През последните двайсет години няма български премиер, който да не е поставял въпроса за коридор номер 8. Непрекъснато разписваме споразумения, от които нищо не следва. Защото северномакедонците не желаят да се строи такъв коридор включително и с европейски средства. Коридор номер 8 би дал възможност на България и Северна Македония много бързо да се сближат, да смесят гражданите и бизнеса си. Този коридор рязко би извикал изгубената историческа памет у македонското население, затова и този проект непрекъснато се блокира.
Сърбите не желаят това при никакви обстоятелства, а зад великосръбските амбиции стои още и Русия, която счита, че нейните интереси съвпадат с интересите на сърбите и сръбската експанзия на Балканите. Заради амбициите на Съветска Русия за излаз на Адриатическото крайбрежие Югославия винаги е била обект на стратегически операции от страна на съветските и западните служби. След смъртта на Тито обаче ЦРУ започва да губи влиянието си през добрите търговски практики. Затова още през 80-те години западният фактор предприема по-груба стратегия, ползвайки косовските албанци за катализатор на процесите на разпадане на федерацията.
Идеята за транспортен коридор номер 8 възниква след края на Студената война и с разпадането на Югославия, когато САЩ започват да изграждат нова военна инфраструктура на Балканите. Ако човек погледне внимателно трасето от Бургас до Скопие, ще установи, че т.нар. американски бази у нас или по-точно съоръженията за съвместно ползване са избрани именно по линията на коридор номер 8. Всъщност натискът за изграждане на военна инфраструктура на Балканите и големият интерес на НАТО към сигурността в Черноморския регион кореспондират директно с икономическата идея да се осигурят енергийни трасета от Каспийския регион към Европа.
Паневропейският транспортен коридор номер 8 свързва Адриатическото крайбрежие с Черно море и изглежда така с разклоненията си: Бари (Бриндизи-Отранто) Отрантски проток-пристанище Драч (пристанище Вльора - Тирана - Елбасан - Кяфасан - Струга - Кичево - Гостивар - Тетово - Скопие - Куманово - Крива паланка - Деве баир - Кюстендил - София - Пловдив - Бургас/Варна. Коридорът е интермодален и включва магистрали, пристанища, железoпътни линии, летища, тръбопроводи, оптични кабели, фериботни линии, комбиниране на всички елементи от инфраструктурата.
Подобен коридор е скъпо занимание и през 90-те години се разчита, че финансирането ще дойде по линия на големите транснационални енергийни корпорации. Тъй като Паневропейският транспортен коридор номер 8 е замислен като част от алтернативния път на каспийските нефтогазови ресурси към европейския пазар, Русия логично е изключително против и прави всичко възможно това да не се случи, включително, използвайки сръбския антибългарски натиск в Северна Македония.
От друга страна, руските експерти обичайно се забавляват като подхвърлят фразата: „А где газ, а где нефть?“. Трасето никога не се построява, защото идеята за него е свързана с проектите за Трансбалканския нефтопровод АМБО и Транскаспийския газопровод, който трябва да мине по дъното на Каспийско море. Русия веднага обяви като алтернатива на АМБО проекта „Бургас-Александруполис“ и така двата петролопровода взаимно загинаха.
Засега нищо не подсказва, че Бургас някога ще приема ресурси, идващи от крайбрежието на Грузия. Каспийскиите държави водят остри спорове за това докъде се простират границите им, чии са находищата и дали Каспийско море е море или езеро, тъй като законите, свързани със собствеността и правата на крайбрежните държави в двата случая са съвсем различни. През 2018 г. петте каспийски държави Русия, Иран, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан се опитаха чрез една Конвенция да договорят отношенията си към морското дъно на Каспийско море, по което да могат да минават тръбопроводи, да го разделят на сектори, но като цяло споровете в различни аспекти продължават.
В района отдавна са се настанили големите западни енергийни компании. Битката за ресурсите в постсъветските републики винаги е била кой да изкупува газа и нефта, и как да се транспортира. Често има кой да го купува, но няма как да се транспортира. В този смисъл Русия винаги е имала предимство, заради тръбопроводите си, а съответно ЕС непрекъснато се опитва чрез редица директиви като т.нар. Трети енергиен пакет да отмени това предимство. Китай е другият играч, който навлиза изключително агресивно на територията на постсъветското пространство, с огромни инвестиции, договори за потребление, изграждане на трасета и неограничено време.
Европа вече не е единствения възможен платежоспособен купувач. По всичко изглежда, че вместо Европа да диверсифицира успешно доставките, нея я диверсифицираха като потребителски пазар.
Националните интереси на България около коридор номер 8 са свързани основно с приобщаването на Северна Македония. Не е нормално две съвсем близки държави да нямат лесни транспортни връзки. Това става само нарочно, с политическо решение за устойчиво разделяне. Коридор номер 8 не е изгоден и за Турция, която предпочита всички товари да минават през нея, най-вече енергийните трасета.
Добре е да се отбележи, че съвсем скоро Азербайджан започна да доставя газ по Трансадриатическия газопровод – Гърция, Албания, Италия, който е част от Южния газов коридор и всъщност е продължение на Трансанадолския газопровод. Но при проектирането са обмисляни два варианта: северен – България – Северна Македония – Албания; и южен – през Гърция и Албания към Италия. Логично е, че инвеститорът е избрал южния маршрут, доколкото Северна Македония все още е под силното влияние на Сърбия, респективно на Русия, и със сигурност би създавала обструкции. Това е и една от причините САЩ да натискат толкова много за влизането на Северна Македония в ЕС. Приобщаването е начин да се изтласква поетапно влиянието на Русия.
Поради това, че в момента има изостряне на противопоставянето между Русия и САЩ, транспортен коридор номер 8 може да придобие друго значение. И България трябва да използва момента, за да придвижи този проект до необратима точка.
Избраха временно временен кмет на община Бойчиновци, след като: Кметът на Бойчиновци окончателно е отстранен от длъжност Таня Петрова ще изпълнява временно длъжността кмет на община Бойчиновци, съобщи областният управител на Монтана Калин Хайтов. Това е решил Общинският съвет на днешното си заседание. Петрова е заместник-кмет на..
При акция на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) в кв. "Люлин" е открито голямо количество вейпове и течност за електронни цигари, които са без разрешително . Това каза пред журналисти началникът на 9-то Районно управление комисар Георги Несторов. Той заяви, че все още не може да се посочи точното количество, тъй като предстоят огледи...
Украинският президент Володимир Зеленски ще посети Обединеното кралство през уикенда за участие в среща на върха заедно с други европейски лидери, съобщи Скай нюз. Зеленски обяви плановете си да посети Обединеното кралство в контекста на обсъждането на гаранции за сигурност за Украйна с европейските лидери. В коментар пред украински журналисти той е..
Конституционният съд възложи на Централната избирателна комисия (ЦИК) повторно преброяване на национално ниво на гласовете за 51-вото Народно събрание. КС с обновен състав решава по 5 дела за частично или пълно касиране на вота Освен подадените хартиени бюлетини и бюлетини от машинно гласуване, ЦИК ще трябва да установи повторно..
Пенсиите, отпуснати до края на миналата година, ще бъдат повишени с 8,6% от 1 юли 2025 година по т.нар. Швейцарско правило. Още от април ще се увеличи минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 933 лева на 1 077 лева, както и максималният осигурителен доход - от сегашните 3 750 лева на 4 130 лева. Това предвижда проектобюджетът на..
Президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди, че ще приеме украинския лидер Володимир Зеленски във Вашингтон в петък, когато ще се водят преговори по сделка, която да осигури на САЩ достъп до украинските редкоземни ресурси. Зеленски се надява да се срещне с Тръмп в САЩ в петък "Президентът Зеленски ще дойде в петък, това вече е потвърдено", заяви..
Парламентарната енергийна комисия прие законопроекта за държавния бюджет и отхвърли законопроекта на "Възраждане" за защита на стратегически енергийни обекти. Пред комисията Иван Иванов от Комисията за енергийно и водно регулиране разясни указанията, предадени на електроразпределителните дружества за компенсация на клиентите, пострадали при авариите..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
Има кампания за ползите от еврото, а защо няма кампания за вредите от еврото? Това каза пред БНР депутатът от "Възраждане" Виктор Папазов и цитира..