„Рестартирай Европа“: Млади учени в България проучват нови методи за превенция на коронавируси

Три жени учени от БАН бяха наградени за своите иновативни проекти. Те получиха националната стипендия „За жените в науката“ за България. Стипендиите „За жените в науката“ са едни от най-реномираните като те се отпускат и с подкрепата на ЮНЕСКО.

Една от наградените е Нина Стоянова – Нанкова. Тя е асистент в Института по обща и неорганична химия към БАН.

Нейният новаторски научен проект е фокусиран върху изследването на растението Graptopetalum paraguayense и неговите потенциални лечебни свойства срещу човешки коронавируси. Интересът на Нина Стоянова и екипа от учени, с който тя работи, към това широко използваното като храна в Тайван растение, е предизвикан от ниските нива на Covid-заболеваемост и смъртност, регистрирани в Тайван от началото на пандемията. В основата на проекта ѝ е идеята, че именно това растение, което тайванците всекидневно консумират, е причината за тези по-високи нива на имунитет на местното население. Това прави нейния проект не само интересен, но и много актуален и с глобално значение. „Растението е разпространено сред колеги и ние стигнахме до него. То произхожда от Мексико и е широко разпространена храна в Азия. То е доказало своята безопасност. Тъй като други растения от неговото семейство проявяват антивирусни свойства и някои автори изследват фитотерапията като лечение и превенция на инфекцията с новия щам на коронавирус, вече и в литературата се намира информация за неговото антиоксидантно, антисептично и хепатопротективно действие, но липсва информация за антивирусната и антибактериалната му активност. И въпреки, че интензивно е изследвано, има малко данни за химичния му състав... Изследваме го за човешки коронавируси, които са 7 вида, но върху сегашния щам sars-cov-2 не е изследван още.

Нина Стоянова-Нанкова обясни, че засега това, че растението се бори успешно с COVID-19 и различните му щамове, са само предположения. Растението Graptopetalum paraguayense е широко разпространено в Тайван и по-ниският процент на заразяване може и да се дължи на присъствието на това растение в тяхната диета, допуска младият учен.

„Въпросната стипендията, която получих, в партньорство на ЮНЕСКО и Софийския университет, е да осъществя тези изследвания, касаещи екстракта от растението срещу човешки коронавируси. Тепърва се заемаме с изясняване на механизма на действие, определяне на активни съединения, които ще проявят своя антивирусен ефект, и тепърва ще видим, ако има такъв ефект, вече върху кои ензими би могло да действа, така че сме още много в началото“, уточни Нина Стоянова.

Нейният екип работи съвместно и с Националния център по заразни и паразитни болести.