"Паисий е толкова важен за България и за българския народ, че на всеки му се иска той да е частица от неговото родно място". Това каза пред БНР Нася Кралевска-Оуенс в коментар на спора за родното място на Паисий Хилендарски. Тя е автор на статия по тази тема, включена в сборник "По кривите пътеки на българския преход", който предстои да излезе през 2022 година.
По думите ѝ победоносната теория, че Паисий е родом от Банско, е базирана на фалшив документ, който един "млад учен" е представил на акад. Йордан Иванов през 1938 г., но се оказва, че никъде не съществува тази кондика:
"Тя явно е измислена от този млад учен, който е искал да направи впечатление. Тогава професорът (по-късно академик - б.р.) се захваща за този документ и когато други учени критикуват неговата обява, че Паисий е роден в Банско, той обещава да покаже документите и да докаже, че Банско наистина е родното място. От този момент той замлъква, въпреки че умира 9 години по-късно. Обяснявам си го, че през тези 9 години е разбрал, че кондиката, която този млад учен, както той го нарича, е несъществуваща и не е искал да си върне думите назад и просто е замълчал".
Кралевска подчерта категорично, че документът (кондика), върху който се базира категоричното становище на проф. Йордан Иванов, че Паисий е родом от Банско, не влиза в новата книга, издадена през 1998 г. от националните библиотеки на София и на Скопие:
"Всички кондики от 18 век са събрани в този сборник, но тази не съществува".
В предаването "Хоризонт до обед" Нася Кралевска разказа за дядо ѝ Веле Петров Кралевски, който е от село Кралев дол, но от много млад (още от ученическите си години) прекъсва връзките си със селото, но приема като псевдоним името Кралевски, с което се води като учител и автор:
"Като ученик той посещава селото си и вижда как свещеникът гори купища книги, сред които и Служебникът, издаден във Венеция през 1554 г. от Божидар Букович. Тази книга дядо ми грабва от кладата и я запазва. В края на живота си той я подарява на Националната библиотека в София. Но като ученик от класическата гимназия тогава, той си задава въпроса какво търси тази книга в селото. През 1922 година той се завръща отново в селото си, тогава е вече преподавател, и започва да разследва случая. Установява, че в селото има Паисиева махала, Паисиева чешма, Паисиево читалище. Това го навежда на мисълта, че има нещо интересно в тази история и започва да разпитва потомците на рода Поповски, Паисиевия род, но Поповски, защото единият брат на Паисий е бил поп Цветан. Тогава те започват да разказват на Кралевски за своите предци - братята Лаврентий и Паисий, които отиват в Цариград. Когато поп Цветан почива, Паисий и Лаврентий се връщат за 40-те дни от кончината му. Йеромонах Паисий остава тогава за 6 месеца в Кралев дол, докато се назначи нов свещеник. Той прави толкова силно впечатление на селото, че родът, който векове наред е бил Поповски, се превръща в Паисиев род. Литургиите в църквата се провеждат по Светогорски образец".
Авторката обясни, че дядо ѝ не е приел това за достатъчно доказателство за родно място на Паисий и започва да изучава езика на Паисиевата история и открива над 100 кралевдолски наречия:
"Издава редица статии за това. След неговата първа статия във вестник "Независимост" от 1923 г. Софийският митрополит Стефан, по-късно епископ Стефан, изпраща комисия в Кралев дол, която потвърждава откритието на дядо ми, че най-вероятно първоучителят на българския народ е роден в село Кралев дол. Председател на тази комисия е бъдещият академик Снегаров".
Според Нася Кралевска и до днес в научните среди не искат да се говори за теорията за Кралев дол като родно място на Паисий, защото тя е трудно оборима, а "те вече са се хванали за Банско и творчеството им, научните им трудове са свързани с него".
Интервюто на Ирина Недева с Нася Кралевска по повод 300 години от рождението на Паисий можете да чуете от звуковия файл.
"Това, което ме впечатли при всички разговори беше, че тези хора благоговееха към личността на патриарх Неофит и казаха, че това е била неговата изключителна сила, че той е бил много благ , някои са го упреквали, че е бил прекалено благ, че това не било добре за ръководител на Българската църква. "Казват, че като ръководител той не е..
С концерти и специално подготвена изложба ансамбъл "Тракия" отбеляза своята 50 годишнина . Гости на спектакъла на Античния театър в Пловдив са и част от хората, които с талант и сърце са допринесли през годините трупата да има водещата си роля на новатор в музикалните и танцовите форми във фолклорното изкуство. Другият концерт на древната..
Изпълнение от нов албум на български композитор, познат със създаването на творби за емблематични български естрадни артисти от 80-те, бе допуснато до съревнованието за наградите "Грами". Димитър Ковачев е сред емблематичните композитори в България през 80-те години. Мнозина го свързват с песента "Тишина", първоначално изпълнена от Васил..
Д-р Калин Поповски е един от най-известните акушер-гинеколози в Плевен. Завежда Клиниката по акушерство и гинекология към Университетската болница "Д-р Георги Странски". Д-р Поповски е потомствен лекар, в неговите ръце през над 30-годишната му практика са изплакали за първи път при раждането хиляди деца от цялата страна. "В медицината не..
Художникът Стойко Гъгъмов оставя ярка следа след себе си с портретите на известни личности, които рисува на морските скали, на фасадите на обществени сгради и училища. Гугутка вече има Стена на родолюбието и двама почетни граждани Нарича изкуството си "скално - концептуално", което му е на сърце. "Аз го открих когато бях в Тенерифе. Там също..
Митко Александров е вдъхновение за всеки, който се срещне с него. Придвижва се с помощта на инвалидна количка, но това не му пречи да работи и да пътува. Митко знае шест езика и помага на всички с каквото може. Занимава се с фотография, има няколко изложби. От 20 години е програмист. Обиколил е една четвърт от света. Любимото му място е 6 А..
Кристиян Стефанов е студент в СУ „Св. Климент Охридски“. През годините е един от най-добрите членове на плевенския клуб „Дебати“ към Центъра за работа с деца. Тази година е главен съдия на Националното състезание "Pleven Open 2024", което се провежда на 24 и 25 август в Плевен. „Дебатите са вид състезателен спорт, което е..
Парламентът отхвърли предложението на "Има такъв народ" да се облекчат условията за провеждане на референдуми с промени в Закона за прякото участие..
"Мисля, че този път ще положат усилия да има кабинет . Чувам го, виждам го. И Борисов, и ПП-ДБ имат някаква формула ". Това заяви пред БНР Първан..
Българските институции проявяват единодушие единствено по Македонския въпрос, всички сме единни. За първи път виждам единодушие на всички..