Еврото на 20 години

публикувано на 23.01.22 в 14:20

Снимка: архив

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

12 държави от Европейския съюз въвеждат евро банкнотите и монетите на 1 януари 2002 година, като заменят с тях националните си валути. Еврото съществува от три години, но до този момент само в електронна форма. Двайсет години по-късно 19 държави и над 340 милиона европейци използват общата валута. Еврото е и втората най-важна валута след щатския долар, 60 държави и територии извън ЕС го използват или свързват валутата си с него.

Председателят на еврогрупата и ирландски финансов министър Паскал Донахю е убеден, че еврото е доказало устойчивостта си - първо с финансовата криза, а сега и с икономическите последици от пандемията.

„Не може да твърдим, че сме успявали веднага да се справим с всеки проблем. Но има няколко изпитания, които еврото премина и скоростта, с която еврозоната се възстанови от ковид кризата, е около четири пъти по-висока от скоростта на възстановяване след световната финансова криза.“

Целта на въвеждането на обща европейска валута е да опрости живота на хората, да използват едни и същи пари за работа и бизнес, за пътуване и живот както у дома, така и в чужбина. А силната международна роля на еврото има за цел да защити европейската икономика и финнасова система от шоковете на чуждестранните борси, да намали зависимостта от други валути и да осигури ниски разходи на европейския бизнес. Според Донахю въвеждането на еврото е премахнало доста усложнения за правителствата и потребителите.

„За мен най-осезаеми са еждневните ползи. Неудобството, дори предизвикателството на моменти, от обмяната на валута. Сега е лесно да го забравим, но за голяма част от историята преди въвеждането на еврото, несигурността в обменния курс на валутите е била сериозно изпитание за правителствата и бизнесите.“

Освен икономически ползи, еврото трябва да има и положителен социален ефект, смята президентът на еврогрупата.

„За еврозоната все още е предизвикателство, а това се отразява и на еврото, да намерим път за възстановяване с ползи за младите хора, със стимули за жените да се върнат на работа, с установяване на нови схеми за работа. Възстановяване, което да включва всички и да е по-справедливо.“

Ирландия е една от първите 12 държави, които приемат еврото през 2002-а и ирландските паундове се заменят от евробанкноти и центове. Впоследствие икономическият растеж на страната е един от най-силните в Европа. Според Оана Пея, икономист в университета в Дъблин, общата валута е изиграла ключова роля за успешната история на Ирландия.

„Приемането на еврото беше важно за утвърждаване мястото на Ирландия на общия пазар, привлече много преки чуждестранни инвестиции, които сега съставляват 20 % от работните места, и увеличи вътрешния търговски оборот с ЕС, който сега представлява 40 на сто от износа на Ирландия."

Пея предупреждава също, че Ирландия е и лош пример за членство в Еврозоната, което й дава достъп до евтини кредити и зле регулиран пазар, а те на свой ред водят до финансовата криза от 2008-а.

"Възстановяването от кризата беше болезнено. Но след това икономическият растеж на Ирландия е наистина впечатляващ, средно с 5 % на година от 2012 насам до преди пандемията."

Икономиката на Ирландия се развива най-вече в технологичните сфери, както и фармацевтичните и медицински продукти. Те съставляват 38% от износа на страната. Според изпълнителния директор на една от компаниите за аеорозолни лекарства Джон Пауър приемането на еврото е била положителна стъпка.

"Валутата ни, паундът, щеше да е маловажна в Европа и обменния курс и кризите щяха да имат сериозен ефект върху ирландския бизнес. Въвеждането на еврото тушира всичко това."

Тъй като вътрешният пазар на Ирландия е твърде малък, европейският и американският винаги са били особени привлекателни, смята Пауър.

Европейската статистическа служба поставя Ирландия на второ място по доверие в Европа, което е отчетлив знак, че ирландците продължават силно да вярват в евросъюза и общата валута.

В следващите няколко години България, Румъния и Хърватия също ще приемат еврото. За да улесни прехода хърватският премиер Андрей Пленкович обяви, че от 5 септември тази година, както и през цялата 2023-а, всички цени в страната ще бъдат обявявани както в куни, така и в евро. На фона на годишната инфлация от 2.6 процента за миналата година, управителят на хърватската национална банка Борис Вуйчич заяви, че приемането на еврото ще бъде своеобразна защита на страната от евентуални бъдещи кризи.

"Банковата ни система излезе от ковид кризата по-силна, без това да струва на данъкоплатците нищо. Затова уверено продължаваме по пътя на приемане на еврото. Въвеждането му на практика ще премахне сегашните рискове при обмяна на валута, а Хърватия само ще спечели, защото икономиката ни е най-евроизираната от всички останали кандидати за еврозоната."

По думите му в момента в обръщение са 36 милиарда куни, които в следващите 12 месеца трябва да бъдат депозирани в банки или похарчени. През следващата година всеки хърватски гражданин ще може да обмени куните си за евро без никакви комисионни.

И докато еврозоната продължава да се разширява, Европейската централна банка вече работи по следващата стъпка - дигитализиране на еврото. Паскал Донахю:

„Искам еврото да е дългосрочен сигнал и символ на Европа, с важна роля на световната сцена, устойчива, все по-успешна в новата си история и работеща за по-добро бъдеще.“

Дали дигиталното евро ще успее да намери място на пазара предстои да видим, но експертите отчитат значителен отлив на оборота на най-популярната криптовалута - биткойна, той е спаднал до 65% от 92% през 2020г. Сега на финансовата сцена излизат алткойните или алтернативните на биткойна монети. Причината за това е силната нестабилност на крипто пазарите във времето на пандемия, фактът, че напоследък именно биткойна се използва за искане на откуп от хакерите, а не на последно място и влиянието върху околната среда, тъй като много от алткойните не изискват толкова енергия за изкопаване като биткойна.

Дигиталните валути несъмнено са бъдещето на традиционните финанси, защото позволяват на потребителя сам да управлява парите си, бързо и практично.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Еврото на 20 години

Олаф Шолц: Животът на заложниците сега трябва да бъде основен приоритет

“Демокрация, права и свободи” - ДПС ще подкрепи правителство на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН

Хасково е първата област в страната, която обявява грипна епидемия

В Свищов предстои разкриване на пунктове за проверки чрез анализ на риска

ЕС планира да забрани вноса на алуминий от Русия

България няма грешки при усвояването на евросредствата за земеделието и природните ресурси

Пътищата в Смолянска област са проходими при зимни условия

Екоакцията по бреговете на Тунджа продължава

Проф. Георги Попов: Грипът бавно, но сигурно настъпва, има и грип тип Б

Диян Стаматов: Да не се удължава учебната година

Предавания

За БНР

Програми

Радио България