Ал. Класковски: Кремъл цинично използва ситуацията в Беларус за великодържавните си интереси

"Кремъл цинично използва ситуацията за прокарване на великодържавните си интереси. Руските стратегически бомбардировачи вече летят над Беларус - отначало ТУ-22М3, а после и ТУ-160. Това са бомбардировачи, които могат да изстрелват ядрени ракети на 10 000 километра. Така Русия просто усвоява беларуското въздушно пространство и се укрепва на този стратегически плацдарм". Това заяви пред БНР политическият наблюдател Александър Класковски. Той предложи аналитичен поглед от Минск върху опитите на Александър Лукашенко пак да започне да лавира между Запада и Русия и върху умелото възползване на Москва от ситуацията - и за увеличаване на влиянието й в Беларус, и за вдигане на цената ѝ пред Евросъюза и Съединените щати:

Как ще завърши породеният от мигрантската криза на беларуско-полската граница конфликт между Европейския съюз и Беларус?

"Литва и Полша заеха твърда позиция и мисля, че в момента върви игра на нерви, защото и режимът на Лукашенко вложи много в тази операция или този проект. На Лукашенко не му остава нищо друго освен да вдига залозите и да повишава градуса на авантюризма. 

Беларуският режим вече не е просто неприемлив. Когато той преследва вътрешните си опоненти, Европа е свикнала да изразява загриженост и нищо друго. Когато обаче беларуският режим създава нестабилност в региона и застрашава сигурността на самия Европейски съюз, загрижеността не е достатъчна и Европа е принудена да мобилизира ресурсите си, за да търси някакъв адекватен и ефективен отговор. Мисля, че шансовете за успех на беларуския режим в тази конфронтация са доста съмнителни, защото ресурсите му са твърде ограничени". 

• Павел Слункин: ЕС не бива да влиза в диалог с Лукашенко

Споделяте ли мнението, че целта на Лукашенко е да принуди европейците да седнат на масата за преговори?

"Разбира се, че Лукашенко би искал да принуди Европа да седне на масата за преговори, но при неговите условия. Той иска свързаните с мигрантската криза главоболия да отклонят вниманието на Европа от безсмислените от негова гледна точка разговори за потъпкване на демокрацията, правата на човека, политическите затворници и новите избори. "Приемете ме такъв, какъвто съм, и кажете "благодаря", ако ви избавя от това главоболие." Казва го почти в прав текст. "Откъде накъде ще ми налагате санкции и ще ме наричате нелегитимен, а аз ще ви защитавам от мигрантите. В края на краищата това струва пари. Плащайте!"

Вижте какво може да стане в крайна сметка! Засилване на европейските санкции. Освен това европейците ще се оградят с бодлива тел и стени и ще решат грубо, но ефективно проблема с проникването на мигрантите. Окончателно ще бъдат изгорени мостовете в отношенията със Запада. Това е първият минус. Вторият е, че мигрантите ще създадат проблеми в Беларус, което ще засили недоволството на хората тук от властите и тяхната политика. И трето - Москва ще се възползва от тази ситуация, за да засили контрола си и военното си присъствие в Беларус. Както и да го погледнем, играта на беларуския режим е авантюристична, рискована е. Но изглежда вече са преминати някакви червени линии и няма връщане назад". 

Има ли Русия някакво отношение към мигрантската криза?

"Някои мислят, че може би Путин раздухва тази криза. Може би това е изгодно за Русия. Това е хибридна прокси война, а Путин обича такива неща. Други казват, че напротив - Путин прави някакъв пазарлък с Европа зад гърба на Лукашенко.

Мисля, че всъщност нито едното, нито другото е вярно, а просто Кремъл цинично използва ситуацията за прокарване на великодържавните си интереси. Руските стратегически бомбардировачи вече летят над Беларус - отначало ТУ-22М3, а после и ТУ-160. Това са бомбардировачи, които могат да изстрелват ядрени ракети на 10 000 километра. Така Русия просто усвоява беларуското въздушно пространство и се укрепва на този стратегически плацдарм. 

Утре руснаците ще се хванат за думите на Лукашенко, който раздухва натовската заплаха и казва, че поляците са докарали на границата танковете си “Леопард”, с които едва ли не ще тръгнат да газят мигрантите. Това, разбира се, не отговаря на истината, но руснаците могат да кажат следното: "Щом твърдиш, че НАТО е готова за война и ще нападне всеки момент, нека разположим няколко военни бази в Беларус. Нека докараме тук няколко бригади с ракети “Искандер”. Искаме да ти помогнем. Живеем в съюзна държава. Ние сме братя, както самият ти казваш."

По този начин Лукашенко сам влиза в капана, защото, честно казано, той се страхува от увеличаване на руското военно присъствие в Беларус. Той помни как Русия присъедини Крим, защото там беше базата на военноморския й флот и разбира, че ако Русия разположи няколко военни бази в Беларус, може - при поредния спор на Минск с Путин и Кремъл - да използва въоръжените си сили, за да смени непокорния си васал с някого другиго". 

• Русия и Беларус с учение близо до полско-беларуската граница

Александър Лукашенко заплаши, че ще спре транзита руски газ за Европа, ако Европейският съюз въведе нови санкции срещу Беларус. Наложи се говорителят на Кремъл Дмитрий Песков да уточнява, че Лукашенко не е съгласувал изявлението си с Москва. Възможно ли е беларуският лидер да стигне толкова далеч?

"Това едва ли е реалистично. По две причини. Първо, доколкото знам, Беларус също получава някакви пари от този транзит. И второ, и това е най-важното, газопроводът не е собственост на Лукашенко, а на Русия и на "Газпром", който има свои интереси в Европа. Точно в момента върви запълването на европейските хранилища с газ. В тази деликатна ситуация на Лукашенко не му е изгодно да влошава отношенията си и с Москва".

Германският канцлер Ангела Меркел на два пъти тази седмица се обади по телефона на руския президент Владимир Путин, за да търси съдействието му при решаването на мигрантската криза. Той от своя страна предложи на европейците да си говорят директно с Лукашенко. Каква роля ще играе Русия при така създалата се ситуация?

"Що се отнася до ролята на Русия в мигрантската криза - в тази конфронтация на режима на Лукашенко с Евросъюза - бих казал, че това е многопланов въпрос. Да, на равнище реторика и PR Москва, естествено, се застъпва за Лукашенко. Тук виждаме солидарност между два авторитарни режима. Путин не за първи път демонстративно изпраща европейците, които се обръщат към него, да си говорят директно с Лукашенко. Сякаш ги подтиква да легитимират беларуския режим, да приемат неговите условия и да седнат на масата за преговори. 

Това обаче е само външната страна на въпроса. Всъщност виждаме, че Русия изпълнява собствените си външнополитически задачи. От една страна разширява влиянието си в Беларус и засилва военното си присъствие. А от друга страна Путин сякаш си вдига цената. Защото и неговите отношения със Запада и с Европа се влошиха след анексирането на Крим. На Русия също навремето бяха наложени санкции. 

Мисля, че Путин най-малкото се ласкае, че Меркел, Макрон и другите лидери се обръщат към него. Подтекстът на тези обръщения е следният: "Ти имаш влияние върху Беларус. Реши по някакъв начин тази криза! Помогни ни!" В този контекст Путин се възприема вече не като враг и агресор, а като равноправен партньор. Изгодно му е да претендира за ролята на медиатор за решаване на тази криза. Друг е въпросът, че не бърза. Засега кризата го устройва". 

На 4 ноември, в Деня на народното единство, Владимир Путин и Александър Лукашенко подписаха така наречените 28 съюзни програми за ускоряване на интеграцията между Русия и Беларус, обновената военна доктрина и концепцията за миграционна политика на Съюзната държава. Какво е значението на тези документи за бъдещата интеграция между двете страни?

"Първо, трябва да се подчертае, че тези 28 програми не бяха публикувани и представени на широката публика. През септември премиерите на двете страни направиха изявление и изложиха накратко съдържанието на програмите. Мисля, че в тях няма нищо сензационно. Като цяло те съответстват на краткото изложение, а там преобладават термини като “сближаване”, “хармонизиране” и в редки случаи “унифициране” на политиката в една или друга сфера. 

Всъщност това са достатъчно мъгляви декларации - констатация на факта, че страните са се договорили да се договарят за някакви отраслови политики. Само по себе си това не е капитулация и отказ от суверенитет, както вече заявиха някои противници на Лукашенко. 

Работата е там, че след август 2020 година отношенията на Лукашенко с Кремъл качествено се промениха. Преди Лукашенко можеше лесно да шантажира Москва със заплахи, че ще започне сближаване със Запада. Помним времената, когато държавният секретар на Съединените щати идваше в Минск в условията на петролната война с Русия и обещаваше танкери с американски петрол. Сега отношенията с Евросъюза и Съединените щати са в най-ниската им точка за целия период на управление на Лукашенко. Изглежда, че всички мостове са изгорени и Москва се възползва. 

Макар и тази съюзна програма да е доста декларативна, там все пак има някакви срокове и ориентири. Разликата е, че сега Лукашенко е притиснат до стената и му е несравнимо по-трудно да бяга от изпълнение на ангажиментите, свързани с интеграцията. Западните санкции влияят на беларуската икономика и се налага да се търсят ресурси от Русия. Москва се превръща в основен кредитор на Беларус. И познавайки имперските нрави на Русия, можем да предвидим, че Минск ще бъде поставен в максимално голяма зависимост от нея". 

Интервюто на Ангел Григоров с Александър Класковски в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.