Използва ли Русия газа като геополитическо оръжие

Повишеното търсене и ниските запаси в газохранилищата са пазарни фактори, които повишават цените на синьото гориво, но поведението на Русия спрямо Европа е променено с геополитическа цел. Това коментира в интервю за БНР Агата Лоскот-Страхота от Центъра за източни изследвания във Варшава:

„Това е сигнал към търговците, че в случай на проблем, нямат на какво друго да разчитат. Чухме от Русия, че газохранилищата там също са с намалени количества. Въпреки това Русия има възможност да увеличи доставките за Европа. Москва обаче обвързва това или със „Северен поток 2“, или с дългосрочни договори“. 

Все по-изолирана в Европа и в остро противопоставяне с Русия - в тази ситуация Полша трябва да направи първи стъпки към въглеродна неутралност. Силно зависима от въглищно производство на електроенергия, Варшава е изправена пред политическа, икономическа и социална нестабилност заради необходимостта от затварянето на централите. В същото време високите цени на природния газ буквално изстреляха инфлацията нагоре, което дори доведе до повишаване на основната лихва от централната банка. 

Какви са плановете за справянето с енергийната криза и как правителството планира зеления преход без пари от плана за възстановяване? 

Европейският съюз започна да втвърдява тона към Русия заради високите цени на природния газ, като дори не е изключено да прибегне отново до „най-мощното си политическо оръжие срещу „Газпром“, а именно антимонополно разследване. Докато гласовете от Брюксел все още търсят по-дипломатичен път в комуникацията са Москва, то Варшава е с непоколебима позиция - именно Русия е виновна за газовата криза. Агата Лоскот-Страхота признава, че рекордните цени на синьото гориво се дължат и на пазарни фактори, но Москва ловко играе и с тях:

„Русия демонстрира различно поведение спрямо това, което видяхме през последните години. Тя се държи по друг начин и извън Европа. С това искам да кажа, че доставките на природен газ за Европа са почти изцяло в обема на дългосрочните договори без допълнителни количества. Също така Русия не поддържа големи количества в газовите хранилища в Европа, които се държат от „Газпром“ или в които руският гигант е ключов партньор. Това е сигнал към търговците, че в случай на проблем, нямат на какво друго да разчитат. Ето това е промяната в поведението на този ключов партньор. Чухме от Русия, и това беше вярно, че газохранилищата там също са с намалени количества. Въпреки това тя има възможност да увеличи доставките за Европа“.

Полша няма намерение поднови изтичащия в края на следващата година дългосрочен договор с „Газпром“ и е убедена, че доставките от Норвегия ще успеят да балансират енергийната система на страната. 

„Намираме се в труден период на преход на енергийната система. Знаете, че в момента полската е базирана основно на въглища. Все още въглищните централи дават над 70% от електроенергията. В същото време вече дадохме съгласието си за постигане на въглеродна неутралност и сега дискутираме с колегите от другите страни - членки на Европейския съюз пътя, по който трябва да преминем по време на „зеления“ преход, за да постигнем промяната в Полша“, коментира Пьотър Наимски, държавен секретар по въпросите на стратегическата енергийна инфраструктура. 

Колегата му Себастиян Барковски, упълномощен представител по международно климатично и енергийно сътрудничество, се надява на разбиране от европейските партньори макар и цялостната позиция на Полша в Европейския съюз в момента да е много трудна:

„Всички в Европейския съюз имаме времева рамка да постигнем въглеродна неутралност до 2050 година. Търсим варианти и възможности, за да преминем през този период, но в процеса има много взаимосвързани фактори. Например, имаме концесионни договори за добива на въглища, според които ние можем да разчитаме на този ресурс до 2044-та година. Някои приключват малко по-рано, но споразумението, което имаме с концесионерите и с миньорските синдикати, е, че ще бъде около тази дата. Това е 30-годишна перспектива. Плановете ще се променят, ще ги ревизираме според ситуацията. Тези промени ще бъдат дискутирани с колегите в Европейския съюз и трябва да се съобразят с пакета „Подготвени за цел 55“. Все още се работи по законодателната рамка в този пакет, така че всички страни ще трябва да се съобразим с нея, когато е готова и да я приложим по най-подходящия за нас начин“.

Нито Барковски, нито Наимски успяха да назоват сериозен енергиен проект, включен в плана за възстановяване на Полша, пари от който най-вероятно скоро няма да стигнат до Варшава заради проблемите с върховенството на закона. За преходния период се разчита на два основни източника - газ и ядрена енергия, като дори в полската столица се чуват намерения страната да се превърне в ключов хъб за синьо гориво, с което хем да подобри икономиката си, хем да има по-силен геополитически глас.

„Бих искал да видя Полша като газов хъб, но ако се огледате, ще видите, че всички държави казват „ние сме газов хъб“. Балкан е единият проект. Украйна също има такива планове. Нашето правителство говори, че и ние трябва да се превърнем в газов разпределителен център“, заяви Ярослав Жембец, директор на Бюрото по стратегии и проекти в полската енергийна борса. Далеч от политическите коментари, експертът има съвсем икономически аргументи:

„Изграждането на ядрена централа не е евтино. Не помня да има такава централа в Европа, която е изградено според планирания график и да е струвала толкова, колкото първоначалния определен бюджет“.

Теза, споделена и от заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс в интервю за „Събота 150“ преди две седмици.

„Но не Тимерманс ще решава това. Идеологическите изказвания са едно, но практиката е друго. Ние няма да успеем да балансираме енергийната си мрежа по време на прехода без ядрена енергетика. Все повече и повече правителства в Европа осъзнават това и броят на планираните нови централи и на тези, които вече са в процес на изграждане, непрекъснато расте“.

Отговорът на Пьотър Наимски е с остър тон, който препраща към напрежението между Брюксел и Варшава. За разлика от Унгария, която също е в трудна позиция, Полша обаче не може да разчита на силна подкрепа от Русия. И ако политиците не се вглеждат в детайлите, Ярослав Жембец не крие проблемите на техническо ниво. Например - международната търговия с електроенергия често е възпрепятствана заради липса на достатъчно свързаност, а политическите заявки доста често са икономически недалновидни, включително и при постигането на зелените цели, убеден е експертът.

„Затварянето на ядрените централи в Германия при настоящите цени на електроенергията ще бъде много трудно. Това е личното ми мнение. Ако бях германски министър на енергетиката, щяха да направя всичко възможно да оставя реакторите включени. Колкото по-високи са цените, толкова намалява конкурентоспособността на европейската икономика. Ние не се състезаваме с вас или с другите страни - членки. Европа е в надпревара с Азия и Съединените щати“.