Аделхайд Вьолфл: Геополитически интереси целят Сараево да бъде зона на нестабилност

„Заради криза на идентичността, НАТО и ЕС поднасят Западните Балкани на Русия на тепсия“. Думите са на босненския политик Сабина Чудич. А повод ѝ дават последните събития в Босна и Херцеговина. Европейската военна мисия „Алтея“ остава още една година в Босна и Херцеговина, а предшественикът ѝ, мисията на НАТО, запазва статут на формална сила със седалище в Сараево. Удължаването на мандата и на двете мисии стана възможно, след като Русия се наложи в Съвета за сигурност на ООН и премахна от резолюцията всички препратки към Върховния представител на международната общност, което без съмнение подкопава авторитета на Кристиян Шмит като надзорник на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. 

• Екатерина Ентина: Босна и Херцеговина е най-взривоопасната точка в Югоизточна Европа

• Върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина - да или не

„На практика, ООН прие не доклада на Върховния представител Шмит, а текст на Милорад Додик“, написа от Сараево кореспондентът на авторитетния австрийски ежедневник „Дер Щандард“ Аделхайд Вьолфл.

„Става дума за доклад на Република Сръбска, където Милорад Додик де факто управлява. В този доклад се съдържа всичко онова, за което Додик настоява от месеци, дори години: ликвидиране на поста на Върховния представител на международната общност, обявяване за нелегитимен на сегашния Върховен представител Кристиян Шмид, когото Додик наскоро нарече „турист“. Додик има и други искания, които пряко засягат пълномощията на федералните институции в държавата. Това са например създаването на самостоятелна армия на Република Сръбска и на полиция. Тези искания също са част от документа, който благодарение на Русия се превърна в документ на ООН. Този доклад на практика замени доклада на Върховния представител на международната общност“.

Какво всъщност искаше да постигне - или избегне - Русия, която преди гласуването в Съвета за сигурност на ООН за удължаване на мандата на европейската мисия „Алтея“ заплаши с вето?

Първоначално Додик и Русия искаха мандатът на военната мисия на ЕС изобщо да не бъде продължаван и така тя да приключи. Но тогава стана ясно, че европейската мисия може да бъде заменена от мисия на НАТО. А това е още по-неприемливо за Русия, която беше поставена пред избор - или да подкрепи удължаване на европейската мисия, или да преглътне разполагане на натовски сили. Във всички резолюции на ООН за Босна и Херцеговина досега Върховният представител е присъствал като основна фигура. Този път Русия успя да се наложи и той беше премахнат от текста. Точно както иска Милорад Додик. Върховният представител отдавна му е трън в очите.

Защо Върховният представител им е трън в очите? 

Защото без него Додик би бил напълно независим и би могъл да прави каквото си иска. Босна и Херцеговина и без това е една крехка следвоенна държавна конструкция. Без Върховния представител ще се превърне в още по-слаба държава, застрашена от провал. Целта е да се създадат зони на нестабилност, което е пряк удар срещу Запада, който се стреми към укрепване на региона. Или накратко казано - става дума за геополитически интереси. А Додик е добра маша в ръцете на Путин. Просто е много подходящ за разпалване на напрежение и всяване на постоянна несигурност.

Всъщност, всичко започна с желанието на Милорад Додик за отцепване на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Това просто провокация ли е или той наистина си представя, че Република Сръбска може да съществува като самостоятелна държава или като част от Велика Сърбия?

Досега след всяка заплаха от своя страна Додик винаги е получавал това, което иска. За съжаление много дипломати са падали в капана му, опитвайки се с отстъпки да му угодят, но той винаги е продължавал с нови и нови искания. Тази игра продължава вече 15 години. Този път обаче прекали. Сега въпросът е дали Република Сръбска наистина иска да се отцепи и дали Русия наистина я подкрепя. Аз мисля, че на този етап не можем напълно да изключим такъв сценарий. Евентуалното отцепване от Босна няма да донесе повече власт за Додик, дори напротив - в един бъдещ съюз със Сърбия той дори ще загуби влияние. Но от геополитическа гледна точка това устройва Русия. Спомнете си какво направи Русия в Украйна. И в Молдова с Приднестровието. Затова не е изключено този сценарий да се разиграе и в Босна и Херцеговина. В същото време всичко много прилича на игра на котка и мишка с единствената цел да се отслаби влиянието на Запада в този регион.

Австрийският дипломат Валентин Инцко, до неотдавна Върховен представител на международната общност в Сараево, превърна чрез декрет отричането на геноцида, извършен по време на войната в Босна и Херцеговина в криминално престъпление. Каква роля изигра това негово решение точно в този момент и трябваше ли да се нагнетява напрежението?

Не, това наистина не трябваше да се случва. Виновен за това не е Западът, а един единствен човек - вече бившият върховен представител Валентин Инцко. Важно е да се отбележи, че никой от западните съюзници не го подкрепи. Дори напротив - те го предупреждаваха, че декретът ще предизвика излишно допълнително напрежение. Мотивацията на Инцко беше, че е обещал този декрет на семействата на жертвите от Сребреница в опит да се противопостави на растящия през последните години ревизионизъм. Естествено, Додик остана верен на себе си и използва декрета за нова ескалация. Но много по-силен коз в ръцете му се оказа, че новият върховен представител на международната общност Кристиян Шмит пое поста без одобрението на Русия. Това наистина е прецедент - Шмит не беше избран от Съвета за сигурност на ООН, а само от международния Съвет за прилагането на Дейтънския мир. Това е основният аргумент на Додик и Русия срещу легитимността на върховния представител.

Само Милорад Додик, лидерът на босненските сърби, ли си играе с огъня? Или и други лидери на етносите? Питам Ви заради спорната изборна реформа на Драган Чович, лидера на хърватската партия ХДЗ в Босна и Херцеговина.

Изборната реформа се обсъжда от около една година, а в основата ѝ е сделката за местните избори в Мостар тази пролет, сключена между ЕС и Съединените щати. В дъното ѝ е признаването на тезата на Драган Чович - лидер на най-голямата партия на босненските хървати ХДЗ - че те са дискриминирани при избора на техен представител в тричленното федерално президентство. В резултат на това ХДЗ получава гаранция, че само тя може да излъчи хърватския представител в държавното ръководство. Това обаче не е в интерес на обикновените хървати в Босна, а само в интерес на ХДЗ и Чович. Успоредно с това обаче изборната реформа предвижда важни промени, които да гарантират свободни и прозрачни избори. Освен това, законопроектът предвижда прилагане на едно старо решение на Европейския съд за правата на човека, което задължава Босна и Херцеговина да предвиди възможност в държавното ръководство да бъдат избирани представители не само на трите етнически общности - хървати, сърби и бошняци - а и на други малцинства и на хора, които не желаят да се определят етнически.

Как реагира Западът на тези политически искания на Драган Чович? Направи впечатление, че изборната реформа, предложена от хърватския лидер Чович, беше подкрепена от пратеника на Съединените щати в Сараево Матю Палмър, който от своя страна се прочу със спорната си идея за размяна на територии между Косово и Сърбия като решение на конфликта между Прищина и Белград.

Западните дипломати, които попаднаха в капана на Чович и неговата реформа на изборния кодекс, сега не могат да излязат от ситуацията. Матю Палмър, който е назначен от администрацията на Доналд Тръмп, наистина е смущаваща фигура - както казахте, той подкрепи идеята за размяна на територии в Косово на етнически принцип. Такива идеи са изключително опасни в този регион. Освен това тази спорна реформа на изборния кодекс беше силно подкрепена и от британския посланик в Сараево Матю Стийл, както и от Анджелина Айххорст - представителката на ЕС тук. Между другото, Айххорст също участва в дебата за размяната на територии и не каза нито дума срещу тази толкова взривоопасна идея! Имам чувството, че тези хора още не са разбрали, че Босна и Херцеговина се намира в изключително дълбока криза на държавността. Застрашен е мирът в страната. И на този фон водещи западни дипломати се занимават с промени в изборния кодекс, вместо да обсъждат стратегически стъпки за трайно успокояване на ситуацията и гарантиране на стабилността.

Вие сте кореспондент в Сараево, живеете отдавна там. Какво е настроението? Страхуват ли се хората?

Да! Забелязах огромна промяна преди около три седмици, когато се завърнах от дълга командировка. Всички ме питаха: „Ще има ли война?“ Всички ме посрещнаха с този въпрос. Не забравяйте, че хората тук все още са травматизирани от войната. Всичко това сега им напомня реториката преди войната - помнят националистическите вопли на политиците, приказките за отцепване. Това, което сега се случва, им напомня войната. Освен това никой няма вяра във федералните институции, защото те са хронично слаби. Хората тук веднъж вече станаха жертва на национализма. Не вярвам, че ще има война, но напрежението се увеличи и хората се страхуват. В тази нажежена обстановка всеки дребен инцидент или провокация може да предизвика сериозен конфликт. Да речем, че Додик наистина отдели Република Сръбска с благоволението на Русия. Питам се, какво ще стане тогава? Вероятността никой да не се намеси, е много голяма. Точно от това се страхуват хората. Защото живеят в слаба, да не кажа провалена държава, където властва беззаконието.

Причината е, че от Дейтънското споразумение досега не се е случило нищо градивно?

В първите години след края на войната имаше успехи, но с времето политическата воля за изграждане на стабилна държава се изпари. Въпреки, че Конституцията е изключително сложна и държавното устройство на Босна и Херцеговина не предполага политическа стабилност, мисля, че държавата би могла да функционира, ако имаше политическа воля за това. Националистите в Република Сръбска не искат. Чович - също. А хората тук просто искат да живеят спокойно, без всекидневно да са изложени на националистически крясъци от телевизионните екрани. Непрекъсната политическа конфронтация действа на психиката на хората. Никой не иска вече да слуша или гледа новини.