Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„За много години“ зависи от календара

За Нова година през годините и историческите специфики на отбелязването на празника – разказва за „Изотопия“ историкът доц. Михаил Груев

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Клишетата за честването на Нова година са много. От пенливо вино, през майонезени салати и тънко нарязани мезета - до строго регламентиран в куверта грамаж алкохол и по-скъпа от обичайното транспортна услуга, както и наподобяваща ожесточена обсада илюминационна звукова картина.

Това е част от стереотипния декор на посрещането на Нова година в България. Сигурно може да добавите и още, за това се сетихме.

Нова година през годините

Тази тема разисквахме в новогодишния брой на "Изотопия" от "Червения апартамент" в София заедно с историка доц. Михаил Груев. Той е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет, също така е председател на Държавна агенция „Архиви“.

Няма да броим от 10 назад, то вече си е преброено. Направо се хващаме за календара, за да разберем как се е „местила“ Новата година през годините.

Трапезата на новогодишната

Михаил Груев: „Нова година е модерен празник, който се появява и утвърждава в годините след Освобождението. Известно е, че османското летоброене води началото си от рождението на Мохамед, т.е. от 632 г., въобще в Османската империя има съвсем друг календарен режим.“

След Освобождението у нас се възприема руската календарна система. В църквата това става още по-рано под влияние на православната традиция. Тогава се възприема Юлианския календар. Това по някакъв начин ни откъсва от европейския свят, тъй като в Европа, още от реформите на папа Григорий XIIIот 1582 г. върви налагането на Григорианския календар. В различните страни това се случва по различно време, но в източната част на Европа това се случва най-късно. В България – през 1916 г.

Преди това сънародниците ни празнуват Нова година на 14 януари. А на самия 1 януари се празнува единствено Васильовден в духа на православната и народната традиция.

Руска салата, няма как…

Михаил Груев: „Руската салата идва с братята освободители. Въобще цялата съпътстваща декорация и празничност е много силно повлияна от това, което българите виждат в руската аристокрация. Оттам е и зеленото борче, което се отсича и се слага в къщата. Но всичко това остава градска традиция.“

Навлизането на тези неща във всекидневието на българина става много бавно. До календарната реформа от 1916 г. отбелязването на Нова година остава затворено предимно в градските и буржоазни среди. Народът продължава да си празнува Васильовден.


Нова година като светски и универсален празник

Михаил Груев: „От една страна това, че на Запад Нова година е голям празник, от друга – това е светски празник, откъснат от църковния календар. Това е празник, който дава възможност да се празнува от различни религии. Иначе всяко вероизповедание си следва своя календар.“

Соц Нова година – Дядо Мраз и цитруси, а Коледа – нормален работен ден

През годините на Социализма у нас акцентът и цялата символика пада силно върху празнуването на Нова година по съветски модел.

Михаил Груев: „Идеята е да се отнеме цялата тежест на Коледа, защото това е религиозен празник. Тогава беше нормален работен ден. Нещо повече – когато има някакви производствени съвещания или учителски съвети в училище, умишлено се насрочват за Бъдни вечер, за да може жените да не приготвят трапеза, да бъдат на събрание. Това продължи до края на 80-те години.“

Още за превръщането на празника от семеен в колективен – прехвърлянето на хората от домовете им на площада, какво се случва с отбелязването на Нова година след демократичните промени и какво говори за един народ новогодишната традиция – чуйте цялото интервю с доц. Михаил Груев в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Боян Петев

Боян Петев, един от основателите на Български клуб по волейбол гост в "Америка - илюзии и реалности"

От 5 години в Чикаго работи Български клуб по волейбол. Боян Петев, Стоян Славов и Симеон Младенов са основателите и собствениците на Българска волейболна академия във ветровития град. В 58-ми епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" гост е Боян Петев , единият от основателите  на   волейболния клуб. "Беше страхотно да бъда..

публикувано на 04.11.24 в 11:37
 Музей

250 предмета от античността и Късножелязната епоха до днес в историческия музей в Търново

65 дарители са предоставили на Регионалния исторически музей във Велико Търново през последната година около 250 предмета от античността и Късножелязната епоха до наши дни .  Сред тях са родословно дърво на Васил Левски , колекцията от 120 медала, грамоти и снимки от състезателя по стрелба с лък Петьо Кишев, бригадирски униформи, снимки на..

публикувано на 03.11.24 в 08:15

Учителката Тотка Георгиева дари гоблен с образа на светите братя Кирил и Методий на Клисурския манастир

Гоблен на светите братя Кирил и Методий подари на Клисурския манастир бившата учителка от Берковица Тотка Георгиева. 37 години Тотка Георгиева е била учителка. От дълго време тя се занимава с изработката на гоблени, които бе подредила в изложба в Берковица. Гобленът на братята Кирил и Методий изработила за месец и половина. 52 000 маниста с 44..

обновено на 03.11.24 в 05:30

Патриарх Даниил: С Божията помощ да преодоляваме всички изпитания на времето

Българският патриарх Даниил отслужи Патриаршеска литургия в столичния храм "Света Неделя", където бяха изнесени за поклонение мощите на сръбския крал Стефан Милутин.  Стефан Милутин e сред най-тачените сръбски владетели, царувал  45 години ( от 1275 г.), запомнен с благотворителност и със строителство на църкви и манастири. Днес от храма..

обновено на 03.11.24 в 05:28

Нестинарите - кой има право да влиза в огъня?

Нестинарството е една от традициите, с която ние изключително много се гордеем. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища - България" .  Тайнственият обред , за чиито корени продължава да се..

публикувано на 01.11.24 в 13:41
Отец Андон Шавулев

Отец Андон Шавулев: Когато няма грижа, тревопасните намаляват, хищниците се увеличават

В Рубриката "Горещи сърца" ви срещаме със свещеника от благоевградския храм "Въведение Богородично" отец Андон Шавулев .  Неговата проповед излиза от стандартите на църковните книги , за да влезе в душата на човека, потърсил общение с Бога .  Свещеникът е само посредник в това тайнство , казва отец Андон и определя себе си..

публикувано на 29.10.24 в 10:25

В село Радуй политик не стъпва, гласуват "за по-малкото зло"

В пернишкото село Радуй депутат или кандидат за депутат не е стъпвал от години . Нито един от стотиците претенденти да коват законите на страната не е дошъл в селото, за да види как живеят хората тук. "Няма ги. Никой няма тук. Нито преди избори, нито след избори . Политиците гледат собствения си интерес." А проблемите не са малко. Те..

публикувано на 27.10.24 в 12:21