България трябва да прояви гъвкавост за затварянето на въглищните централи, заяви в интервю за "Събота 150" изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за "Зелената сделка".
Тимерманс е убеден, че преминаването към по-щадящи околната среда енергоизточници е единственият път, по който Европа може да си осигури достатъчно източници на енергия и да намали зависимостта си от вноса на природен газ.
Пред БНР заместник-председателят на Еврокомисията изрази увереност, че предложените мерки от Брюксел за овладяване на високите цени на газа и на тока ще помогнат на страните членки. Тимерманс обаче предупреди, че не бива да се вземат дългосрочни решения заради краткосрочен проблем:
"Мисля, че предложеният от нас набор от мерки съдържа всички инструменти, които страните - членки могат да използват, за да смекчат ефектите от високите енергийни цени за гражданите. Какво ще бъде отражението им върху инфлацията и върху икономическия растеж, трябва да почакаме, за да разберем. Това много зависи и от продължителността на периода, в който имаме толкова високи цени. Важен фактор е и каква зима ще имаме. Всички тези фактори обаче са непредвидими, а държавите искат инструменти, за да могат да смекчат удара. Ние в Европейската комисия ще ги подкрепим. Искам обаче да обърна внимание, че не трябва да търсим дългосрочни мерки, ако се борим с краткосрочен проблем.
Всяка страна трябва да може да реагира, когато има толкова големи колебания на пазара и цените достигат върхови стойности, но дългосрочното решение се крие в инвестициите във възобновяеми източници. Те трябва да се повишат, защото възобновяемата енергия остава евтина. Колкото повече хора ги използват, толкова по-ниски ще бъдат енергийните цени".
Повишаването на енергийните цени е следствие на множество фактори, един от които е недостатъчните доставки на природен газ за Европа. Вие вече имахте възможност да потвърдите, че Русия доставя количествата по дългосрочните договори, но все пак...
"Въпросът е, че търсенето е на най-високото си ниво от 25 години и донякъде причината е в това, че заради пандемията от Covid редица проекти бяха отложени и се случват в момента. В същото време предлагането е сравнително ниско. Следователно пазарът е под натиск, което изпраща цените рязко нагоре. Това е световен феномен, защото в много други икономики има недостиг на енергоносители, като тук ще подчертая и Китай. Честно е да отбележа, че руснаците не могат да се обвиняват за това.
Разбира се, Путин си е Путин и той ще пресметне всички възможности, за да подсили позицията си. Не мисля, че това важи единствено за Путин. Всеки, който е на енергийния пазар, би си казал "как мога да спечеля от тази ситуация?". Нашият отговор на това е да не разчитаме толкова на руския газ и да потърсим други източници на енергия. Руският газ ще остане в Европа за много, наистина много дълго време, защото след като прекратим въглищното производство, синьото гориво ще остане транзитният енергоносител. В дългосрочен план обаче ние трябва да инвестираме във възобновяеми източници, защото именно там можем да постигнем диверсификация. Можем да се огледаме и за инвестиции във водородната енергия и тук България може да изиграе много важна роля".
В Плана за възстановяване и развитие България предлага две и индикативни дати за прекратяване на въглищната индустрия - 2038 и 2040 година. Реалистично ли е?
"Мисля, че е изключително добра новина, че самите региони, в които се развива въгледобивна промишленост, вече осъзнават, че няма бъдеще в нея. Струва ми се, също така, че е много важно, че правителството възнамерява да осигури предвидимост в сектора, защото именно това е начинът, по който ние искаме нещата да се случат.
Въглищата са енергоизточник, който има проблем на пазара и той ще се задълбочава. Това е тенденция в световен мащаб, не само в Европа. От тази гледна точка, трябва да запазите определена гъвкавост, когато определяте дата за прекратяването на индустрията.
Намирам за в пъти по-важно това, че мобилизирате фондовете, за да помогнете на регионите да преминат през тази промяна. Това трябва да се случи бързо, а не да го оставяте за последния момент".
Когато казвате "гъвкавост" ускоряване или възможност за отлагане имате предвид?
"Отлагането е лоша идея. Не казвам, че трябва да ускорявате процеса, а че е необходимо да имате конкретни планове, които включват от една страна помощта, която ще получите. Тя е голяма, като се има предвид Планът за възстановяване и устойчивост. Също така трябва да следите пазара, а тенденциите за въглищните добиви на него не са добри в дългосрочен план".
Възможно ли е все още страната ни да получи авансово финансиране по Плана за възстановяване до края на годината?
"Обикновено Комисията се нуждае от поне два месеца - подчертавам поне два месеца - за да прегледа и оцени плановете. Ще започнем веднага да работим по него. Обещах лично на министър-председателя, че ще работим много усилено по въпроса и ще водим диалог по него. Не мога да кажа, че това ще се случи преди края на годината, защото с всяка страна членка процесът отнема поне два месеца. Единственото обещание, което мога да дам, е, че започваме работа от първия ден".
Има ли място ядрената енергия в една по-зелена Европа?
"Голямото предимство на ядрената енергия е, че е неутрална по отношение на въглеродните емисии. Това е много добре, но идва и с редица недостатъци. Първото е, че за производството ѝ има необходимост от фосилни горива, което не я причислява към зелената енергия. Тя я изключително скъпа и отнема много време преди нова ядрена мощност да започне производство на електроенергия. Също така няма ядрена централа, чието изграждане влиза в първоначално определения бюджет и която е пусната в експлоатация на време.
Единственият апел, който мога да отправя към страните, които обмислят такава нова мощност, е да бъдат рационални. Ако смятат, че имат нужда от такава, си направят сметката добре. Ако сте убедени, че това е правилният избор за вас, имате нашата подкрепа - със знания и технология. Нямаме нищо против ядрената енергия, защото тя е неутрална по отношение на емисиите, но все пак не е зелена енергия. Би могла да ви бъде от помощ в борбата с въглеродните емисии, но идва с редица недостатъци".
Какъв е вашият прочит на случващото се в Полша предвид решението на Конституционния съд, че тежестта на националното законодателство превъзхожда тази на европейското?
"Решението на съда бе публикувано само преди няколко дни. В момента го анализираме от юридическа гледна точка и нашата реакция ще бъде на базата на тези анализи. В общ план обаче ще подчертая, че Европейският съюз може да съществува и функционира единствено ако върховенството на европейското законодателство се приема от всички. Между другото това е записано и в договорите на Европейския съюз. Те са подписани и ратифицирани от всички страни членки, при някои - какъвто е случаят с Полша - след референдум. Когато една държава подпише договор, тя трябва да следва правилата в него.
Правилата са много ясни и според тях европейското законодателство доминира. Честно казано, това е записано и в полската конституция, че договореностите в наднационалните договори имат върховенство спрямо записаното в националните закони. Европейският съюз не може да функционира без това, защото в такъв случай не бихме могли да осигурим равни права на всеки европейски гражданин. Това е причината да настояваме за пълна синхронизация. В противен случай не бихме могли да защитим спазването на правата на нашите граждани, а това е в основата на европейското законодателство - че всеки европейски гражданин заслужава равни права".
Възможно ли това да попречи Варшава да получи предвидените средства по нейния План за възстановяване?
"Възстановителните планове са базирани на две много важни правила - как се възстановява икономиката на определена държава и как тази държава спазва препоръките към нея. Те са част от плановете. Все пак тези планове не са само за повече инвестиции, а и за необходимите реформи, които от своя страна са базирани на специфичните препоръки към всяка държава членка. Това важи и за Полша. Европейската комисия води диалог, за да осигури съдебна независимост. Това е всичко, което мога да кажа на този етап".
Цялото интервю на Марта Младенова с Франс Тимерманс в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
На 5 ноември ще бъде извършена планова техническа профилактика от 9 до 17 часа на предавателите на ултракъси вълни ЛАКАТНИК 4 на честота 96.3 MHz и БОРОВЕЦ 4 на честота 88.2 MHz, излъчващи програма „Хоризонт“. Възможни са прекъсвания на сигнала. Може да слушате програмите на БНР през интернет сайта binar.bg .
НАТО ще запази единството си, независимо от това кой ще спечели утрешните избори в Съединените щати, декларира днес генералният секретар на Алианса Марк Рюте. Той определи присъствието на севернокорейски войници в Русия като сериозна ескалация на руската война срещу Украйна. "Ще работим с Камала Харис, ще работя с Доналд Тръмп, за да сме..
Министърът на транспорта на Сърбия Горан Весич заяви в понеделник, че ще подаде оставка заради срутването на козирка на железопътна гара в Нови Сад през миналата седмица, което причини смъртта на 14 души и рани трима други, предаде Ройтерс. Броят на загиналите при срутването на козирка на жп гарата в Нови Сад нарасна на 14 "Утре ще подам..
Това ще бъде решаваща седмица за съдбата на правителството в Германия. Трите коалиционни партии от седмици демонстрират пълен разнобой по важни теми като бюджета и изход от настоящата икономическа криза. В сряда вечерта ще се проведе заключителният разговор на триото лидери на правителството и тогава ще стане ясно дали кабинетът ще удържи..
В италианската област Лигурия се проведе протестно шествие с митинг в Генуа на пенсионерите срещу бюджетната програма на правителството и понижената покупателна способност съобразно инфлацията. Протестът се проведе под надслов "Покупателната способност изтощава тези, които я нямат" – израз на бившия голям италиански политик Джулио Андреаоти...
Стефан Цанев е тазгодишният носител на наградата „Перото“ за цялостен принос към българската литература. Церемонията по връчването на отличията се състоя тази вечер в НДК. Наградите се раздават вече 10 години в няколко категории. Призът за детска литература е за "Кръстьо: Частен детектив в Долната земя" от Юлия Спиридонова. В..
Британският премиер Киър Стармър се закани да използва тактики за борба с тероризма, за да спре бандите за трафик на хора и обяви допълнителни 75 милиона паунда за граничната полиция на Обединеното кралство. Той заяви това в реч на срещата на върха на Интерпол в Глазгоу. В своята реч премиерът заяви, че новото Командване за гранична..
Непрекъснато трябва да се говори за психичното здраве. Това обясни пред БНР Албена Дробачка, ръководител на къща "Скрити лайкове". Пространството..
"Не може да не се гордеем, че ние сме тези, които водим едни нации на Антарктида". Това заяви пред БНР председателят на Българския антарктически..