията си за гарантиране на сигурността в Европа. И след като Съединените щати и други западни съюзници обявиха, че изпращат подкрепления на източния фланг на алианса. Текстът на американските отговори изтече тази седмица в пресата. Какво ви е мнението за него?

Знаете как е с президента Путин - той непрестанно се опитва да разделя, за да владее. Първоначално не искаше да преговаря с европейците. Двата му проекта за договори бяха предложени на американците и на НАТО, с което даде да се разбере, че ще си говори само с боса, т.е. Вашингтон. Сега, тъй като единството в НАТО изглежда пълно, а американците се отнасят много професионално към европейските си съюзници, руснаците са решили да скарат европейците с американците. Това е тяхна стандартна процедура на действие. Не смятам, че някой ще им се върже и дори не съм много притеснен - защото декемврийските им искания са напълно неприемливи. Дори премиерът на Унгария Орбан избра да не се отлъчва от консенсуса в НАТО и Европейския съюз. Унгария е членка и на двата блока, въпреки че много хора го забравят напоследък. Посланието е много силно и затова Русия започна тази игра. Но ще загуби.

Наближава ли моментът, в който единството в Трансатлантическия съюз ще бъде поставено на истинско изпитание?

Известно ви е, че настоящата руска криза - защото тази криза е руска - се състои от два компонента. Първият е свързан с руските искания за пренареждане на европейската сигурност, и по-конкретно - за практическо елиминиране на членството в НАТО на страните, които се присъединиха към алианса след 1997 година, и за възстановяване на статуквото от преди Съветският съюз да изчезне. НАТО и Европейският съюз отхвърлиха тези искания със забележителна лекота. Единството и солидарността са налице. Както и дипломатическият професионализъм, за което свидетелства споменатият от вас текст на американските отговори на руските искания, публикуван от испанския вестник "Ел Паис". Това, между другото, е много добро журналистическо попадение, защото показва какво се случва зад кулисите.

Вторият компонент е Украйна. А там нещата са далеч по-сложни. Защото текат трудни преговори за това какво би било достатъчно да възпре Путин от нападение - какъв точно да е пакетът от санкции срещу финансовия, банковия, енергийния и други сектори на руската икономика. Нормално е това да е труден момент, защото различните страни членки ще бъдат различно засегнати от санкциите срещу Москва. Но имам усещането, че ще бъде постигнато споразумение.

Под въпрос в много по-голяма степен е какво ще се случи, ако Путин реши да воюва. Това би било в резултат на провал на усилията за възпиране или решение от страна на Русия просто да понесе ударите на санкциите. Тогава ще трябва да се договорим какво да правим по-нататък. Засега обаче чуваме само какво няма да направим. Президентът Байдън декларира, че войниците, които изпраща в Източна Европа, няма и да стъпят в Украйна. Това може и да е разумно, но все пак е сигнал с отрицателен знак. А тъкмо в тази фаза на противопоставянето ще е истинският стрес тест за западните държави. Рискът от избухване на война е голям. А още по-големи ще са трудностите, които тя ще донесе със себе си. При справянето с тях ще си проличи колко здраво е единството в НАТО и Европейския съюз.

Изключени ли са каквито и да било отстъпки пред Русия за сметка на Украйна?

Нищо не бива да бъде правено в ущърб на Украйна. Но това не означава, че няма пространство за маневриране. Факт е, че Нормандският формат не работи достатъчно добре. Но това не е само защото руснаците са много лоши момчета. Украинските лидери също не са прекалено отзивчиви. Минските договорености се нарушават и от двете страни и би било добре да се разберат за същината им и за това как да ги прилагат. Оттам нататък обаче не смятам, че трябва да се правят каквито и да било отстъпки на Русия. Крим не е част от нея. Тя няма и право да анексира и Донбас.

След като и Китай реши да се обяви против по-нататъшно разширяване на НАТО, наемате ли се да прогнозирате десетилетия на ново противопоставяне Изток - Запад като през Студената война?

Първо, в случая на Украйна заплахата е от гореща, а не от студена война. Сценариите, за които говорим през последните месеци, са само за реални военни действия - нещо от което сме отвикнали през последните десетилетия. А иначе китайско-руското стратегическо партньорство е реалност. То съществува. Пекин и Москва си пазят взаимно гърбовете, както обичат да се изразяват американците. Подкрепят се взаимно в ООН. Подкрепят националните интереси един на друг, стига те да не пречат на техните собствени интереси. Разширяването на НАТО например няма никакво отношение към Китай. То е важно за Русия. Но, въпреки това, Москва получава дипломатическата подкрепа на Пекин. Когато обаче има потенциален сблъсък на интереси, двете страни не оспорват взаимно действията си. Например по отношение на Индия. Тя не е приятел на Китай - дори се стига до престрелки на границата им в Хималаите. Но е значим стратегически партньор на Русия.

В Пекин обаче вчера стана ясно, че занапред, когато интересите ѝ в Централна Азия се преплитат с китайските, Русия ще трябва да си плаща. Организацията на Договора за колективна сигурност, под чието прикритие руснаците потушиха бунта в Казахстан, не е спомената нито веднъж в огласената китайско-руска декларация. А Шанхайската организация за сътрудничество, в която членуват същите централно-азиатски страни, фигурира седем пъти. Така Китай дава ясно да се разбере, че Русия вече не е най-важната сила в региона и че той е поне толкова значим, колкото и тя. Затова подозирам, че Русия плаща доста солено за тази съвместна декларация, която й е политически важна и необходима в момента.