Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Старите истории на културния елит на Велико Търново стават негово бъдеще

Снимка: Здравка Маслянкова

За да има бъдеще, трябва да се знае историята – така е и със сградите, казват от Пространството за културни и социални събития ТаМ, което преди няколко месеца получи от Община Велико Търново партерния етаж от сградата на Клуба на дейците на културата в старопрестолния град и започна да я ремонтира и възражда за нов културен живот. 

С подкрепата на фонд „Култура“ историите от миналото на сградата, паметник на културата, строена преди повече от век, и нейния живот като културна организация ще бъдат изследвани и събрани в дигитален двуезичен архив, разказва Галин Попов от клуб ТаМ, стопанисващ стария Клуб на културните дейци във Велико Търново: 

„Какъв живот е имала, по какъв начин членовете на клуба са били приемани, защо мястото се налага да приключи дейност, какво се случва след това. Това е една история, от която ние може да научим много неща за начина, по който се управлява културата. И е много добре да започнем да пълним тази дупка, която се образува от историята, която се разказва за преди векове и живота, който живеем днес, точно с такъв тип лични и задълбочени проучвания“. 


Клубът на дейците на културата във Велико Търново е функционирал като културно средище три десетилетия до 1993-а година. След това общинският имот сменя няколко наематели, а в последните години разрухата беше единственият обитател в емблематичната сграда на улица „Велчо Джамджията“ 16 до Колюфичевата църква „Св. св. Константин и Елена“ в старата столица. Не винаги е било така, разказват от клуб ТаМ: 

„С великотърновския клуб са свързани имената на писатели като Андрей Гуляшки, Николай Хайтов, Васил Попов, Дончо Цончев, Антон Дончев, на поетите Младен Исаев, Павел Матев, Дамян Дамянов, Блага Димитрова, Матей Шопкин, на литературните критици Ефрем Карамфилов, Тодор Абазов, Стефан Коларов, Атанас Свиленов, Енчо Мутафов“. 

От ТаМ поканиха великотърновци, които имат лични истории, документи и снимки за миналото на Клуба на културните дейци да ги разкажат. 

„Там се влизаше със специален пропуск, а творческите срещи винаги завършваха в бирхалето“, разказва Йордан Паунов, син на един от първите съдържатели на клубното заведение: 

„Серафим Северняк беше редовен, Петър Слабаков от артистите, Петър Чернев. С писателя Димитър Манов много неща сме си споделяли. Всяка вечер си бяхме там. Серафим хубаво пееше. Кубинци са идвали тук. Даже имаше автографи по тухлите. Просто си ни беше хубаво. Приятни компании, весели хора преди 40 години“. 

Творческата бохема на Велико Търново се събираше и на срещи, поставяха се интересни спектакли в клуба до църквата на Колю Фичето, спомня си бившият фотограф Венцислав Илиев: 

„Едно такова крупно събитие, което си спомням в по-последните години, тогава църквата беше в ремонт и имаше скелета, които бяха от двора на клуба по покрива на църквата, тогава се прави моноспектакъл на един актьор от театър, три вечери“. 

 

Сред най-активните в срещите си в Клуба на дейците на културата бяха художниците, разказа творецът Галина Цветкова:  

„Моят пропуск за там беше Цанко Петров, преподавател по история на изкуството във Великотърновския университет. Той се обитаваше изключително от художници, караха се, сърдеха се и пак там се събираха. Трудно беше влизането, не можеше кой да е да влезе. Галерийното, кръчмарското пространство стените бяха поддържани с най-различни изяви. Спомням си на Никола Хаджитанев изложби там. Последната, която си спомням, е на Стефан Лютаков – изложба с едни кончета, бяха естетски, чувствени. Лично аз съм имала портрет, нарисуван върху стената от Георги Райчев в една такава неформална, пиянска вечер, с химикал и стоеше дълго време, докато лека-полека в първите години на демокрацията всичко започна да се разпада“. 

Историите на великотърновци, свързани с миналото на Клуба на дейците на културата, ще бъдат записани и обработени от д-р Зорница Драганова от Института по философия и социология към БАН:  

„Личните истории, микроисториите на хората и общностите са всъщност социалната история на един град. Това е живата тъкан, паметта, която живее през поколенията и през хората. Това е един начин да разберем въобще културния контекст, социалната история на един град, за да разберем себе си, за да разбираме нашата социална реалност“. 

В изследването на клуба на дейците на културата се включва и архитектът по паметници на културата Веселин Алексиев: 

„Това е била една сграда, ключова за културния живот на града, което предполага, че е кипял много живот, а когато кипи живот, една сграда постоянно се променя във времето. Ще се опитам да направя периодизация за развитието на сградата през годините с цел бъдещите намеси да бъдат от една страна щадящи, от друга – автентични, за да запази тя духът си такъв, какъвто е редно да бъде“. 


Събирането на историите от миналото на клуба не е самоцелно, те ще бъдат дигитализирани и превърнати в артистични творби, които ще прелеят в настоящето и бъдещето на културното пространство, разказа новият стопанин на клуба Галин Попов: 

„След като архивът бъде създаден, надяваме се в края на април месец да ви го представим, сме поканили 10 артиста, които през 2022 година да създадат нашата културна програма. Артистите да работят с тъканта на сградата, с историите на сградата и ще направят културните си събития, базирани върху информацията и интересните факти, които ги вдъхновят от архива. Важното е да бъде въвлечена местната общност в създаването на тези събития“. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Остров Санторини, Гърция, 4 февруари 2025 г.

Подводни сеизмографи ще следят вулкана Колумбо край Санторини, където трусовете продължават

Около 9000 души са напуснали гръцкия остров Санторини по въздух и вода, след продължаващите дни наред земетресения в района. Този следобед беше регистриран и най-силният досега трус от 5 по Рихтер.  Множество хора се опитват да напуснат Санторини Санторини продължава да се тресе: За ден 6 хил. гърци и туристи са го напуснали  Сънародникът..

публикувано на 04.02.25 в 18:49
Президентът Румен Радев и председателката на Народното събрание Наталия Киселова (в средата) взеха участие в дискусията

Президентът: Без осветляване на казусите с Нотариуса и Петьо Еврото не може да има съдебна реформа

Президентът Румен Радев призова съдебната система да бъде освободена от политически и олигархични влияния и обяви, че без да се осветлят казусите с Нотариуса и "Осемте джуджета“ не може да има съдебна реформа. Държавният глава и председателят на Народното събрание Наталия Киселова участваха в дискусия на тема "Оттук накъде със съдебната власт?“,..

публикувано на 04.02.25 в 18:31
Георги Куртев

Георги Куртев: От 4-ти февруари 1997 г. България тръгна по нов цивилизационен път

"От 4-ти февруари 1997 г. България тръгна по един наистина нов цивилизационен път към приобщаване с Европа . Всички си спомняме за 10-и ноември 89-а, а като че ли 4-ти февруари 97-ма остава по-назад. А всъщност 4-ти февруари е истинската повратна точка на пътя на страната ни. ... Тогава спечели България, не спечели нито един от политиците , а..

публикувано на 04.02.25 в 18:06

Съдът отказа да заличи Делян Пеевски като член на ДПС и като председател на партията

Съдът отказа да впише промените в ръководството на Движението за права и свободи, свързани с изключването от партията на Делян Пеевски и още седем души от фракцията около него. Искането за заличаването на Пеевски като председател на ДПС и член на ръководните органи на партията беше по искане на другия председател на Движението Джевдет Чакъров...

публикувано на 04.02.25 в 18:00

Д-р Надежда Михайлова: Апетитна е Гренландия - топенето на ледовете откри много ресурси

Топенето на ледовете край Гренландия е необратим процес и в момента 30 млн. т лед се топят на час. Това е причината и в Гренландия да се откриват много ресурси, залежи на минерали, скъпоценни и полускъпоценни камъни. И това прави Гренландия апетитна, каза гл. ас. д-р Надежда Михайлова, преподавател по скандинавистика, в интервю пред БНР...

публикувано на 04.02.25 в 18:00

Майката от Вакарел, обвинена в убийството на децата си, остава в ареста

Софийският окръжен съд остави за постоянно в ареста ареста майката, обвинена за смъртта на двете си деца във Вакарел. 32-годишната Ксения Плачова беше доведена в Съдебната палата, окована с белезници. Тя изслуша мълчаливо обвинението и защитата и  поиска от съда "справедлива мярка". Жената  ще бъде настанена за изследване в психиатрично заведение...

публикувано на 04.02.25 в 17:51

В понеделник МФ ще предложи 3-годишни дългови книжа за 100 млн. лева

В понеделник Министерството на финансите ще предложи още 100 милиона лева дългови книжа, става ясно от обявата за аукциона на сайта на БНБ . Книжата са тригодишни с фиксирана лихва от 2,75 на сто. Досега от началото на годината е поет общо дълг от 600 млн. лева в два аукционна за 3 и 7-годишни държавни ценни книжа. 300 млн. лв. нов дълг бяха..

публикувано на 04.02.25 в 17:47