Пламен Димитров: По-важният измерител за България е средната заплата, а не медианната

Комисията по заетостта и социалните въпроси на Европейския парламент гласува последни изменения в Проектодирективата за справедливи и адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното договаряне. КНСБ даде одобрението си за проекта с аргумента, че по този начин има шанс да се прецизират критериите, които държавите от ЕС следва да наложат при определянето и актуализирането на минималното заплащане.

• КНСБ: Сред петте страни от ЕС сме, в които наемът е над 50% от минималната заплата

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че текстовете срещат одобрението на синдиката.

Проектодирективата предвижда най-ниското възнаграждение във всяка страна се определя чрез двоен праг - 50 процента от средната и 60% от така наречената медианна заплата за страната. 

Медианната работна заплата се взема автоматично като число, след като се разгледат от най-високото до най-ниското ниво на заплащане. Медианата разделя заплатите на два диапазона, докато във формирането на средната работна заплата участват всички работни заплати. Пламен Димитров коментира, че по-важният измерител за България е средната заплата, а не медианната:

"Това показва, че пазарът на труда в България е силно диференциран по отношение на заплатите. Най-ниската и най-високата заплата са в пъти повече, като съотношение, отколкото в Германия".

Според сметките на синдикалистите минималната работна заплата в България трябва да бъде поне 760 лева вместо сегашните 650 лева, за да се изпълнят критериите, заложени в Проектодирективата за справедливи и адекватни минимални работни заплати. От КНСБ уточниха, че в момента най-ниското възнаграждение у нас е малко под 43 процента от средното.  

ОТ КНСБ не скриха и одобрението заради това, че проектът предвижда периодично тестване на адекватността на минималната работа заплата чрез необходимите средства за издръжка на живот и изчисляването на така наречената заплата за издръжка.

Какво се очаква оттук насетне, обяви научният секретар на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Росица Макелова: 

"Гласуването през декември на Проектодирективата може да тласне преговорите между европейските институции по текста, но може да нанесе и допълнителни изменения и така да се забави процесът". 

Очакванията са Директивата за справедливи и адекватни минимални работни заплати да бъде окончателно приета през първото полугодие на 2022-ра година. 

Репортаж на Мария Костова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.