Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България трябва да има закон за дейностите в Космоса

Необходимо е да се регламентира извличането на полезни изкопаеми в Космоса

30 държави имат закони за космическите дейности

Снимка: esa.int


Как да бъде регулирано законодателно космическото пространство. Темата за космическото законодателството тепърва ще се дебатира.

Компания на Джеф Безос вече праща туристи в околоземна орбита. Илън Мъск даде заявка, че след три години може да приземи хора на Луната. Китай стъпи на Луната и Марс. Русия изстреля актьори, за да снимат филм в Космоса. И това са само по-екзотичните примери, извън популярните научни мисии на малки и големи държави, че Космосът стана доста населено пространство. Симона Спасова, която преподава космическо право в Софийския университет "Свети Климент Охридски" каза, че към момента има 5 международни документа, определящи правилата в Космоса. Първият от тях е Договорът за Космоса от 1967-ма година. Те са създадени на ниво ООН и покриват принципите за неприсвояване, равноправно и прозрачно проучване, в дух на сътрудничество на космическото пространство. Не всички документи са признати от всички държави, допълни за БНР Симона Спасова, но на тяхната основа трябва да се развиват новите правила.

"Някои от основните въпроси, които са свързани с космическият туризъм произхождат от липсата на дефиниция  - дали тези  хора, които участват в така наречения суборбитален туризъм са били в Космоса. Това означава, че в зависимост от гледната точка можем да кажем, че тези хора са били в Космоса или не са  били. Не знам доколко това е най-големият проблем, но е един от проблемите. Другият проблем е този с дефиницията -  дали на космическите туристи – хора, които отиват в Космоса с цел развлечение или някакво лично удоволствие следва да се гледа като на пратеници на човечеството в Космоса“. 

Друга важна посока за развитието на космическото право са плановете за извличане на полезни изкопаеми, допълни Симона Спасова.

Този въпрос за изследване и експлоатация на космическите ресурси е и точка от дневния ред на правния подкомитет на Комитета на ООН за мирно използване на Космоса.  2020 година дори започват консултации между всички 95 държави, които са членки - формират се научни групи за създаването на градивни елементи за начинът, по който трябва да бъдат експлоатирани, използвани, извличани космическите ресурси. Тук трябва да се наблегне на устойчивото използване на Космоса".

Симона Спасов        Снимка: личен архив

Рада Попова, която работи за една от големите изцяло частно финансирана млада космическа компания в ЕС коментира, че проблемът с отпадъците, произведени от мисиите е сериозен и космическото право трябва да се развива и в тази посока. Наскоро тя описа проблема с космическия боклук така:

„Над 50 държави ползват космическото пространство. В пъти повече отпреди 60 години. Бумът на частните инвестиции в космически проекти също оставя своя отпечатък. Броят на момента функциониращите космически обекти в орбита е около 2700, а за сметка на това имаме 128 милиона космически отпадъци с различен размер. Всяка от тези частици има потенциала да разруши целостта и функционалността дори на международната космическа станция. За съжаление вече е имало случаи, когато на астронавтите се е налагало превантивно да бъдат евакуирани от един сегмент на космическата станция в друг. Създаваме космически отпадъци постоянно“, каза за "Хоризонт" Рада Попова.

Но, докато правото се намеси, ще се разчита само на инициативи. Като тази на Европейската космическа агенция и частна компания за "улавянето" на космически отпадъци и изгарянето им в атмосферата. Симона Спасова отчита, че все повече държави развиват своето космическо право. 30 държави имат закони за космическите дейности. Според нея България би имала полза от създаването на такъв закон за дейностите в Космоса.


Целия репортаж можете да чуете  в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35