Българският гласовит елит и гравитиращите около него кандидати за социално признание притежават колекция от туземни характеристики и комплекси. Представете си персонажи, които понякога приличат на примитивни и периферни поклонници на една абстрактна Империя – винаги права и винаги готова да отвърне на удара.
Местните, хм, как да го кажем по-културно - „лидери на мнение“, са един вид либерални леминги, готови да следват моди, тенденции и заблуди отвъд ръба на разума и смисъла. Особено зрелищна е туземската перспектива в културен план.
Актуалният обществен опит за разговор по повод опакованата Триумфална арка е колкото комичен, толкова илюстративен. В пространството се наблюдава особена асиметрия – настървени фенове на покойния Кристо и неговото творчество търсят онзи митологичен прост Ганьо, който не може да оцени шедьовъра в сърцето на Париж.
Разбирате ли, за тези ценители на инсталации не е достатъчно просто да се наслаждават на произведението. Не, за тях то е повод за полемика, причина за пристрастна позиция против простолюдието, което не разбира нищо от изкуство. Разгърна се трескаво търсене на хора, които не харесват опакования френски монумент.
Всяка подигравка със спорната инсталация беше третирана като жестока и смъртоносна обида срещу самия цивилизационен избор на България. Познати лица се снимат до „нещото“ и вместо да се къпят в естетическа еуфория издават враждебни дигитални крясъци тип: „Как може да не харесвате това, прости ганьовци. Срам ме е от вас повече, отколкото се гордея с Кристо и този шедьовър на... на каквото там е. Вие право на мнение нямате.“
Но най-неприятно е внушението, че само някакви комплексирани българи, ненапускали територията си, са способни да не оценят творческия подвиг на артиста, глобалния размах на произведението и посланието на този триумф от плат.
Типичният български кандидат-сноб е космополитен туземец, който не иска дори да мисли, че западните хора ще реагират на опаковането с емоция, различна от възхищението. А истината е, че най-острите и качествени критики на инсталацията не идват от завистливи и тесногръди български простаци, а от западни ценители на красотата и истинското изкуство. Да, все още има и такива.
Дори авторитетното издание „Таймс“ публикува статия със заглавие „Гняв в Париж след като опаковаха Триумфалната арка в колосална „торба за боклук“. Ах, тези западин ганьовци, как е възможно.
Ако следите само български автори и инфлуенсъри, ще решите, че инсталацията по проект на Кристо е някакъв безспорен символ на всичко добро, хубаво и прогресивно. Всъщност това е противоречива работа с множество легитимни и безкористни критици. Както и трябва да бъде.
„Таймс“ цитира недоволни парижани, които определят опаковането на Триумфалната арка като „грозно, остаряло, обидно за нацията“ и дори модерното „неекологично“. Ухаа, а търсените под дърво и камък български критици най-често се спират до сравнения с ремонтни дейности, торбички за пазаруване или смет, може би и чаршафи.
Преди дни двама млади французисе покатериха върху арката и в знак на протест срещу нейното опаковане вдигнаха френското знаме с надпис „Почит към френските войници, загинали за отечеството“
Във видео от акцията един от младежите говори иронично за „творбата на Кристо“, а другият казва, че това е „гавра с паметта на войниците“.Двамата са арестувани, но после споделят как полицаите са им казали, че подкрепят стореното от тях.
Не може да бъде. Какви са тези патриотични изяви на национална и културна идентичност, какъв е този протест срещу опаковането в плат на изящен исторически монумент, прочут със своите разкошно изработени детайли. Френски ганьовци са това.
Английските ганьовци също са активирани, може би от Кремъл. Прочутият британски лекар, автор, културен критик и естет Теодор Дарлимпъл публикува чудесно есе със заглавие „Новите дрехи на Триумфалната арка“.
„Забелязах, че коментарите за опаковането на монумента в хиляди квадратни метри плат съдържаха думите „смело“, „невероятно“, „забележително“ и дори „артистично“. Но никой не посмя да каже, че това е красиво произведение, което е подсилило и красотата на самия град“, пише Дарлимпъл, който определя инсталацията като абсурд и намигващо припомня за „престъпленията, извършени в името на изкуството“.
Дарлимпъл сатиризира арт критиците, които от доста време старателно избягват чистата естетическа оценка. Думата красота е изгонена от техните речници, смята той.
„Постоянното говорене за опаковането на Триумфалната арка прикрива една неприятна истина, а тя е, че Западната артистична традиция е мъртва, или поне тази част, която привлича вниманието на медиите. Така се стига до безсмисленото опаковане на Триумфалната арка като доказателство за това състояние. Но без да твърдя, че живеем в златна арт епоха, аз познавам творци, които наистина създават красиви произведения. Ала свръхпубличността е разрушителна. Триумфалната арка ще се измъкне от опаковката си, както Худини от веригите“, завършва Дарлимпъл.
Даа, сигурно и Ганьо би казал така. А космополитът рече: Продължаваме напред! До следващата велика опаковка.
Защо ледниците на Ливингстън са почернели, на какво се дължи усиленото им топене, какво откриха изследователите под леда, кой е най-бързият ледник на острова и какво може да кажат сеизмолозите за ледотресенията? Отговори на тези въпроси дава документалният филм на БНТ "Изследователи на края на света". Това е почти приключенски разказ за..
На 30 април Габровският камерен оркестър ще изнесе последния си концерт за сезона. Програма е особено интересна - тя включва Струнния квартет от Джузепе Верди във версия за оркестър, пиесите „Хризантеми“ и "Менует" от Джакомо Пучини и Концерт за пиано и оркестър №3 от Филип Глас - премиера за България. Солист е изявената габровска пианистка Ценка..
Филхармония "Пионер", водена от диригента Любомир Денев-младши, ще изнесе концерт в Първо студио на БНР на 30 април, сряда, от 19.00 ч. Дни преди да отпътуват за турнето си в Братислава и Виена, младите филхармоници ще представят интересна програма: "Картини от България" от Константин Илиевски (главния диригент на Радиооркестъра), "Импровизация"..
Една от успешните норвежки писателки – Мая Люнде, се среща с българските читатели с книгата си "Краят на океана". Люнде е автор на "История на пчелите", която е световен бестселър. "История на пчелите" - предупреждение за опасностите, които идват, когато пренебрегваме природата " В книгата за водата тя качва залога . Говорим за..
Шест издания стигат до финала на конкурса "Роман на годината", организиран от Националния дарителски фонд "13 века България". Връчването на наградата ще бъде на 19 май в Софийската градска художествена галерия. Номинираните 6 романа са "Ти, подобие мое" от Радослав Бимбалов, "Градинарят и смъртта" от Георги Господинов, "Тезеят в своя лабиринт...
Димитър Еленов е един съвременен будител . Това заяви пред БНР Розита Еленова, която е спътница на големия актьор и режисьор повече от четвърт век. Тя е и автор на документален филм за Еленов - "Свободен, по-свободен, Димитър". За него получава номинация за режисьорски дебют от Националния фестивал на българското кино. Да срещнеш Еленов – с..
В свят, в който модерното често измества традиционното, една книга се появява като мост между поколенията – "Особености на традиционното изкуство в женската носия ". Изданието е не просто наръчник, а жива енциклопедия на женската народна носия в Североизточна България – с всичките ѝ тънкости, символи и смисъл. Книгата е дело на..
"С навлизането на дигиталното евро еврозоната иска да обхване още по- голяма територия, защото, както казва Кристин Лагард, "нашата икономика..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови..
Има риск, ако с културното наследство не се занимават експерти. Това обясни пред БНР арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на Камарата..