"Ако просто заменим сегашната си кола с електрическа, няма да решим никакъв проблем". Това е констатация, популярна сред еколозите. Основен фокус за медиите, активистите и самите участници в продължаващата Климатична конференция на ООН в Глазгоу са сроковете, с които политиците ще се ангажират за спиране на използването на въглища. Представите за зеленото бъдеще обаче са далеч по-смели. Те включват прекратяване на използването на изкопаеми горива, включително на природен газ, а за част от екологичната общност ядрената енергия не е отговор.
Постоянно развиващите се технологии може би ще ни осигурят възможността за революция на възобновяемите източници, при която ще получаваме енергията си, без да рискуваме своите почви, води и атмосфера. Но и тази революция ще има цена. През 2020 година Световната банка изчисли, че технологиите за чиста енергия, нужни за ограничаването на глобалното затопляне, ще увеличат с близо 500 процента добива и производството на материали като графит, литий и кобалт. За нужните ни геотермални, соларни и вятърни енергийни източници ще ни трябват и 3 милиарда тона повече изкопаеми метали. Както на всякакви машини, така и за тези, освен споменатите елементи, ще ни трябват мед, желязо, алуминий, злато, платина и други елементи. Залежите на много от тях се намират в развиващи се страни, а добивът им означава трудова експлоатация и екологични проблеми - причината да бягаме от твърдите горива.
"Проблем на настоящето, за който вероятно ще говорим повече в бъдеще, е добивът на тези ценни метали. А за да се случи зеленият преход, е нужно не само да изхвърлим въглищата, а цялостно да намалим енергията и ресурсите, които използваме". Такова е мнението на д-р Кевин Бригдън, част от изследователския екип на "Грийнпийс Интернешънъл".
Изследвал сте ефекта върху околната среда от добива на различни метали, по-специално на тези, нужни за акумулатори. През последното десетилетие в новините влизаха истории за трудова експлоатация в такива мини в Африка и Южна Америка. Става въпрос за добив на ресурси, нужни в електрониката и машиностроенето, чието развитие е пряко свързано с представата ни за човешки прогрес. Оказва се, че социалната цена на този прогрес се плаща от Глобалния Юг. Каква е екологичната му цена?
Негативно влияние оказват както добивът на тези ресурси, така и последващата обработка, претопяването. Замърсяване на въздуха и водите в района причиняват както рутинните действия в мините, така и непредвидени инциденти. Ключово е, че това влияние върху околната среда не е неизбежно, но въпреки това продължава на места като мините за кобалт в Конго. Катастрофални последствия имаше от добива на желязна руда в Бразилия през 2019-а, когато се срути стена на хвостохранилище и близо 300 души загинаха. В Китай има проблеми с преработката на редки метали, които после се използват за производство на вятърни турбини. Това не са неизбежни проблеми. Нужен е по-добър контрол и отговорност от страна на компаниите и правителствата.
Съгласен ли сте, че за да реализираме устойчиво развитие с възобновяеми източници, трябва по най-безопасния възможен начин да изкопаем колкото се може повече от тези метали?
Не. В момента добиваме и използваме материалите, сякаш имаме безкраен запас от тях, а това не е така. Ако продължим както досега, ще се сблъскваме със същите проблеми. Трябва да си дадем сметка за енергията, която използваме, както и за материалите, нужни за нейното производство. Ако например заменим 1 към 1 своите петролни автомобили с електрически, това няма да реши проблемите ни с околната среда. Прогнозите са за 2 или 3 милиарда такива коли на пътя до 2050 г. и това не е начин, по който трябва да гледаме към бъдещето. Нужни са ни други решения. Конкретно за придвижването, трябва да гледаме повече към подобряването на обществения транспорт. Има много начини да използваме по-малко от тези материали. Един от тях е рециклирането. В момента рециклираме около 2/3 от вече използваните ценни метали. Тоест, 1/3 не се използва отново. Веднъж добити, тези метали могат да се използват многократно и това ги отличава от изкопаемите горива, които се ползват еднократно, след което трябва да добиеш още.
Това е само едно решение на ключов проблем на т.нар. "зелен преход", който можем да формулираме така - използването на възобновяеми източници също може да се окаже вредно за природата. Какви са другите начини, по които можем да оптимизираме и осмислим този преход като екологичен?
Доклад на Световната банка от 2020 година съдържа изчисление колко метали ще са ни необходими. Дори в краткосрочен план количеството е огромно. Но докладът също така съдържа заключението, че малки промени в управлението или технологиите могат да имат голям ефект върху количеството. Що се отнася до електрическите коли, акумулаторите им се обновяват непрекъснато. Някои модели "Тесла" вече са с батерии, в които няма никел и кобалт. Това е пример за технологично решение. Както споменах, ние трябва да преосмислим и разбиранията си за транспорта и дали са ни необходими толкова много отделни коли на пътя. А що се отнася до цялостната консумация на енергия, има много начини, по които тя да се оптимизира - да намалим количеството нужни материали, вместо да продължаваме както досега.
Каква обаче е посоката на развитие без подобно преосмисляне? Вие сте един от авторите на изследване от това лято, засягащо бъдещия подводен добив на ценни метали. С колегите ви предупреждавате, че това ще е пагубно за морските екосистеми, които трябва да се справят и с ефектите от глобалното затопляне. Насреща имаме предположението, че това е необходимо зло, за да се осъществи технологичната революция. Колко голям ефект върху околната среда може да има това необходимо зло?
Морските дъна са девствена среда. Знаем много малко за биоразнообразието им. Това е среда, която трябва да защитим и това не е позиция само на "Грийнпийс", а и на други световни екоогранизации - трябва ни мораториум върху дълбоководния добив, трябва да спрем да експлоатираме всеки възможен източник на ресурси. Споменахте аргумента, че тези метали ни трябват за революцията на възобновяемата енергия. В изследването си даваме примери как самото използване на тези метали да бъде намалено. Скорошен такъв - Европейският съюз работи по директива, засягаща акумулаторите. Тя ще изисква рециклиране на старите батерии, както и ще въведе изисквания относно произхода на материалите за производство. Това ще засяга всички батерии, произвеждани в Европейския съюз, оттам и целия свят. Такива са нужните решения.
Намираме се в ситуация, която антропологията определя като "капан на прогреса", при каквито случаи в човешката история се е стигало до крах на цели цивилизации. Икономиката ни изисква постоянен растеж и разширяване, което обаче означава и разрушаване на екосистемите и в крайна сметка води до риск за самото ни оцеляване. Доколкото ви разбирам, ние в по-голяма степен се оглеждаме за технологичните решения, така че моделът все пак да се запази?
Вече имаме някои технологични решения, споменахме акумулаторите, в които няма кобалт и никел, има нови поколения соларни панели, което биха улеснили производството на електрическа енергия. Но нужната промяна е вместо непрекъснато да се опитваме да произвеждаме все повече енергия, да помислим как да ползваме по-малко и по-ефективно.
Виждаме ли това на глобално ниво? На КОП26 виждаме договаряне на срокове за въглеродна, метанова и други видове неутралност. Има ли обаче смисъл от тези дати, ако не се случи преосмислянето на употребата на ресурси, за което говорите?
Със сигурност постигането на въглеродна неутралност е жизненоважно. В противен случай ефектът от климатичните промени ще е неописуем. Трябват ни тези обещания, но ни трябват и последващите ги действия, а не непрекъснатото им отлагане. Не е нужен избор - можем да премахнем изкопаемите горива и пак да произвеждаме нужната ни енергия. Ако обаче го направим със сегашния си подход, е възможно да причиним допълнителни проблеми. Ние трябва да подобрим технологиите за енергийна ефективност, придвижване, отопление. Така ще намалим нужните ни ресурси, като едновременно с това увеличим рециклирането им.
Тук ще спомена едно мнение на проф. Уилям Рийс - един от учените, които стоят зад понятията "въглероден" и "екологичен" отпечатък. Тоест - измерването на влиянието върху природата, което имат действията и потреблението на всеки един човек. Той пише, че "единственият начин да елиминираме прекаленото използване на ресурси е чрез някаква комбинация от ограничения върху консумацията на енергия и материали, както и по-малко население, тоест чрез контролирано икономическо свиване". С Вас говорихме за преосмисляне, но едно "контролирано икономическо свиване" вероятно не звучи добре на хора от по-бедни страни и региони, които никога не са били част от превишената консумация на Западния свят. По същия начин по-малките замърсители на атмосферата не разбират докрай защо трябва да преследват срокове за въглероден неутралитет еднакви или по-амбициозни от тези на САЩ и Китай. Не ви ли се струва сложно да уеднаквим разбиранията си?
Със сигурност ще има промени в начина ни на живот, но това не означава, например, че няма да пътуваме, а че ще пътуваме по различен начин. Не означава, че няма да се отопляваме, а че ще се oтопляваме по друг и по-ефективен път. Това обаче също са глобални въпроси, както въглеродните емисии, с които се занимава КОП26. Една държава няма как сама да адресира проблем като прекомерния добив и консумация на метали. Нужен ни е глобален подход, за да сме сигурни, че правилата се спазват, както и че нуждаещите се страни ще са подпомогнати от тези в по-добра позиция.
Интервюто с д-р Кевин Бригдън можете да чуете в звуковия файл.
Норвежката служба за сигурност прекрати разследването за норвежка връзка при доставката на взривилите се през септември пейджъри за "Хизбула" в Ливан. Експлодиращи пейджъри убиха 9 души и раниха хиляди в Ливан, сред тях е посланикът на Иран При едновременните експлозии на устройствата бяха убити десетки хора, а хиляди бяха ранени. Израел..
Утре или най-късно в сряда се очаква президентите на Съединените щати и на Франция - Джо Байдън и Еманюел Макрон - да обявят, че е постигнато споразумение за 60-дневно прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула". За това съобщава агенция Ройтерс, като се позовава на високопоставени източници от ливанското правителство. Според панарабският "Аш Шарк..
Първата мраморна статуя, която беше открита на 3 юли в античния град Хераклея Синтика, е на един от осиновените внуци на римския император Октавиан Август. Това е водещата версия на професор Людмил Вагалински, ръководител на проучването на древния град край Рупите. Аргументите на екипа от учени бяха изложени на среща в историческия музей в Петрич тази..
Ректорът на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов доц. д-р Марин Маринов и генералният директор на Българското национално радио Милен Митев подписаха в Свищов меморандум за сътрудничество. Подчертавайки ролята на Стопанската академия за региона, генералният директор на БНР заяви: "Ще се радваме да отразяваме Вашите дейности и постижения,..
Групата общински съветници от коалицията ГЕРБ – СДС в Ловеч няма да подкрепи предлаганото от кмета на общината Страцимир Петков увеличение на данъците от следващата година. От опозицията в местния парламент дадоха и незадоволителна оценка за едногодишното му управление заради неизпълнени ангажименти към гражданите и липсата на стратегии за..
Изпълнителният директор на кюстендилската болница Димитър Стоилов е разпоредил проверка на случая с 6-годишно дете с инфекция, на което е било отказано лечение. Проверки са започнали и Изпълнителната агенция за медицински надзор и РЗИ-Кюстендил. Случаят е от 14 ноември. На детето е отказано лечение, а родителите са насочени към дупнишката болница...
Шофьор на тролейбус в София е с гипсова шина на ръката заради фрактура, получена при сбиване с велосипедист разносвач на храна. Сбиването е станало около 15:40 ч. пред Националната библиотека, след като водачът на тролея е засякъл колоездача. След сбиването на мястото е пристигнала линейка, а пострадалият шофьор е бил приет в Спешното..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..