Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разногласия за екологичните последствия от разлив на карбамид в морето

Корабът „Вера Су“
Снимка: БГНЕС

15-ти ден във фокуса на общественото внимание е и случващото се около злополучния кораб „Вера Су“, заседнал край бреговете на местността Яйлата. Добрата новина около него е, че повече от това едва ли може да потъне, тъй като вече удобно се е настанил в плитчините до скалистия бряг. Лошата е, че независимо от безкрайните усилия на редица институции и до този момент той не е претоварен, а част от азотния тор е във втечнено състояние заради пропускане на вода в хамбара. И докато чакаме три баржи да пристигнат от Италия, за да го претоварят, министърът на околната среда и водите и експерти еколози влязоха в задочен спор дали карбамидът е опасен или не е.

За всеки, който следи отстрани ситуацията около кораба „Вера Су“ и чува противоречивите коментари по темата вреден ли е този товар или не, се появява логично въпросът - изказващите се за един и същи товар на един и същи кораб ли говорят. Защото, съгласете се, няма как две толкова противоречащи си твърдения, да са едновременно верни. Стана ясно, че според класификацията на Европейската агенция за морска безопасност карбамидът не се причислява към графата на опасните товари. Това е и причината държавата да изчака с намесата си, тъй като, ако го е била направила веднага, подобен акт би бил разчетен като враждебен и би нарушил търговските отношения с друга държава. И ако си мислим, че вероятно тук все пак става въпрос просто за документация, но въпреки това карбамидът застрашава морската екосистема в района, министърът на околната среда и водите Асен Личев се опита да успокои всички с ето тези думи:

"Искам да успокоя всички, че леталните дози за риби и мекотели в тази част на района са от 150 до 160 пъти по-големи от концентрациите, които биха могли да се създадат и експозицията, на която трябва да седят рибите е 96 часа при 10 милиграма на литър, а мекотелите 8,9  на милиграма на литър при 46 часа. Такива условия тук не могат  да се създадат“.

Директорът на Института по океанология към БАН Николай Вълчев обаче не е на същото мнение. Според него замърсяването на водата с азотния тор би имало своето негативно влияние върху живите организми и най-вече по отношение на младата популация от риби.

"Завишеното количество на азот е загниване на хрилете на рибите поради невъзможност да достигне достатъчно кислород до техния организъм като това се отразява особено зле на младите екземпляри. Докладвано е от колегите, които извършват ежегодния мониторинг наличието на малки калкани в зоната на замърсяване, които ще пострадат. Освен това завишените количества на азот могат да се смятат и като невротоксин, който също влияе на рибните популации".

Мнения на двата полюса се чуват и по въпроса дали този тор ще предизвика цъфтенето на фитопланктоните или за подобно опасение по-скоро няма необходимите условия.

"Онова друго опасение, което беше - някога е вероятно, когато е пролет, че карбамида играе ролята на тор за водораслите и те ще цъфнат и ще изядат кислорода и ще замине всичко останало като живи организми, на практика виждате колко дни стои тук - вие виждате ли да има нещо цъфнало, температурата каква е, виждате ли каква е температурата на въздуха и на морската вода. На практика е невъзможно това да се случи", каза служебният министър Асен Личев:

Директорът на Института по океанология Николай Вълчев коментира.

„Това е така наречения биогенен елемент - азота, който заедно с фосфора и силиция представляват основна хранителна среда за фитопланктонните организми и при завишени количества на тези елементи би могло да се очаква цъфтеж на водорасли. Настоящите условия с намаляващи температури на морската вода, това е по-скоро лимитиращ фактор за развитие на фитопланктонните организми, но при акумулация на това замърсяване на морското дъно и последващо издигане във водния стълб е възможно да наблюдаваме в по-късен етап при подходящи условия цъфтеж на фитопланктонни организми".

Това, на което се надяваме е, да не стане така, че събитията около „Вера Су“ да доведат до изливането на цялото количество карбамид в морето и по емпиричен път да заключим вреден ли е той за морската екосистема или не. Единственото сигурно около кораба е, че той и утре ще е там, а доколко предстоящите операции по претоварването и изтеглянето му ще се увенчаят този път с успех, предстои да видим.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доктор Луиз Арчър: Можем да помогнем на белите мечки да не изчезнат

Могат ли белите мечки да бъдат предпазени от изчезване вследствие на климатичните промени? Международен екип от учени от организации в Норвегия, Канада и Съединените щати опитва да потърси отговора на този въпрос, като за първи път в света изследва най-уязвимия период за полярните животни – раждането и първите месеци от развитието на..

обновено на 12.04.25 в 18:48
Илюстративна снимка - затворът в Самораново, изграден с помощта на Норвежкия финансов механизъм

Затвори без въглероден отпечатък - пилотно в Плевен и Белене

Затворите в Плевен и Белене стават първите два пилотни "зелени затвора" в България. Те са избрани заради местонахождението си в природни местности - парковете "Кайлъка" и "Персина". Проектът бе представен на среща, организирана от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в сътрудничество с Норвежката корекционна служба. "Зеленият..

публикувано на 11.04.25 в 09:30
Хижата на Бонсови поляни

Хижар предлага проект за развитие на Люлин планина

Настоящият стопанин на хижа "Бонсови поляни" Иван Попов и членовете на Туристическо дружество "Манастирска кория" предлагат проект за развитие на Люлин планина . Той е на стойност 1 милион лева, като хижарят е разписал личната си инвестиция за инфраструктура на планината и хижата до петата година от предвидени 10. Попов смята, че след петата..

публикувано на 01.04.25 в 11:39

Край изпепеления кибуц Реим бяха засадени дървета

Пролетта е време за залесяване. Почти всяко дърво в Израел не е саморасло, а е посадено грижливо. Тази година в няколко почивни дни подред край изпепеления кибуц Реим пристигат автобуси с посетители, които веднага пристъпват към засаждане на дървета. Няма весели възгласи или почерпки на открито. Това е мястото на един музикален..

публикувано на 30.03.25 в 07:13
Пловдив - новият директор на  зоологическата градина Венцеслав Петков

Зоопаркът в Пловдив ще бъде напълно обновен

Пловдивският зоопарк е на път да излезе от периода на разрухата и да се превърне в място за забавления, но и за образование.  Децата ще научават повече за животните и растенията и под формата на игра, а  модерните  технологии  също ще бъдат включени , за да бъде преживяването пълноценно и обогатяващо, казва новият директор на  зоологическата..

публикувано на 30.03.25 в 06:26

ООН: Кризата с ледниците е криза на човешките права

Ледниците са от ключово значение за поддържане на живота на планетата. По тази причина тяхното опазване в условията на глобално затопляне е темата тази година на Световния ден на водата , който отбеляваме на 22-ри март.  Около 70 процента от прясната вода на Земята съществува под формата на сняг или лед, сочат данни на Международната метеорологична..

публикувано на 22.03.25 в 04:55