Един от основните и може би най-оспорвани аспекти на преговорите, които се водят в Глазгоу, е финансовият. Икономическите щети, причинени от глобалното затопляне, поразяват бедния Юг, а глобалното затопляне е причинено основно от богатия Север. Но индустриалните държави не са готови да приемат обвързващ ангажимент за обезщетяването на потърпевшите държави в Африка и Азия.
„Богатите, икономически развитите държави, вече обещаха 100 милиарда долара на година за бедните държави, но инвестициите все още са под тази сума“, каза пред БНР Ян Ковалцих, финансов експерт към международната неправителствена организация „Оксфам“.
„Другият аспект е, че нещата не опират само до пари, а и до начина, по който тези пари се инвестират. Твърде малко суми се влагат в приспособяването към климатичните промени, като например защита от следващи природни бедствия, изграждане на устойчиво земеделие. Голямата част от инвестициите отива за намаляване на вредните емисии - това е много важно, но не изчерпва мерките, които са необходими“.
Стана дума за обещаните 100 милиарда долара годишно от развитите икономики. Те би трябвало да се разпределят справедливо между тях в зависимост от икономическата им мощ. Но само три държави - Швеция, Норвегия и Германия, отделят достатъчно пари.
Това разпределение е условно и е направено от експерти, т.е. то не е обвързващо. Естествено, всяка държава би трябвало да отделя средства според икономическите си възможности. И тъй като няма обвързваща формула, богатите държави успяват да подържат разговора, без да поемат конкретни задължения. Ако вземем Съединените щати като пример за държава, която отделя огромно количество вредни емисии, те би трябвало да инвестират 35-40 процента от общата сума от 100 милиарда долара. Но ангажиментът, който Вашингтон е готов да поеме, е само за 11 милиарда долара на година.
Какво може тогава да ги накара да спазят обещанието си?
За съжаление няма изработен обвързващ регламент, който може да накара суверенни държави да инвестират определени суми в преодоляването на последиците от климатичните промени. Но чрез преговори, каквито се водят в момента в Глазгоу, може да се наблегне на това, че климатичните промени в бедните страни имат пряко отражение и върху богатите. Защото климатичната криза е глобална криза, тя не спира на границата. От една страна трябва да се намалят вредните емисии в индустриалните държави, но в същото време трябва да се подпомогнат развиващите се страни. Връзката е съвсем ясна - никой в Европа не може да има интерес от екологична катастрофа в Африка, защото това би предизвикало социални, а вероятно и военни конфликти. А това от своя страна ще отприщи миграционна вълна към Европа.
Във Вашите анализи твърдите, че освен публични, трябват и частни инвестиции.
Частни инициативи и инвестиции има навсякъде по света, но не са достатъчно. Инвестициите във възобновяеми енергоизточници в богатия свят са изключително частни проекти. Това е възможно, защото вече имаме необходимата законодателна основа. Но в бедните държави това не е така. Точно тук богатият Север може да помогне, като предложи атрактивни модели за съфинансиране на проекти. Само така можеш да привлечеш западни инвеститори за проекти в Уганда или някоя друга държава, която не може да си позволи сама да преструктурира икономиката си. Но по-големият проблем е с приспособяването към климатичните промени. Защото частният сектор трудно може да бъде спечелен за инвестиции в проекти, които целят изграждането на устойчиво земеделие в държави, застрашени от суша. Причината е, че такива проекти не носят печалби, а това е водещото условие за частните инвеститори. Затова за приспособяването към променения климат са необходими директни субсидии от богатите държави.
Световната банка е изчислила, че ако цената за вредните емисии остане до 2030 година под 75 долара за тон, целта за намаляване на глобалното затопляне до 2 градуса няма да бъде постигната. Дори в индустриално развитите държави тази цена е под 75 долара на тон. А търговията с вредни емисии е въведена само в малка част от света. Реалистично ли е според Вас тогава тази търговия да стане световна? И какво може да се постигне чрез нея?
Със сигурност е възможно да го постигнем, но със сигурност не от днес за утре. Както казахте, дори в Европа цената на вредните емисии е все още ниска, въпреки че сме изградили работеща система за търговия с вредните емисии. Но да не забравяме, че това ни отне 10-15 години. Не може да очакваме от бедните държави, че тази система ще заработи бързо. Но можем да свържем търговията с вредни емисии там, където тя е вече въведена и работи. Например в Китай има опити за изграждането на такава система, също и в Америка. Ако дори само тези две държави се включат в глобална система за търговия с вредни емисии, това ще е голям успех.
Редица изследователи предупреждават, че въвеждането на цена върху вредните емисии, които отделят различни производства, може да предизвика социално напрежение, защото тази цена оскъпява крайните продукти. Нещо повече - фондация Бертелсман смята, че повишаването на цената на вредните емисии и на крайните продукти може да доведе до дисбаланс в индустрията, изнасянето на производства от богатите в бедните държави и безработица.
Това притеснение съществува. И сега има политици в Европа, които твърдят, че налогът върху вредните емисии спъва икономиката. Но тези аргументи не са състоятелни. Цената на вредните емисии, която оскъпява стоките, може да бъде неутрализирана за крайния потребител. Нещо повече - приходите от вредните емисии в хазната могат да се върнат към социално слаби хора под формата на социална помощ, като по този начин ще ги стимулираме да потребяват стоки и услуги, които са климатично неутрални.
Интервюто с Ян Ковалцих можете да чуете в звуковия файл.Парламентарната група на "ДПС - Ново начало" предлага Народното събрание да изслуша председателя на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова и председателя на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова относно предприетите действия от регулаторите за овладяване на необоснования скок на цените на основните хранителни продукти и..
Софийският градски съд решава да промени или да потвърди мерките за неотклонение на задържаните при протеста на партия "Възраждане" за погрома пред Дома на Европа в София. Те са обвинени в хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост. Лидерът на "Възраждане Костадин Костадинов коментира: "Затова сме дошли тук днес, за..
Голямо съгласие и одобрение събират всякакви мерки, свързани с повече дисциплина и контрол в училищата. Това съобщи пред БНР Яница Петкова, агенция "Мяра". Почти единодушни мнозинства се оформят по отношение на наличието на повече контрол в училищната среда, сочи независим сондаж на социалогическа агенция "Мяра". "Обществото ни е..
Планът "Да превъоръжим Европа" може да мобилизира до 800 млрд. евро за отбрана за сигурна и устойчива Европа - това каза председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен при представянето му днес. "Въпросът вече не е в това дали сигурността на Европа е заплашена съвсем реално или тя да поеме повече отговорност за своята сигурност...
Председателят на парламентарната комисия за външна политика в Киев нарече решението на Доналд Тръмп да спре военната помощ "опит да тласне Украйна към капитулация". Спирането на военната помощ за Украйна е равносилно на тласкане на страната към капитулация при условията на Русия. Това заяви пред Ройтерс Александър Мережко, председател на..
"Грехът на монаха" на Ваня Бойчева е дебютен роман. Редактор и издател на "Грехът на монаха" е прекрасната Даян Шаер. Чрез романа си "Грехът на монаха" тя създава една история за прошката и необходимия полет към свободата. "Грехът на монаха" е книга, вдъхновена от онези черни за България времена на робство. Период, в който опитите на посятото..
Певицата Ева Бел наскоро ни представи най-новата си песен "Спомен". Ева Бельовска, позната под артистичния псевдоним Ева Бел, е един от новите млади членове на Българска музикална асоциация. Макар и все още студентка в НМА "Проф. Панчо Владигеров", специалност "Поп и джаз пеене", Ева има вече зад гърба си десет песни. "Спомен" излиза на 12..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Велислав Минеков, Веселин Данев и проф. Кирил Топалов в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.