Това е елегията на една емблематична софийска кръчма. Казваше се "Сам дойдох" и затвори в края на август. Защо беше специална? Защото там можеше да чуете живи изпълнения на легендите Милчо Левиев и Ицко Финци, например. Но известните имена сами по себе си не означават всичко. Чарът вътре е този на цялата почти изчезнала артистична бохема от поколението на Левиев, Финци, Радой Ралин и Джони Пенков. Табиетът им включва джаз на живо, суджук на скара и домашни туршии, подигравките с кухите лозунги на социализма и най-вече непретенциозността - тя допуска всеки вътре, но по съвсем естествен начин изхвърля недостойните.
Цитираме журналиста Юри Борисов:
"Сам дойдох” не е ресторант, нито кръчма. А кръчме. Няма друго такова в София. Табелата е от стара дъска и с някакъв пирон е издраскан надписът. Вътре има малко маси, камина и пиано, стари ски с кандахари и бамбукови щеки; менюто е написано с тебешир върху черна дъска; високо по стените са портретите на постоянните посетители. Има дни, в които, ако не отида точно там, почва да ме гони абстиненцията. Това не е жажда за алкохол, а за общуване... По масите се водят всякакви разговори - за Скизми от Варвара, който хванал хиляда и петстотин паламуда и ги продал по два лева всеки; за страхотния боб в женския метох на Самоков; за публичните домове в Латинска Америка; за БНТ и bTV…В кръчмето никой не се жалва и не дави мъката си в алкохол. Там обичат да сядат просто кротки сродни готини интелектуални души с ясен уклон към бохемството. Те, вярвайте ми, ако попаднат на необитаем остров, веднага биха построили три колиби. В едната ще живеят. Другата задължително ще е „Сам дойдох”! А третата ще е тъпият снобарски ресторант, в който кракът им няма да стъпи."
Нашето допълнение към това описание можете да чуете в звуковия файл долу. Той не е посветен само на "Сам дойдох".
За щастие, това не беше последната специална кръчма. Тези места не са само в София, можете да ги намерите в цяла България. Някъде звучи народна музика или естрада, другаде метъл, в много от тях звука е само от телевизора. Капанчета в морски къмпинги, свряни ресторантчета в малки преки, по-големи заведения, ключови за облика и паметта на града или селото си, джаз клубове в безистени. Общото - в тях се хапва вкусно и нескъпо, имат своя атмосфера и веднъж като седнеш въобще не бързаш да станеш. Заради тяхната непретенциозност някои хора ги наричат "долни кръчми", но този израз е лишен от негативност. Други ги възприемат като умиращите обитания на предишни поколения, но всъщност чарът на тези заведения няма срок на годност. Доказателство е каталога Dolna.bg - карта на долните кръчми, изобретена и допълвана от почитателите на тези заведения. Такъв е един от създателите на тази карта, Мартин Бакърджиев. С него хапнахме по едни зелеви сърми с хляб и половинлитър домашно вино, за която поръчка си разделихме 16 лева. После се преместихме на друго място и пред албанска ракия и ирландско уиски започнахме да бистрим любовта си към долните кръчми.
Звуковият ни разказ за "Сам дойдох" и специалните кръчми най-напред беше излъчен в предаването "Изотопия". Тук ви го предлагаме във варианта, публикуван като епизод на подкаста "Попкултура".
На 1-ви ноември в кината тръгва филм за едно необикновено училище , в което детските мечти се сбъдват. Идеята за "Училище за надежда" е на Яна Алексиева и Симеон Цончев, които от дълги години се познават с основателите на училището във великотърновското село Русаля за деца в неравностойно положение - бившите актьори Анимари Димитрова и Златко..
Спортен празник "Игри по правилата" се проведе в 96-та детска градина "Росна китка" в София. Той е посветен на Европейския ден на спорта в училище и е традиционен за детската градина. Присъстваха и официални гости : Александър Иванов – заместник кмет на Район Искър в отдел образование и екология, Кета Радилова и Гергана Йорданова– представители на..
Задуха вятър, заваля дъжд и стана студено. Есента е тук и ни напомня за себе си с промяната във времето, с падането на листата, с есенните плодове и зеленчуци. Цветно, красиво и уютно. Поемаме в посока Северозападна България. Пътят до там е час и четиресет минути от столицата и само на половин час от Монтана и Враца. Поканени сме на Празника на..
Във великотърновското село Леденик бабите започват да учат внуците на плетки, бродерия и кулинария, а децата ще въведат възрастните в света на компютрите и социалните мрежи. Опитът на зрелостта и стремежът за любопитство на младостта се събират от сдружението "Европейско развитие за село Леденик". Първите занимания са тази събота..
В Горна Оряховица започна първият фестивал на горнооряховското гърне . Това не е глинен съд, а ястие от телешки жили и заедно с горнооряховския суджук е сред запазените кулинарни емблеми на железничарския град. Възстановки, дефилета с народни носии, фолклорни концерти и 100 гърнета с телешки жили, приготвени от майстор готвачи, ще има..
Когато написаните думи оживяват в реални предмети от ежедневието… Добре дошли в Музея на невинността в Истанбул . Мястото разказва историята от едноименния роман на носителя на Нобел за литература Орхан Памук. Още с прекрачването на прага на боядисана в бордо къща в истанбулския квартал Бейоглу, посетителите попадат в света..
"Да си учител е голямо изпитание и голяма мъка!“ – това каза в ефира на "Нощен Хоризонт" учителят, поет и писател Николай Милчев. "Това, което много ми тежеше в училище е формалността", заяви от своя страна Цветана Милчева. Двамата са пенсионирани учители по български език и литература. Николай Милчев е още поет и писател. "Не са много годините,..
Интернет комуникацията създава една измамна и невярна представа, че имаме много приятели. Това обясни пред БНР д-р Цветеслава Гълъбова, директор на..
Не са законни доказателствата, събрани по случая с Джейхан Ибрямов , защото не може да се води наказателно производство срещу депутат и кандидат за..
Седмите избори ще са съвсем друг вид, 6-те дотук много си приличаха . Това каза пред БНР социологът Андрей Райчев в коментар за предстоящите на 27-и..