Какво трябва да включва глобалният пакт срещу пандемията

В първия ден на този месец Световната здравна организация обяви съгласието между своите 194 страни членки за разработване на глобално споразумение за пандемиите.

Междуправителствен съвет за преговори ще изработи чернова на конвенция, споразумение или друг международен механизъм за превенция, готовност и действия при следваща пандемия.

Започващата през май догодина подготовка на такъв договор се обсъжда отдавна. Генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус я нарече "повод за надежда".

Седмица преди това и почти година, откакто има ваксини, светът разбра за появата на Омикрон - новия най-заразен досега вариант на коронавируса.

Това повдига въпроса: кои грешки в глобалния отговор на настоящата пандемия могат да бъдат предотвратени с едно международно споразумение?

"Бих откроил 3 големи проблема, които трябва да решим преди следваща пандемия - липсата на политическо лидерство, липсата на достатъчна финансова подкрепа и недостатъчното споделяне на нужната информация и технологии, които да ни помогнат да преодолеем пандемията по-бързо", каза за БНР Брандън Лок от хуманитарната организация "ONE", която се бори за елиминиране на крайната бедност и лечимите болести и следи глобалния отговор на Covid -кризата.

Вместо това видяхме компании, които в името на максимални печалби не разкриват ваксинационните си технологии. Видяхме наследени политически противопоставяния да възпрепятстват международното сътрудничество в безпрецедентна ситуация.  Що за договор е нужен, за да се преодолеят тези структурни препятствия?

Отстрани изглежда очевидно, че няма как да се справим със ситуацията, ако действаме както сме свикнали. Виждаме, например, колко много бустерни дози ще трябват предвид появата на новите щамове. До момента сме поставили 6 пъти повече бустерни дози в богати страни, отколкото първи дози в развиващия се свят - да кажем за медици в Нигерия и Замбия. Изглежда невероятно лидерите да не разбират рисковете от това поведение.

Конкретно решение на ситуацията през това международно споразумение, чиято разработка тепърва започва, е то да бъде законово обвързващо, да има зъби. Защото видяхме как лидерите казват правилните неща, но после не изпълняват обещанията си. "Ще инвестираме в глобален отговор и ваксини за всички" - се оказват празни приказки.

Все пак да погледнем към положителните страни. Вашата организация разработи Бележници за развитите страни, в които се оценява начинът, по който реагираха на пандемията. Споменахме доста от лошите оценки, нека да кажем и за добрите сигнали?

Като цяло нещата се движат в положителна посока. Бележниците отчитат обещанията и изпълнението им. Европейският съюз например досега е обещал 500 милиона дози за трети страни. Това обещание е изпълнено на 28 процента. Гледаме и към използването на Специалните права на тираж, чрез които Международният валутен фонд осигури финансиране за извънредни ситуации. Развитите страни могат да прехвърлят своите дялове към по-нуждаещи се. До момента Евросъюзът е преотдал 35 процента от своите. Има още какво да се желае

Стигнахме до извода, че развитите държави не са осигурили достатъчно ваксини за развиващите се. От друга страна в Южна Африка, където бяха засечени щамовете Делта и Омикрон, в момента ваксинираните са под 40 процента. В края на миналия месец властите поискаха отлагане на доставки от "Пфайзер" и "Янсен", защото не успяват да поставят вече наличните си дози. Това ни насочва и към проблема с недостатъчно желание за ваксиниране в някои страни, каквато е и България. Как да постигнем край на пандемията при това положение, освен да чакаме новите щамове да стават по-безопасни?

Паузирането на доставките за Южна Африка демонстрира друг ключов проблем. Това е липсата на яснота. Много страни чакат доста време доставки без да имат представа кога какво ще дойде и не могат да планират ефективни ваксинационни кампании. Южна Африка е поставила 99 процента от дозите, които е получила. Дори и 30 процента от населението на Африка да не иска да се ваксинира, имаме другите 70 процента - стотици милиони хора, за които няма дози. Можем да си говорим за липса на желание, когато постигнем 70-те процента.

Миналата седмица разбрахме, че Нигерия е изхвърлила 1 милион дози. Това бяха заглавията, но истинският проблем беше, че тези ваксини са дарени само 4 седмици преди срокът им да изтече. Те не успяха да поставят толкова много ваксини за толкова кратко време и бяха обвинени, че са ги изхвърлили.

В началото на годината говорихме с Вас за това как фармацевтичните компании не искат да споделят информация за успешните си ваксинационни разработки, така че производството да стане възможно на повече места. Виждате ли развитие по този въпрос през годината?

За съжаление няма голям напредък на този фронт. Някои страни като Съединените щати и Нова Зеландия обявиха, че в рамките на Световната търговска организация ще подкрепят отпадането на определени патенти. Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард също е "за". Но Европейският съюз, воден от Германия, също Швейцария и Великобритания блокират тази мярка. Надяваме се да видим промяна при новото правителство на Германия.

Фармацевтичните компании продължават да не оказват голямо съдействие. Говори се построяване на производствени мощности в Африка и други по-бедни региони, но това не е достатъчно. В СЗО все пак работят за разкриване на технологията на ваксината на "Модерна" чрез обратно инженерство, тъй като компанията не я споделя.

Това, разбира се, са търговски компании и в рамките на обичайната бизнес логика е нормално да не намаляват печалбите си, като разкриват техния източник. Може би в бъдеща пандемична ситуация не бива да разчитаме на стандартните пазарни механизми за нужните решения?

Мисля, че фарма гигантите трябва да са част от дискусиите и решенията. Много от тях са на фронтовата линия в разработките, необходими за борбата с КОВИД. Но не бива да забравяме, че тези разработки бяха до голяма степен финансирани с пари от американските данъкоплатци. В такива случаи трябва да има по-голяма отвореност и прозрачност, а не да се генерират стотици милиарди долари частни печалби. Трябва да има баланс между обществения и частния интерес и той е постижим.

Да се върнем накрая към бъдещото международно споразумение за превенция и управление на пандемии. Споменахте, че то трябва да е правно обвързващо. Съединените щати изглежда не са съгласни с тази идея. Има ли смисъл от такъв договор, ако няма последствия от нарушаването му?

Все пак смятам, че има. Глобалното здравеопазване не е като отбраната или търговията, където има голяма конкуренция и сложни взаимотношения. За здравето на човечеството всички трябва да си съдействат, за да победим. Оптимист съм, че дори да не са законово задължени, държавите ще осъзнаят, че трябва да действат заедно, защото поражението ще е общо", посочи още Брандън Лок от хуманитарната организация "ONE"