Гудрун Щайнакер: Разширяването на ЕС към Западните Балкани буксува заради двете страни

Процесът на разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани буксува по вина и на двете страни. Това каза пред БНР Гудрун Щайнакер, която е дипломат от кариерата и вицепрезидент на Дружеството за Югоизточна Европа в Мюнхен. Тя е бивш посланик на Германия в Подгорица и Скопие и заместник-посланик в София. 

Според нея досегашното разширяване не е донесло очаквания категоричен успех.

Тя коментира и разногласията между София и Скопие:

„Сега обаче е важно България да се пребори със себе си и да признае, че има различия с Република Северна Македония и че тези различия скоро няма да могат да бъдат преодолени. Двете страни в духа на договора за добросъседство трябва да признаят също, че имат съществени различия, но работят по преодоляването им и за постигане на общо решение. Това ще отнеме време. А дотогава България не би трябвало да пречи на започването на преговори за членство, защото нека да е съвсем ясно – тук не става дума за членството на Република Северна Македония в ЕС, а само за началото на преговорния процес“. 

Как би изглеждала Европа днес, ако след края на Студената война страните от бившия социалистически лагер не се бяха присъединили към Европейския съюз? Вероятно щяха да делят една съдба с Украйна, Молдова или Грузия, съдба на безтегловност между Европа и Русия. Дълго време разширяването на Европейския съюз на изток се смяташе за успех. Включително и икономически - както за западните компании, намерили нови и географски близки пазари, така и за изтощените от комунизма източноевропейски икономики. Но това са отминали времена. Пролича са и на срещата на върха между Европейския съюз и страните от Западните Балкани, които се стремят към членство. Там расте разочарованието от тромавия съюз на 27-те, а в Съюза - разочарованието от вече миналите вълни на разширяване, донесли дъмпинг на пазара на труда и социална емиграция. 

Наскоро сръбският президент Александър Вучич каза, че вече ЕС трябва да поиска ръката на Сърбия и да ѝ направи атрактивно предложение, а не обратното. Албанският премиер Еди Рама също използва любовна метафора: Албания се чувства като нагиздена булка, преди гостите за сватбата да са поканени.

И двете изказвания са преди срещата на върха в Бърдо, сякаш и двамата са знаели какъв ще е резултатът: Европейските лидери не се съгласиха с предложението на домакина Словения за дата 2030 година за край на преговорите за членство. Вместо това отново обещаха, че подкрепят интеграцията на Западните Балкани. 

„Причините за буксуването на процеса са комплексни и разбира се и двете страни носят вина. От една страна, досегашното разширяване не донесе онзи категоричен успех, който всички очакваха. А сега, когато говорим за Западните Балкани, реформите там не напредват с желаното темпо. Причина за това, според мен, са грешният подход към балканските страни и грешните инструменти на ЕС в процеса на интеграция. Разбира се, друга причина е разединението в самия Европейски съюз. Въпреки словесно изразената подкрепа за страните от Западните Балкани, държавите-членки не са единодушни. И това отдавна е така", каза Щайнакер. 

• Боби Бобев: Западните Балкани няма да влязат в ЕС, докато обстановката в региона не се стабилизира

• Меркел смята, че нито една страна от Западните Балкани не е готова за еврочленство

• Османи смята, че България променя позицията си спрямо РСМ, Заев потвърди

• Райна Асенова: Исканията на президента Радев към РСМ в Словения не са нови и неочаквани

Защо Европейският съюз не може да се обедини около приемането на бившите югославски републики? На срещата на върха тази седмица не само беше отхвърлено предложението на домакина Словения за фиксиране на дата, а Франция дори настоява да може да блокира процеса на разширяване.

Ако трябва да съм честна, отговорът на въпроса Ви вероятно няма да се хареса в България. Както казах, има разочарование в ЕС от досегашното разширяване - както от 2004 година, така и от 2007, когато се присъединиха България и Румъния. Не само в Германия наблюдаваме така наречената „миграция на бедните“, което се превръща във вътрешнополитически проблем. Германия все пак е държава, която винаги е подкрепяла разширяването на ЕС. Какво да кажем за останалите, по-скептични държави членки. Сред тях е Франция, която се съмнява, че Евросъюзът може да понесе още едно разширяване. Погледът от Париж или Мадрид е друг. Там си казват: „Имаме климатична криза, имаме ковидкриза, имаме световна криза на демокрацията. Защо ни е да приемаме държави, които ще ни донесат проблеми, защото са замесени в други кризи?". 

Вие познавате добре почти всички балкански държави, пиете вода от извора, така да се каже. Разочаровани ли са хората на Западните Балкани от липсата на ясна перспектива?

Разочарованието е голямо, но трябва да правим разлика между разочарованието на политическия елит и на обикновените хора. Политическият елит би трябвало да е част от усилията за интеграция, но това не винаги и не във всички страни от Западните Балкани е така. А обикновените хора, гражданите, изразяват разочарованието си като емигрират. Моите лични впечатления от разговори с хора са субективни, но мисля, че гражданите на шестте страни от Западните Балкани продължават да искат да станат част от голямото европейско семейство. Но и те осъзнават, че често пречката е политическият, а също и икономическият елит на държавите им.

В навечерието на срещата на върха между ЕС и Западните Балкани председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е разговаряла по телефона с американския президент Джо Байдън. Разговаряли са и за Западните Балкани. Тяхното членство в ЕС било в интерес на САЩ, четем в стенограмата от този разговор. Каква е ролята на Америка в този процес?

Радвам се, че Съединените щати отново се опитват да играят конструктивна роля на Балканите, защото това не винаги е било така. Съединените щати имат една основна цел и тя е стабилност и сигурност в региона. Три от шестте страни на Западните Балкани вече се присъединиха към НАТО.

Приемането на шестте западнобалкански държави в Евросъюза се определя като геополитически интерес на Брюксел. Може ли растящото влияние на Русия, Китай и Турция в региона да убеди скептичните страни членки и има ли този аргумент значение за разширяването?

Има значение, да, но не за всички държави еднакво. За Германия темата е важна, но има страни в Евросъюза, които не усещат директна заплаха за себе си от чуждото влияние на Балканите. Но това е Европейският съюз „от плът и кръв“ - със своите хетерогенни интереси и различни виждания, особено във външната политика. Затова в повечето случаи европейците успяваме да се обединим около най-малкия общ знаменател. Това е сериозен проблем за ЕС, но е факт, с който трябва да се съобразяваме.

Има дискусия за евентуална отмяна на правилото, че решенията в ЕС се взимат единодушно. Може ли това да е изход от задънената улица?

Този въпрос е изключително политизиран и щекотлив. Тази идея не само не се възприема от всички 27 страни членки, но и ги разделя. Мисля, че назрява времето, когато трябва да се промени нещо, защото застоят, в който се намира ЕС, застрашава съществуването му. Идеята за отказ от единодушното взимане на решения е само една от цяла палитра предложения. Може би трябва да се променят условията към бъдещите страни членки, както настоява Франция. А Европейският съюз трябва много сериозно да си помисли как да се укрепи, за да може да се противопостави на държавите от Западните Балкани, които са тръгнали по един много опасен път към авторитарно управление. Естествено, имам предвид на първо място Сърбия, но не само - в други държави проблемът са корупцията, организираната престъпност, върховенството на закона, а Босна и Херцеговина е на ръба на провалената държавност. Така че топката е в полето на ЕС и се надявам, че Франция, която е следващият ротационен европредседател, ще ускори реформите, може би точно защото е скептично настроена към разширяването.

И още една идея се обсъжда - приемането на страните от Западните Балкани първо в Европейската икономическа зона, както стана това със скандинавските страни и Австрия.

Държавите, които споменавате, бяха желан партньор в Европейската икономическа зона заради икономическата им мощ. За съжаление, не можем да кажем същото за шестте страни от Западните Балкани. Макар да не е много реалистичен този сценарий не го изключвам. Различни експерти настояват да се използват икономически инструменти за сближаването между ЕС и Западните Балкани. Т.е. да се стимулира икономическият напредък, а не да се наливат само пари, които заради бюрокрация или корупция често не стигат до крайната си цел. Има редица големи инфраструктурни проекти, които могат да подобрят качеството на живота и да сближат хората. Освен това всички сме изправени пред глобалното предизвикателство на климатичните промени и ЕС може да помисли за нови инструменти в подкрепа на устойчивото развитие на Западните Балкани.

В задънена улица изглежда е и въпросът с българското вето срещу започване на преговори за членство в ЕС с Република Северна Македония. Какъв може да бъде компромисът?

Според мен България и Република Северна Македония първо трябва да се разберат, че не се разбират. Познавам много добре аргументите и на двете страни, но не искам да давам оценки кой е прав и кой не. Със сигурност обаче този проблем няма да се реши скоро. Позициите на София и Скопие са много различни и вероятно ще трябва да се водят преговори с посредничеството на трета страна. Сега обаче е важно България да се пребори със себе си и да признае, че има различия с Република Северна Македония и че тези различия скоро няма да могат да бъдат преодолени. Двете страни, в духа на Договора за добросъседство, трябва да признаят, че имат съществени различия, но работят по преодоляването им и за постигане на общо решение. Това ще отнеме време. А дотогава България не би трябвало да пречи на започването на преговори за членство. Защото, нека да е съвсем ясно - тук не става дума за членството на Република Северна Македония в ЕС, а само за началото на преговорния процес. И още нещо - нито една страна няма да бъде приета в ЕС, ако има нерешен двустранен проблем. Тази грешка веднъж беше допусната с Кипър, но няма да се повтори. Така че България няма от какво да се притеснява, ако подкрепи началото на преговори за членство между ЕС и Република Северна Македония. А тези преговори ще траят много, много дълго.

България знае това от собствен опит. Но притесненията са, че веднъж допуснат компромис, той ще бъде поискан от София на следващ етап от преговорите. 

За България е много по-добре да има стабилен и проспериращ съсед, част от ЕС. Вярвам, че разумът ще надделее. В рамките на преговорите за членство България ще има още много възможности да влияе на процеса, така че да не допусне изкривяване на историята и разпространяването на недоговорени и неприемливи езикови твърдения.