Спомен за композитора Димитър Ненов

Навършиха се 120 години от рождението на забележителния български музикант Димитър Ненов - блестящ пианист виртуоз, композитор със собствен стил, изтъкнат клавирен педагог, а в същото време известен архитект - една изключително ерудирана личност с дълбоки познания в областта на  математиката, астрономията, медицината, естествените науки, литературата, историята, археологията и особено в областта на философията.

Той е изтъкнат български интелектуалец, личност с високи морални принципи. За съжаление, през 40-те години той е подложен на отвратителна кампания срещу него с клевети, интриги, лъжи - неизвестно защо. Той не е политически ангажиран, явно личната завист и злоба са взели връх. Необяснимо е защо са били унищожени всички негови записи в Националното радио и днес можем да чуем само запазения /или укрит/ запис на Ла-мажорния концерт за пиано и оркестър от Ференц Лист в негова интерпретация. 

Димитър Ненов е роден на 19 декември 1901 г. в Разград. 6-годишен започва да свири на пиано под ръководството на майка си. Развива се като пианист много бързо и още като гимназист изнася самостоятелни концерти. В София учи при много взискателния клавирен педагог Андрей Стоянов. 

Родителите му го изпращат в Дрезден да следва архитектура и той, едновременно с това, учи в консерваторията при проф. Карл Фелинг. За да се издържа, свири на вечерните прожекции на неми филми и в локали. Композира много - Соната за пиано, Соната за пиано и цигулка, Първата си симфония, “Четири скици за оркестър“. Това пренапрежение му коства много - той получава хронично главоболие, което го мъчи до края на живота му.

При завръщането си в България Ненов започва работа като архитект, като някои от неговите проекти са запазени и днес - гарите в Зверино, Горни Дъбник, Кресна, сточната гара с магазия на пристанището в Русе, Противотуберколозният диспансер при Окръжната болница в Хасково, балдахинът над главния вход на храм-паметника „Александър Невски“ и други. 

И все пак, любовта му към музиката надделява и той завършва Консерваторията в Болоня - учи при знаменития Егон Петри. През периода 1930/1940 г. развива огромна концертна дейност - и със самостоятелни концерти, и с участието си в различни камерни ансамбли. Той е един от първите музикални ръководители на новосъздаденото Радио София. Участва активно в Дружеството на българските композитори „Съвремена музика“, като пропагандира творбите на нашите композитори не само в София, но и в цялата страна. От този период са и най-известните му композиции: вокално-инструменталните сюити “Тракия“ и „Коледари“. Отделя време и за преподавателската си дейност като клавирен педагог в Музикалната академия, става професор. Негови ученици са Лазар Николов, Любомир Романски, Стефан Ременков, Трифон Силяновски, Тодор Кювлиев, Галунка Белчева и др.

Димитър Ненов умира на 30 август 1953 г., едва 51-годишен.

В Златния фонд на БНР е запазено интервю от 1972 г. с големия наш композитор Любомир Пипков, в което той говори за Димитър Ненов. Чуйте в звуковия файл, където е добавен и фрагмент от Балада №2 за пиано и оркестър от Ненов, записан от Иво Върбанов и Кралския шотландски симфоничен оркестър под диригентството на Емил Табаков и издаден във Великобритания за световно разпространение през 2017 г.