В Германия се водят преговори за съставяне на правителство след парламентарните избори в края на септември, които отнеха ролята на водеща опозиционна сила на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“. Но изборните резултати извадиха още по-категорично наяве разделението между източните и западните провинции на вече от 31 години обединена Германия. В бившата ГДР „Алтернатива за Германия“ е водеща партия със спечелени 16 директни мандата. Партията отдавна не е просто партия на протеста. И макар никоя друга политическа сила да не иска да има нищо общо с нея, близо всеки четвърти на изток гласува за „Алтернатива за Германия“. Тя събира подкрепа сред хората на наемния труд, социално слабите и, разбира се, откровените привърженици на националистическите идеи.
„Не отпадането на бежанския проблем обаче се оказа основният препъни камък „Алтернатива за Германия“ да запази позицията си на водеща опозиционна сила“, това мнение изказа пред БНР изследователят на радикалните движения в Европа Александър Хойзлер от университета в Дюселдорф и уточни:
"Пандемията беше основната причина за този резултат. Covid кризата потопи крайната десница не само в Германия, но и в други европейски страни. И това е така, защото избирателите не вярват, че популистки партии могат да се справят с такава криза. Популисткото говорене и нагнетяване на напрежението, паниката, която тези партии всяват по време на пандемията, не водят до нищо добро за тях. Във времена на кризи хората просто търсят сигурност.
Друг феномен, свързан също с пандемията е, че много от привържениците на „Алтернатива за Германия“ се прехвърлиха в лагера на антиваксърите. В началото на пандемията „Алтернатива за Германия“ обвиняваше правителството, че не предприема достатъчно мерки срещу разпространението на вируса. А след това, както и другаде в Европа, и германските популисти се обърнаха на 180 градуса, защото видяха, че привържениците им са антиваксъри.
Но и това не помогна особено, защото все пак много хора, включително и избиратели на „Алтернатива за Германия“, се страхуват да не се заразят и затова не приемат антиваксърската реторика".
Как обаче да си обясним разликата в изборните резултати в източногерманските провинции Саксония и Тюрингия, където „Алтернатива за Германия“ е най-голямата политическа сила с около 25 процента от гласовете, и подкрепата за нея в западногермански провинции, където на регионални избори тази пролет тя загуби една трета от гласовете? Превръща ли се „Алтернатива за Германия“ в партия на изтока?
"Така е, поляризацията в германското общество е особено добре изразена по оста изток-запад. В източните провинции хората очевидно са по-склонни да гласуват за популистка партия, въпреки че тя носи етикета на националистическа формация, поставена под наблюдението на специалните служби.
Социологическите проучвания показват, че потенциалът на крайната десница в бившата ГДР е значително по-голям в сравнение със западните провинции. Това обяснява високия резултат за „Алтернатива за Германия“ в Саксония и Тюрингия. Затова може да се каже, че партията върви освен към радикализация и към това, да се превърне в основен отдушник за настроенията в Източна Германия. Нещо като „Лига Изток“, по аналогия на италианската „Северна лига“.
С какво привлича „Алтернатива за Германия“ източногерманците? Каква роля имат социалните и културни различия между източна и западна Германия?
"Източногерманците имат много различна историческа биография в сравнение с германците в западните провинции. Вече стана дума за мигрантите - в източната част на страната почти няма чужденци. И в миналото не е имало. Хората там не са живели в мултинационално общество, както западногерманците.
Социологическите проучвания показват също така, че източногерманците подкрепят „Алтернатива за Германия“ заради обещанията й в социалната сфера. В тази част на страната все още има големи различия между богати и бедни, има големи разлики в размера на заплатите и пенсиите в източната и западната част на Германия. Минаха три десетилетия от обединението, но ножицата остава все така широко разтворена между източна и западна Германия. Това е обяснението за чувството на източните германци, че са пренебрегнати и непризнати".
Такива чувства е изпитвала и Ангела Меркел, както разбрахме от речта й в деня на обединението на Германия на 3-ти октомври. Тази година тя си позволи да сподели много лични спомени - нещо изключително нетипично за нея. Меркел цитира от книга, издадена от близката до нейната партия политическа фондация „Конрад Аденауер“ и посветена на историята на Християндемократическия съюз. Там за Ангела Меркел пише:
"Тя се присъедини към Християндемократическия съюз в първите дни след промените, на 35 години, носейки баласта на биография от ГДР, или иначе казано - не е възпитаник на старата християндемократическа школа на Федералната република
С треперещ глас ветеранът Ангела Меркел продължи:
"Как да разбирам „биография от ГДР“? В моя случай - 35 години живот в диктатура? Това ли е „баласт“? Според речника, „баласт“ означава „допълнителен товар без особена стойност, който чрез тежестта си придава устойчивост на превозни средства“. Означава също така „безполезни, ненужни подробности“ и „бреме“.
Не разказвам това, защото се оплаквам. Не го разказвам в качеството си на канцлер, а като човек от източна Германия. Аз съм една от онези 16 милиона души, които са живели в бившата ГДР, които с биографията си са посрещнали обединението на Германия, и които продължават да се сблъскват с такива описания на собствения си живот.
Ако източногерманците се чувстват неразбрани от западногерманския политически елит, „Алтернатива за Германия“ ли е техният отдушник?
"Не бива да свеждаме „Алтернатива за Германия“ до партия-отдушник на източногерманците. Тя е крайнодясна и социалнопопулистка, и с такива послания достига до социално слабите, до икономически затруднените германци и на изток, и на запад. Или с други думи - „Алтернатива за Германия“ извървя същия път, както Марин Льо Пен с нейния „Национален сбор“ във Франция, който успя да събере крайнодесни и расистки послания с крайнолеви социални политики. Затова наричам и двете партии социалнопопулистки".
Предстои конгрес на „Алтернатива за Германия“ с избор на нов председател и определянето на бъдещия курс на партията. Накъде се запътва тя?
"Това пролича от думите на сегашния председател на партията Йорг Мойтен, който обяви, че повече няма да се кандидатира за лидерския пост, защото се е провалил в опита си да цивилизова и нормализира „Алтернатива за Германия“. Нейните искания, като например за излизане от ЕС, показват, че тази партия е много далеч от нормализиране. Дори напротив - партията определено се радикализира, при това с националистически уклон. Бъдещият лидер очевидно ще бъде от редиците на радикалното крило на партията".
Печели ли „Алтернатива за Германия“ от кризата в консервативния блок ХДС/ХСС, който в източната част на страната губи все повече подкрепа?
"Големият губещ на изборите е консервативният блок ХДС/ХСС. Консерваторите отиват на опозиционните банки в Бундестага и това променя баланса в парламента. В същото време знаем, че има партийни структури на ХДС/ХСС, които определено симпатизират с идеите на „Алтернатива за Германия“. Така че зависи как християндемократическият съюз ще премине през кризата, в която изпадна, и дали преодолявайки сегашната криза ще се обърне към крайнодесни политики или ще остане в политическия център".
Интервюто на Весела Владкова с Александър Хойзлер в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
Парламентарната група на "ДПС - Ново начало" предлага Народното събрание да изслуша председателя на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова и председателя на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова относно предприетите действия от регулаторите за овладяване на необоснования скок на цените на основните хранителни продукти и..
Софийският градски съд решава да промени или да потвърди мерките за неотклонение на задържаните при протеста на партия "Възраждане" за погрома пред Дома на Европа в София. Те са обвинени в хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост. Лидерът на "Възраждане Костадин Костадинов коментира: "Затова сме дошли тук днес, за..
Голямо съгласие и одобрение събират всякакви мерки, свързани с повече дисциплина и контрол в училищата. Това съобщи пред БНР Яница Петкова, агенция "Мяра". Почти единодушни мнозинства се оформят по отношение на наличието на повече контрол в училищната среда, сочи независим сондаж на социологическа агенция "Мяра". "Обществото ни е..
Планът "Да превъоръжим Европа" може да мобилизира до 800 млрд. евро за отбрана за сигурна и устойчива Европа - това каза председателката на Комисията Урсула Фон дер Лайен при представянето му днес. Фон дер Лайен съобщи, че е написала писмо до европейските лидери, в което очертава този план от 5 основни точки преди тяхното заседание на 6..
Председателят на парламентарната комисия за външна политика в Киев нарече решението на Доналд Тръмп да спре военната помощ "опит да тласне Украйна към капитулация". Спирането на военната помощ за Украйна е равносилно на тласкане на страната към капитулация при условията на Русия. Това заяви пред Ройтерс Александър Мережко, председател на..
"Грехът на монаха" на Ваня Бойчева е дебютен роман. Редактор и издател на "Грехът на монаха" е прекрасната Даян Шаер. Чрез романа си "Грехът на монаха" тя създава една история за прошката и необходимия полет към свободата. "Грехът на монаха" е книга, вдъхновена от онези черни за България времена на робство. Период, в който опитите на посятото..
Певицата Ева Бел наскоро ни представи най-новата си песен "Спомен". Ева Бельовска, позната под артистичния псевдоним Ева Бел, е един от новите млади членове на Българска музикална асоциация. Макар и все още студентка в НМА "Проф. Панчо Владигеров", специалност "Поп и джаз пеене", Ева има вече зад гърба си десет песни. "Спомен" излиза на 12..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Велислав Минеков, Веселин Данев и проф. Кирил Топалов в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.