Рана Митер: Си Цзинпин ще се опита да постигне много до края на десетилетието

Пленумът на практика разчисти пътя на лидера на партията и президент на страната Си Цзинпин за безпрецедентен трети мандат. През 1982 година бе наложено ограничение на мандатите за държавните ръководители до най-много два. На сегашният пленум обаче бе приета резолюция, в която се изтъкват причини защо е оправдано Си Цзинпин да продължи да управлява. Ето един цитат от този текст: „Китай е изправен пред световни промени, каквито не са наблюдавани от век, а това изисква силен лидер, за да се справи с предизвикателствата“.

Това, което се случва в Китай, се следи много отблизо във Великобритания, която освен всичко друго е много по-тясно свързана с азиатската държава, заради колониалното й минало в Хонгконг.

В заключителното комюнике на пленума се изтъква, че сега Си Цзинпин официално е смятан за „основател на третата ера в комунистическата китайска история“.

За първа се смята ерата на Мао Цзедун, започнала от основаването на страната през 1949 година до неговата смърт през 1976 година.

Втората ера бе тази на реформатора Дън Сяопин и неговите последователи, която продължи грубо от 1978 до 2012 година.

Още преди пленума бе припомнен декрет на марксизма, че „всяка социална епоха се нуждае от своите велики мъже и ако няма такива, тя си ги създава“. Този велик мъж сега е Си Цзинпин.

Професорът историк от Университета в Оксфорд Рана Митер е сред най-големите експерти в света по китайска политика и автор на много книги за Китай. Според него историята определено е ценен източник при тълкуването какво може да се очаква от Китай, който сега е глобална сила - нещо, което само допреди няколко десетилетия малцина са допускали, че може да стане.

Професор Митер казва, че днешната мощ на Китай понякога произтича от сътрудничество с по-широкия свят, като например подписването на Парижкото климатично споразумение и последния Климатичен пакт от Глазгоу. Понякога тази мощ означава конкуренция, като например инициативата „Един пояс, един път“, включваща инфраструктурно развитие и инвестиции в около 70 държави, загърбени от Запада.

Какво означава за света трети мандат за Си Цзинпин?

„Това е от голямо значение за глобалната политика. През 2017 година, когато новият пакет от правила започна да се оформя, Си Цзинпин произнесе безпощадна реч на партийния конгрес, която продължи около 3 и половина часа. Един от важните елементи в нея беше, че Китай ще стане глобална сила. С други думи, в предишните 20-30 години, по време на Дън Сяопин и на последвалите го китайски ръководители, Пекин се ограничаваше в рамките на държавните си граници - върху това да стане богат, върху растежа на икономиката и върху сравнително ограничени отношения с останалия свят, като също бе доста репресивен у дома - имам предвид и случилото се на площад "Тянанмън" през 1989 година.

През 2017 година Си Цзинпин каза, че всичко това вече е минало. Китай вече има какво да каже на света, особено като пример за други страни, които биха искали да опитат китайския модел на социалистическо икономическо развитие и модернизация. Това, което стана сега на пленума, беше циментиране на тази позиция и заявка, че Си Цзинпин е лидер не само на Китай, но и човек, който може да предаде опит на света от научените уроци, а Китай да бъде алтернатива на Съединените щати.

Какво смята да постигне Си Цзинпин през следващя си мандат?

„Мисля, че Си Цзинпин има твърде много неща наум и ще се опита да ги постигне колкото може по-бързо - до края на това десетилетие. Този период ще бъде изключително важен за Китай. Си ще положи максимални усилия да върне Тайван в политическата си система. Ще се опита да избегне военно нахлуване, въпреки езика, с който си служи - като по-скоро ще използва икономически натиск.

Мисля също, че той ще се опита да разшири китайското влияние в глобалния Юг - в нововъзникващите пазари в африканските страни на юг от Сахара и в Югоизточна Азия. Знаем, че Западният свят донякъде вече е бита карта в тези райони. Си ще се опита да постигне всичко това до 2030 година, а нещата стават по-трудни от демографска гледна точка, заради прословутата политика за едно дете на семейство, което означава по-бързо застаряване на населението и нужда от повече средства за здравеопазване в резултат на това, отбелязва проф. Митер.

„Затова, ако може, той ще положи усилия да постигне геополитическите си цели възможно най-бързо, защото демографията, климатичните промени и други фактори могат да причинят много проблеми на Китай, които започват да го притискат откъм време.

Често се казва, че за да бъде разбран Китай днес, е добре да се знаят неговата история и особености. Като се започне от мислителя Конфуций и се премине през трудните военни години, голямото гладуване при Големия скок и Културната революция. Колко е важен балансът между история и бъдеще?

„Много е важен. Историята е от голямо значение за висшите китайски комунистически лидери. В приетата резолюция в Пекин се казва, че Си Цзинпин е „историческа траектория“ на Китайската комунистическа партия след Мао и Дън. Не става дума само за култ към личността. Очевидно култът е част от цялата постановка, но Си е признат лидер, на който се вярва повече отколкото на предшественика му Ху Цзинтао.

Тук става дума и за мястото на личността му в „дългия поток на историческа памет“. Легитимността му като лидер до голяма степен се състои в следното: "Аз, Си Цзинпин, съм историческо олицетворение на едно много по-дълго пътуване, което Китайската комунистическа партия започна преди повече от 100 години - откакто е основана - и това историческо пътуване оправдава защо аз съм начело и водя Китай към тази нова ера на вътрешен просперитет и на геополитическо влияние“. Въпросът, разбира се, е дали тези обещания ще се превърнат в реалност през следващите няколко години.“

Как се гледа на Си Цзинпин, разбират ли го, има ли погрешни схващания за него?

„Това, което хората смятат е, че единственото нещо, от което Си се интересува, е да наложи и увековечи управлението си, защото няма съмнение, че той е много авторитарен, много нелиберален лидер. Мисля обаче, че идеите му за икономическо прераждане на Китай като цяло срещат разбиране. С други думи, докато той е решен да се задържи на власт, намеренията му да намали бедността в Китай са искрени.

Проблемът, разбира се, са човешките права, които в райони като Синцзян и Хонгконг се превръщат в съпътстващи щети в тази по-широка мисия за икономическо преразпределение и много външни наблюдатели се питат дали Си може да постигне и двете - икономическо развитие, така както той го вижда, и в същото време да съблюдава човешките права повече, отколкото изглежда би желал.

Шестият пленум на Китайската комунистическа партия сега отваря пътя за поредния конгрес, който най-вероятно ще се състои през октомври догодина и на който, както стана ясно, Си Цзинпин ще получи трети мандат. Неговите предшественици Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао бяха принудени да слязат от постовете си след два 5-годишни мандата.

При Си Цзинпин обаче нещата отиват не само към трети мандат, но и доживотно управление.

Професор Рана Митер смята, че докато във вътрешен план средната класа в Китай остава сравнително доволна от стандарта на живот и населението като цяло също е доволно от новия статут на страната като глобална сила, то проблеми могат да дойдат във външнополитически план. Макар и сблъсък със Съединените щати все още да не се очаква, евентуална търговска война може да се окаже икономически пагубна. Като се прибавят климатичните промени и недостигът на вода, които по принцип са проблем за пренаселените китайски градове и вече споменатите демографски проблеми, Си Цзинпин има върху какво да работи. В момента той изглежда непоклатим, но дори и най-могъщите лидери не са в състояние да спрат настъплението на пустините.