Слънчевата сянка на толстоистите над българската Ясна поляна

Колко ясни си били дните и нощите в българската Ясна поляна преди повече от сто години, когато селото недалеч от Приморско, тогава с турското име Алан Кайряк, става дом за една от най-активните родни толстоистки колонии? Кои са хората, събрали се да практикуват и проповядват нравствено-социалното учение на Лев Николаевич Толстой? Какво гласи то, как стига до България и каква е съдбата му? „Изотопия” пътешества във времето и пространството, за да разбере.

Метамормофозата не по Кафка, а по Толстой, се случва след 50-те години на писателя. Тогава той преживява особено болезнено търсенето на смисъл в живота. По това време Лев Николаевич вече е признат в света романист. „Война и мир” и „Ана Каренина” му носят слава и почести в Русия и отвъд. За мнозина е покорил върха в литературния реализъм. Произхожда от благороднически род, има семейство, има лукса да отхвърли добра армейска кариера, възможността за която се открива заради участието му в Кримската война. Пътува из Европа, общува с някои от големите умове на епохата като Виктор Юго. Оценен дори за уменията си пред пианото. Те пораждат любовта към Бах, Хендел и Шопен, както и единствената композиция на Лев Николаевич – валс от края на 40-те години на XIX век. 

Тогава какво може да преобърне каляската по този житейски път и да я превърне в каруца?

Когато валс звучи в главата на Толстой, той все още е млад и не се е захванал сериозно с литература. Малко по-късно обаче се отдава на първата си повест – „Детство”. С отпечатването ѝ през 1852-ра критиката веднага причислява 24-годишния Лев към поколението автори с лъвска популярност като Тургенев и Островски.  

Междувременно проблеми с хазарта тласкат Толстой към фронта. Кримската война го отвежда на Балканите, дори до Силистра, разказва Денка Тодорова от Ясна поляна. Тя е уредник на тамошната музейна експозиция, посветена на писателя, роден в руската Ясна поляна. В действителност Толстой, в ролята на офицер, участва в неуспешната обсада на Силистра, а заради друга битка – за Севастопол, командващият батарея Лев Николаевич е награден с орден „Св. Ана”. Само че няколко сатирични песни прекратяват изгледите за блестящ живот под пагон.  

Следват срещи из Стария континент и още писане. Толстой вече е утвърден автор. Началото на 60-те през XIX век бележи и ново начало за дейност, която той – като по-млад, е подхванал в родната Ясна поляна. Още през 49-а открива училище за крепостните си селяни, но сега създава 13 школа за децата на най-бедните и онеправданите. Самият Лев Николаевич учителства и създава доктрината на т. нар. „свободно възпитание”, което за някои изследователи е първообразец на съвременното демократично образование.  

Може би в това начинание се крие разковничето към промяната, която Толстой претърпява с годините? Може би. А те, годините, са около 20. През 80-те се заражда толстоизмът.  

„Той проповядва най-обикновен и прост начин на живот в близост до природата. Да има равноправие. Толстой е бил против смъртното наказание. Идеите му са за мир, любов, здраве, да няма никакво насилие между хората. Да ценят малкото, да ценят всичко онова, което е около тях”, накратко обобщава Денка принципите на писателя, превърнал се във философ и духовен наставник.

Движението е основано на християнството, но коства на Толстой раздялата му с Църквата, защото отхвърля каноните ѝ. Отлъчен от Светия синод на Руското православие през 1901-ва, но пък обявен за светец в Индокитай заради учението си – толкова противоречив мислител е късният Толстой, считан хем за пацифист, хем за християнски анархист. Пътя си през 1882-ра преначертава в книгата „Изповед”.  

„Аз сякаш бях живял, живял, вървял, вървял, бях стигнал до пропаст и ясно бях видял, че пред мен няма нищо, само гибел. Не можеш нито да спреш, нито да се върнеш, нито да затвориш очи, за да не гледаш как пред теб няма друго, освен измамата на живота и щастието, истинските страдания и истинската смърт, пълното унищожение“. 

В „Изповед” Толстой признава за пиянства, изневери, блудства, измами, убийства във военно време, за провокацията на дуелите и комара. Всичко това на фона на одобрението на себеподобните, които определяли Лев Николаевич като „сравнително нравствен човек”. 

„(...) У мен се извърши преврат, който се готвеше отдавна и чиито заченки винаги са били у мен. Случи се това, че животът на нашия кръг, на богатите и учените, не само ми опротивя, но и загуби всякакъв смисъл. Всичките ни действия, разсъждения, науката, изкуствата – всичко ми се стори като детски каприз. Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато действията на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото истинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го приех.“ 

„Ако човек живее, той все в нещо вярва”, пише още Толстой. Истината за живота и вярата в него той открива в моралното самоусъвършенстване, отказа от насилието във всичките му форми, дори неотвръщането на насилствени действия. В простичкия, здраво стъпил на земята човек, отдаден на ближните и природата. Как обаче се оформя семпла човешка сянка из неясните поляни на битието? Откриваме я в този текст на Толстой:

„Едно от първите и от всички признати условия за щастието е животът, при който не се нарушава връзката на човека с природата, т. е. животът под отворено небе, при слънчева светлина, на чист въздух и при общение със земята, растенията и животните. 

Друго несъмнено условие за щастието е трудът, първо, любимият и свободен труд, и второ, физическият труд, който дава апетит и дълбок успокоителен сън. 

Третото несъмнено условие за щастието е семейството. 

Четвъртото условие за щастието е свободното и любовно общение с всички разнообразни хора по света.

Най-после петото условие за щастието е здравето и безболезнената смърт.”

... Която не спохожда самия Толстой. Думите са публикувани през 1907 г. в „Моята вяра”.

Вяра обаче спохожда десетки хиляди. Толстоизмът се разпространява в земите на Русия, Нидерландия, Великобритания, Унгария, Швеция, САЩ, Япония, Корея, Чили и ЮАР. Едни следват учението сами, други изграждат колонии, в които живеят и работят заедно. Само в Русия между 1917-а и 1933-а, когато толстоизмът е забранен, се създават сто комуни с над 30 хиляди последователи. Казват, че учението на руския писател е вдъхновение за световни лидери като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Можете да попаднете дори на информация, че „Ясна поляна” става име за имението на президента на Коста Рика Хосе Фигирес Ферер, който през 1948-а разпуска армията на страната. Това е първата държава в света, която се отказва от военните си след преживяна 44-дневна кървава гражданска война.  

Първата половина на ХХ век, осеяна с безобразни конфликти по цялото земно кълбо, е хем удачна, хем злополучна пролука във времето и пространството за толстоизма. Само си представете как например се е приел отказът на 30 хиляди англичани да служат по време на Първата световна война?! Затова е обяснимо и защо в някои държави толстоистите не са приемани добре.

А какво се случва у нас? Колонии има в села в Странджанско, Луковитско, Поповско, Бургаско, Пловдивско, в Горна Оряховица. Макар и кратковременни, преживяват свой разцвет. Тази в странджанското село Алан Кайряк дори провокира хипотеза, че преди смъртта си през 1910-а Лев Николаевич е искал да посети България и да стъпи не на дунавския бряг, а близо до южното Черноморие.  

„Толстой бяга от дома си. Получава се раздор между него и съпругата му, когато София Андреевна научава за тайното му завещание, в което той дарява по-голямата част от наследството си на бедните крепостни селяни. Тя не е съгласна и от този момент се създават големи семейни конфликти. Той решава да избяга тайно. За бягството знае единствено любимата му дъщеря Александра. Той се укрива в манастир, където по това време сестра му Мария е монахиня. Толстой получава телеграма от дъщеря си, че семейството е по петите му. Тръгва, придружен само от личния си доктор Маковицки, за гара Астапово. В дневника на Александра е записано: „С бягството си моят баща имаше две последни желания – да посети България или Турция”.

На гарата, продължава с разказа Денка, д-р Маковицки не позволява на Толстой да напусне заради здравословното му състояние. С тежка пневмония писателят умира, а последното му желание остава неразгадано. Безапелационността на болестта обезсмисля споровете къде точно е искал да отиде Толстой. Дали към южните черноморски брегове, както твърди дъщеря му Александра Толстая, или към някое руско селце, където да умре на спокойствие, както пише в спомените си племенницата му Елисавета Валерианова, дъщеря на монахинята Мария. Едно е сигурно – почти няма роднини на писателя, които да преглътнат решението му да завещае авторските си права на човечеството, каквото Толстой иска още от края на XIX век. 

А в началото на ХХ век, през 1906 г., селото, в което ви разхождаме, носело името Алан Кайряк. „По това време млади, будни, интелигентни, образовани българи решават да намерят тихо, спокойно, енергийно местенце, където хем да живеят, хем да разпространяват и превеждат творчеството и идеите на Толстой. Тръгват из България, доколкото знам първо в Бяла Слатина са искали да се осъществи тази колония, но не биват приети и тръгват на юг, като се представят на кмета Стамо Грудов. Уверявайки се, че са интелигентни и добронамерени, веднага им отстъпва къща в централната част на Алан Кайряк, както и нива, с която да преживяват”, обяснява Денка Тодорова.

Те са: Христо Досев, Стефан Андрейчин, Димитър Жечков, Цонко Николов, Ташко Коматов, Никола Венетов и Георги Шопов. В колонията повечето са мъже на перото – превеждат и пишат проза и поезия, но преди да прегърнат толстоизма и идеите му всеки следва своя път – у нас или в чужбина. Има студент по медицина, фелдшер фелдфебел, отказал се от армията, учител, наследник на богат бургаски род и какви ли още не типажи. Сред основателите на колонията са и двама съоснователи на Българския вегетариански съюз от 1914-а. Всички те – събрани в Алан Кайряк. 

„Създават си печатница, в която издават първия брой на списание „Възраждане“. Към тях се присъединяват и други толстоисти, учители от школото в Алан Кайряк по това време, също семейство руснаци. Тук се заражда колония, която – освен че се занимава с писателска и преводаческа дейност, започва и културен живот на цялото население на Алан Кайряк. За тази колония научава лично самият Лев Николаевич Толстой. Затова тук имаме запазени и съхранени над 100 писма и телеграми, цялата кореспонденция, съществувала между Толстой и колонията, както и с други толстоисти в цяла България.”

Като този отговор, който младият Георги Шопов получава от Толстой още преди да стане част от колонията. Всъщност Георги е първият българин, отказал се от военна служба заради убежденията си. В зимния 13 декември на 1902-ра получава следното писмо: 

„Драги Шопов, 

Благодаря Ви, че често ми пишете. Твърде ми е приятно като гледам Вашия ентусиазъм и живата надежда за тържество на истината. Но искам да Ви кажа нещо за ония опасности, които се срещат по този път. 

1.  Възторг от познаването на истината. 

2.  Разочарование във възможността за скорошно осъществяване на истината и надежда да я осъществя в своя живот. 

3.  Опит да примиря истината със светските компромиси. 

4.  Отвращение от компромисите. 

5.  Най-после съзнанието, че ти не си призван да измениш света... Но можеш, според силите си, пред Бога да осъществиш истината като изпълняваш неговата воля.”

Основателят на колонията Христо Досев дори се среща лично с писателя. Старозагорецът пътува до Русия, за да занесе първия брой на списание „Възраждане“ и да даде отчет как у нас се приемат идеите и произведенията на Толстой. Според свидетелствата, с които Денка се е запознала, Толстой бил силно впечатлен.

В книгата си „Близо до Ясна Поляна, 1907-1909” Христо Досев пише: „Особено приятно беше на Толстой да узнае, че ние си имаме малка примитивна печатница и сами сме си редактори, преводачи, писатели и пътуващи книжари”. Според Христо даже похвалил съратниците за „тъй симпатичното” списание „Възраждане”: „В него всичко е тъй добре подредено и разнообразно. То е едничкото в света, проповядващо смело и напълно нашите идеи.”

Любовта на учениците, приветствана от учителя, е не само към хората, но и към животните. Толстоистите не ядат месо. Въздържат се и от други материални облаги, което невинаги се приемало еднозначно от местните, разказва Денка: „Те били малко странни в очите на местното население с всичко онова, което проповядвали, защото ето – толстоизмът е забранявал и алкохол. Когато са правели вечеринки и събирания по местните дюкяни, хората са нямали време да скрият всичко, което са си поръчали... Странни птици им се стрували.”

Не така изглеждат нещата в очите на един от толстоистите. Спомените на Никола Венетов, все от същото село:

„Трогателно беше чувството на уважение, с което мнозинството селяни се отнасяха към колонистите. Забелязах как радостно светваха лицата им, когато се срещнеха с някого от „бракята”. Вечерно време и в празник, колонистите ходеха в едно кафене, където спиртни питиета не се продаваха, и там четяха на всеослушание толстоевите приказки за народа. Те учеха, че без истинско религиозно съзнание човекът е звяр, че ценни са само висшите духовни блага, а стремежът към материалните погубва душата. Те вярваха, че предназначението на човека е велико.”

Великата душа се възпитавала с физически труд. А здравият дух, облечен в здраво трудолюбиво тяло, давал своите плодове: чушки, картофи, домати, зеле.

След две години обаче толстоистите „събудили известно съмнение” у жителите на Алан Кайряк, както се изразява Денка, и в крайна сметка не успели да изпълнят надеждите на основателя Христо Досев: 

„Изповядвайки мировъзрението на Толстой, ние искахме нашето съжителство да бъде не само практическо осъществяване на тези наши идеи, но и огнище за тяхното разпространение сред българския народ.”

Като бели лястовици за Лев Николаевич в руската Ясна поляна, като бели врани за част от странджанци в българската, която още не носела това име. След две години толстоисткото гнездо не устоява. Кметът моли толстоистите да напуснат и те се разлитат – към другите краища на България, че и отвъд, в други европейски страни. Христо Досев се връща в Русия, защото в имението на Толстой се запознава с бъдещата си съпруга. Наследниците им и днес поддържат връзка с българската Ясна поляна и са дарили голяма чат от снимките, списанията и книжнината в музейната сбирка. Едно от любопитните дарения са 11 статии, които Толстой дава лично на Досев, за да бъдат отпечатани за първи път в колонията в Алан Кайряк. Една от статиите, които по това време в Русия са забранени за издаване, е „Не мога повече да мълча“. Сред останалите са „Не убивай“, „Моята вяра“ и „Истински живот“.

А написаното, както добре знаем, остава. Уви, почти нищо от материалните спомени за живота на толстоистите в Странджа не е устояло на времето. Днес в центъра на селото може да се види стара дървена къща, ползвана от задружните толстоисти преди, пуста и самотна сега, заради спорове между наследници, които не позволяват да се стигне до окончателно решение за реставрация и преместване на експонатите от читалището в къщата. 

Друго обаче толстоистите оставят на селото. Диря за себе си, променила историята му: „1934 е годината, в която всички имена на територията на България се преименуват от турски на български. И тук се събира местната общност, всеки дава различно предложение как да се преименува Алан Кайряк, което в превод е „място на припек”, „слънчево място”. Предлагат се сходни имена като Слънчева поляна, Горска поляна, Малка поляна, но един от учителите, помагач на колонията, когато е съществувала, предложил в памет на Толстой и на колонията, в памет на връзката, съществувала между България и Русия, да бъде Ясна поляна, както е и родното място на Толстой. Той казал: „Ще видите, че това ще остави трайни следи в историята на нашето село и въобще на страната ни.”

Според Денка днес местните харесват името на селото си, защото много му прилича – слънчево и ясно. Затова не е учудващо, че години по-късно връзката с историята се укрепва още по-силно. На 15 септември 1998 г. е открита Музейната сбирка „Българската Ясна поляна”.

„В Ясна поляна къща си купуват Амалия и Христо Рачеви. Христо Рачев е бивш оператор в БНТ. Със съпругата му Амалия решават да възстановят тези връзки с Русия. С помощта на населението от Ясна поляна, кметството, общината, руското консулство и Руския културно-информационен център правят документален филм за българската Ясна поляна. След това, когато са на гости в Русия, показват на няколко пъти филма и решават да разкрият тази музейна експозиция”.

За решението пък решаваща роля има един от наследниците на Толстой – праправнукът граф Владимир Толстой, който по онова време е директор на музея на писателя в руската Ясна поляна. Четем какво е написал в книгата за гости, защото първите думи в нея са негови: 

„Искрено съм възхитен от усилията на всички хора, които стоят в основата на възраждането на Музея на Лев Толстой в село Ясна поляна! Професионалното ниво на изложбата, но най-вече любовта и душата, вложени в създаването ѝ, оставят незабравимо впечатление. Пожелавам това успешно начало да има достойно продължение. Обещавам помощ и сътрудничество от наша страна.” 

По-късно Владимир Толстой става съветник на президента Путин, а съпругата му Екатерина поема музея в Тулско. Имайте предвид, че като повечето някогашни родственици на Лев Николаевич, и днешните му наследници не възприемат толстоизма. Това обаче не пречи Владимир и Екатерина да посещават България и да помагат за развитието на колекцията с над 250 експоната. Сред тях освен книги, списания и кореспонденция на българските толстоисти с писателя, има и образци на лични вещи на Толстой и близките му. „Всичко е реплика, но е направено по оригинала с изключително скъпи материали”, уточнява Денка. Репликите са одобрени от Къщата музей в руската Ясна поляна. 

„Експозицията ни започва с любимата икона на майката на Толстой. Защо е любима? Защото на нея са изобразени петимата светци, на които майката на Толстой кръщава петте си деца – Св. Николай, Св. Сергей, Св. Лев, Св. Димитър и Богородица Мария. За жалост Толстой е бил на година и половина, когато майка му умира, и не помни как е изглеждала, но въпреки това прави неин силует в детския си дневник”.

Иначе в експозицията ще забележите дори предмети, за чието съществуване надали бихте се досетили, докато не се изпречат пред очите ви.

„Бастун стол – неразделна част от ежедневието на Толстой. Сам си го е измислил, конструирал и направил, като освен за бастун, го ползвал за стол или масичка. Когато му идва идея и е навън сред природата, си помага да запише мисълта, да не я забрави.”

Бастунът е с механизъм, който разтваря две малки крила, за да се превърне в столче или масичка. Забива се в земята лесно заради заострения долен край.

Толстой си ушил и ботуши от козя кожа. Носел номер 45. Да създаваш вещите, които са ти потребни в бита, съвсем сам, също е част от толстоизма.

Преди да пропише на саморъчно направен стол бастун насред природата, Толстой си служил с писалки. Като изложеното в Ясна поляна копие на писалката, с която е написал „Война и мир”. Показани са и многото редакции, които правел на текста. Съпругата му го преписала шест пъти на ръка.  

Ако посетите читалището на странджанското село, ще видите още дървено сметало от едно от училищата, създадени от Толстой. Има самовар и дрехи от епохата. Има и реплика на фенера, с който писателят осветил пътя си, бягайки от близките в края на живота си. Има и специална стъкленица, стаила мрака на вечността. В нея над две десетилетия се съхранява пръст от гроба на Лев Николаевич, пазен в Русия от мълчаливи брези. От такива е скована и пейка, подарък от музея в Тулско на българската сбирка.

Даренията идват както от федерацията, така и от наследниците на видните български толстоисти. Ева Драгомирова, внучка на Йордан Ковачев, дарява над двеста книги на български и руски. Голямото богатство са 90-те тома събрани съчинения на Толстой, издадени от 1928 до 1958 г. Пазят се грижливо в хранилището на читалището. А местните четат и препрочитат написаното от големия писател и днес.

В Ясна поляна се гордеят с експозицията и начина, по който се вписва в културните им традиции. През лятото посрещат майстори на дървената скулптура за международен симпозиум. Произведенията са навсякъде в Ясна поляна и Приморско. Големите работят редом с малките от паралелен детски пленер. В селото правят и събор с нестинарски игри, когато Странджа почита светците Константин и Елена. Имат и коледари, и кукери. Защото, както казва Денка Тодорова, искат да пазят традициите, докато свят светува. А как те се преплитат с наследството на толстоистите? Може би отговорът на този въпрос се припокрива с отговора на Денка на въпроса има ли любим предмет в сбирката: 

„Иконата ми е най-скъпа, защото там е вярата, религията, там е любовта към православието. Да вярваме и да имаме надежда, да не забравяме, че сме гости, да живеем ценно малкото време, което ни е отредено от Бог, да обичаме и да бъдем добри.”

Какво е казал Толстой през 1908 г. на децата в руската Ясна поляна, как се е почувствала голямата ни актриса Виолета Бахчеванова, когато е посетила родното място на писателя, и още от историята на българските толстоисти чуйте в звуковия файл.

Снимки: Лора Търколева