Никой не иска война в Донбас, но всички си играят с огъня

Интервю на Ангел Григоров с Константин Скоркин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Всички си играят с огъня" в Донбас. Ситуацията е силно нагнетена и всяка провокация може отново да разпали конфликта от 2014 и 2015 година, предупреди пред БНР Константин Скоркин от Московския център "Карнеги".

Можем ли да въздъхнем с облекчение и да кажем, че нито Русия ще нападне Украйна, нито Украйна - Донбас?

"Струва ми се, че е рано да въздъхваме с облекчение. Ситуацията остава много напрегната. За срещата между Путин и Байдън можем да кажем, че засега двете страни само обмениха мнения и че все още сме далеч от цялостно решение на проблема. Защото основните разногласия между Запада и Русия и Украйна и Русия не са преодолени.

Ясно е, че не можем да твърдим, че Русия или Украйна подготвят военно решение на тази ситуация, но тя е толкова напрегната, че всяка провокация или случаен сблъсък могат да доведат до непоправим (необратим) ръст на ескалацията. Струва ми се, че това е най-голямата опасност."

Кому беше нужно това нагнетяване на напрежението, на което сме свидетели през последните седмици? На Москва, на Вашингтон, на Киев или на всички?

"Струва ми се, че това е изгодно за всички. Целта на Русия е да стабилизира конфронтацията си със Запада на някакво приемливо за нея равнище. Затова се стреми да получи гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток. Западът от своя страна иска да изгради в Източна Европа система за възпиране на Русия. Затова нагнетяването на напрежението е изгодно и за него.

Украйна също има своите ползи. Това е начин да остава във фокуса на вниманието на Запада и да получава от него помощ. Самопровъзгласените републики в Донбас също имат определена изгода, макар че се намират на фронтовата линия и със сигурност ще пострадат при евентуално възобновяване на боевете. За тях обаче това е начин да привличат вниманието на Русия и да получават от нея помощ и подкрепа.

Друг е въпросът, че ако конфронтацията и нагнетяването на напрежение прераснат в нещо по-сериозно, то всички ще загубят. Това е игра с огъня".

Русия отдавна не иска да разговаря с украинския президент Володимир Зеленски. Изглежда, че вече не вижда надеждни партньори и в лицето на Германия и Франция. В този смисъл какво е бъдещето на нормандския формат?

"Всички страни признават, че нормандският формат се намира в задънена улица и че е необходимо някакво ново начало. Друг е въпросът, че всички виждат това ново начало по свой начин. Русия например иска да привлече Америка, която да окаже натиск над Украйна. Украйна от своя страна иска западните й съюзници да окажат натиск над Русия и тя да бъде призната за страна в конфликта. Това всъщност е причината за сериозните разногласия, които възникнаха между Русия от една страна и Германия и Франция от друга.

В Кремъл възприемат Париж и Берлин като адвокати на Украйна, които са изцяло на нейна страна и игнорират руските инициативи. Затова Русия по принцип не е против участието на Америка, като се ръководи от собствената си гледна точка, че киевските власти са изцяло зависими от Съединените щати. И че Америка разполага с всички лостове за натиск, за да накара Киев да изпълни минските споразумения".

Доколко са оправдани очакванията на Русия, че именно Съединените щати ще накарат Украйна да изпълни минските споразумения?

"Тази гледна точка, разбира се, е силно преувеличена. Съединените щати имат лостова за натиск над Киев заради помощта, включително военна, която Украйна получава от западните страни. В същото време обаче сред украинския политически елит съществува прозападен консенсус. Конфликтът в Донбас е важен инструмент за управление на страната, за мобилизация на обществото, за привличане на съюзници и за натиск над Москва. Киев не може да се откаже от този политически курс без да предизвика някакви вътрешни сътресения.

Нека си припомним, че когато Зеленски дойде на власт той беше настроен много миролюбиво. Видяхме известно размразяване в отношенията с Русия. Постигнати бяха някакви договорености - обмен на пленници, примирие и т.н. После всичко това претърпя фиаско. В Москва, разбира се, много им се иска да вярват, че всичко е било прекратено по заповед на Вашингтон, но всъщност нещата са много по-сложни. В самото украинско общество има силно лоби, което се противопоставя на курса към размразяване в отношенията с Русия, подкрепя продължаването на конфликта и е против капитулацията пред Путин. Затова Зеленски се оказа под сериозен натиск вътре в страната и беше принуден да коригира курса си.

Ситуацията е много сложна и Съединените щати не могат лесно да я променят. Друг е въпросът дали това би било изгодно за самите Съединени щати, защото крайната цел на минските споразумения е неутрализирането на Украйна по пътя й към сближаване с НАТО. Това, разбира се, не е изгодно на американската страна и е много трудно да се каже до какво може да доведе.

Има ли Америка някакъв стимул да влияе на Киев, въпреки че в последно време сред американския политически елит все по-често се чуват такива призиви? Защо ни е да изостряме отношенията си с Русия, след като главният проблем на Съединените щати е Китай? Защо да се въвличаме до такава степен в украинския конфликт. По-добре е да помогнем за разрешаването му, да подобрим отношенията си с Москва и да избегнем появата на гореща точка в Европа.

В същото време друга част на американския политически елит настоява, че Америка не трябва да оставя Украйна. Защото това ще бъде втори прецедент след Афганистан, при който Америка не може да гарантира съюзническите си задължения и да подкрепи привържениците си. Това ще бъде още един удар за американската администрация. В самата Америка се водят дискусии по този въпрос и е трудно да се каже кое от двете мнения ще надделее."

Очевидно е, че засега Украйна няма никакво намерение да изпълнява минските споразумения в сегашния им вид. Възможно ли е Русия да се съгласи те да бъдат ревизирани?

"Едва ли, защото минските споразумения бяха подписани в интерес на Русия. Отказът от тях ще означава фактически, че Русия се отказва от идеята си да върне Украйна в сферата си на влияние. Това е недопустимо от гледна точка на геополитиката и на възгледите на сегашните управници в Кремъл."

Русия поиска гаранции, че Украйна никога няма да бъде приета в НАТО. Доколко е реалистично да очаква, че някой може да й предостави такива гаранции?

"Трудно е да си представим, че някой може да предостави такива гаранции. Въпросът е сложен. Никой не възнамерява да приема Украйна в НАТО, но в същото време в украинската конституция е написано, че евроатлантическата интеграция е национална задача от ключово значение. В последните месеци на управлението на Порошенко бяха внесени такива промени в конституцията, защото се опасяваше, че следващият президент може да бъде проруски и искаше да предотврати рязка промяна във външнополитическата ориентация. В настоящия момент отказът от сближаване с НАТО е противоконституционен.

Това, което безпокои Русия е, че макар и Украйна да не е приета официално в Алианса, военното присъствие на страните от НАТО на нейна територия се увеличава . Струва си да отбележим, че постоянните и недвусмислени маневри на Русия в близост до границата с Украйна подтикват украинските власти да търсят защита на запад. Русия не иска сближаване на Украйна с НАТО. В същото време обаче политиката й постоянно тласка Украйна към Алианса. " Това каза за БНР Константин Скоркин от Московския център Карнеги.