Преболедувалите от Covid-19 в капана на последиците от болестта

С нарастващия брой пациенти, които преболедуват Covid-19, се увеличава и броят на тези, които развиват и т.нар. постковид симптоми.

По официални данни това са поне 200 хиляди българи.

До пролетта имаше разкрити кабинети за консултация в болниците, които вече не работят.

Така преболедувалите се оказват в капана на последиците от болестта, без да знаят към кого да се обърнат. Оказва се, че отговорът е много прост.

"Няма специален пакет от Здравната каса за лечение на постковид симптоми, защото те могат да бъдат най-различни. Преболедувалите влизат за изследвания и лечение по общия ред.

Ние разпределихме допълнителни средства, които останаха и те са насочени към първичната извънболнична помощ и към специалистите. Така че, тези средства следва да се насочат към нуждаещите се пациенти - хора с постковид симптоми или с хронични заболявания. Пулмолозите, кардиолозите могат спокойно да правят тези прегледи, да назначават изследвания и да предприемат лечение", заяви в "Хоризонт до обед" Златанов.

Заместник-министърът на здравеопазването поясни, че за тези изследвания е необходимо направление от личния лекар. Те разполагат с достатъчно такива направления, каза още Златанов.

"За момента у нас няма специална програма или методика за проследяване на пациентите с постковид симптоми. Липсват и форми на общуване с тези пациенти, дори неформални или чрез групи за взаимопомощ, каквито има в други държави. На пациентите у нас им липсва много информация и започват да търсят съвети чрез групи в социалните мрежи.

НПО работи с постковид пациенти. За целта събираме официална информация, превеждаме различни научни публикации по темата и това го правим "на мускули", за да я предоставяме на хората. Държавата трябва да разбере, че пациентските организации могат само да помагат, не са врагове", посочи още в Станимир Хасърджиев.

Причината за това е, че постковид симптомите възникват често след три месеца след прекаран по-тежък Covid-19 и те продължават до два месеца и повече и са много различни. Освен това те не включват едно заболяване или орган и няма как да има едно специално отделение.

При някои от хората има умора, сънливост, мозъчна мъгла, неврологични проблеми, чести оплаквания като сърцебиене или задух, болки по ставите или мускулите. Затова няма как да е една клинична пътека.

Но не съм съгласна, че личните лекари не са наясно или че неглижират проблема. Напротив, при мен непрекъснато идват такива пациенти, насочени от общопрактикуващия си лекар", заяви още доц. Пенчева.

Тя съветва скенер да не се прави на белия дроб една седмица след карантина или един месец след излизане от болница. До 6 месеца след изписване проблемите на белия дроб отшумяват.

Според СЗО оплакванията трябва да преминат три месеца след боледуването. Дълъг Covid е ако, след тези три месеца има още симптоматика, поясни пулмологът.

По думите и хората не трябва да си самоназначават постковид лабораторни изследвания, каквито се предлагат.  Доц. Пенчева заяви, че изследванията се правят по препоръка на лекар.

„Така е с показателя за измерването на съсирването по време на заболяването. Той не се покрива от НЗОК, тепърва ще се включва в проектонаредба на Здравната каса.

Също не са включени изследвания за т.нар. цитокинова буря, каза още д-р Калъчев.

За изследването за показателя за съсирването на кръвта, в най-скоро време ще се заплаща от НЗОК, съобщи още д-р Брънзалов.

Още по темата в звуковите файлове.