Доц. Стоян Везенков: „Дигиталният хероин“ в детска възраст отваря вратата за бъдещи зависимости

В интервю за БНР Везенков уточни, че сме свикнали да адресираме зависимостите към тийнейджъри и възрастни хора, а изведнъж при бебета и подрастващи до 3 или 6-годишна възраст се очертава възможност да развият зависимост, която компрометира цялото детско развитие.

„Досега човечеството не е било изправено пред подобно предизвикателство. Всичко това се случва под бурното развитие на технологиите от една страна и от друга – забавяне на научните изследвания, които показват директните увреди върху детското развитие заради употреба на екраните. Трети фактор е тоталното подценяване на проблема от страна на родители, възпитатели, учители“, коментира доц. Стоян Везенков в предаването „Преди всички“.

Ключовият момент според него е родителите да са информирани от тази сериозна опасност, защото именно те се изкушават да подадат екрана на детето в опит да спечелят време за себе си.

Детето първо трябва да формира езикова система и бурно да развие интелекта си, да бъде в досег с природата, преди евентуално електронните устройства да се използват като инструмент за реално развитие, а не като виртуална среда, в която детето да пребивава.

„Аз лично бих казал 9-10 години, което може да прозвучи крайно, но има достатъчно изследвания, които да потвърдят, че едно гениално дете, да речем, е развило зависимост и го „нормализираме“, става с дефицити, нормално развиващо се дете. Потенциалите, които би могло да развие, са компрометирани“, категоричен е Везенков.

До третата си година детето трябва да има чисто физическо развитие, двигателна активност, а през екрана се стимулират само слухът и зрението – всички останали системи не се развиват, изтъкна специалистът по неврофизиология.

„И детето има халтава походка, няма никаква пространствена ориентация, не се отделя от родителите, с памперси до никое време – до 3-4 годишна възраст, сънят е компрометиран…“

Доц. Стоян Везенков подчерта, че първо трябва да се заложат базови ценности и стойности в чисто неврологичен план.

„Представете си мозъкът е една бяла дъска – каквото напишем тогава, това и ще се случва за целия му живот.“

Много родители използват телефона и таблета като награда, отбеляза доц. Везенков.

„За да може детето да си достави „дигиталния хероин“ като награда. Така се започва. И реално – рано или късно, рискът от развитие на дигитална зависимост просто се случва. Дори 10 минути на ден, една широка врата отваря към виртуално пребиваване дори на една по-късна възраст.“

Според Везенков дете с вече развит интелект само за няколко месеца може да си набави всички дигитални умения и способности, включително да програмира.

„И в 10 клас да дадете на едно дете, което никога не е виждало телефон или компютър, за една година ще надмине всички, които от 3-годишна възраст използват телефони, защото има капацитетът на нервната система и интелектът да усвоява способности, да се учи. Екраните всъщност отучват децата ни и компрометират процеса на учене.“

Сред признаците на развиване на зависимост доц. Стоян Везенков  изброи смущения в съня и храненето, агресия при отнемане на устройството:

„В момента, в който му вземете телефона, започват истерични изблици, агресивно поведение, все едно сте му взели „дозичката“. Всичко се ориентира и центрира около ползването на телефона.“

При веднъж заформена зависимост, родителят не може да се справи сам – терапевтите са наясно, че със зависимости се работи продължително, посочи доц. Везенков.

„Не е достатъчно да се ограничи екранът, тоест да имаме един детокс, защото резултатът ще е още по-краен и йо-йо ефектът от последващо връщане към екраните ще бъде още по-сериозен. Веднъж влезли в този капан, ни трябва специализирана помощ, а такива специалисти няма в момента в България.“

Един от най-популярните митове е, че екранът е безвреден, обобщи доц. Везенков. Според него това се отнася и за онези приложения и игри, които уж развиват когнитивното мислене или помагат да се научи език.

„Че екраните развиват такива способности. Те, ако не са развити в реална среда, екраните не могат да ги развият – това е първата истина и факт, който трябва да се осъзнае. Изследванията го показват.“

„Научава 50-100 думи, ама и едно шимпанзе можем да научим на 100 думи. Това е дресировка, директна стимулация – повтаря детето някакви думички на английски, но то реално не развива езиковата система. Това няма как да се случи. Това всички логопеди, психолози и специалисти по детско развитие го знаят.“

Повече акценти по темата чуйте в звуковия файл.