"Имам копче, търся си балтон" - и така може да се опише следизборната ситуация в Германия. Роберт Хабек, съпредседателят на Зелените, използва вчера друга метафора:
"С либералите се опитваме да завием винта прав, без да го изкривяваме. След това ще да намерим подходящата гайка".
Но да се върнем назад. Парламентарните избори в неделя белязаха обрат в германската политика. В много отношения. За първи път в следвоенната история на Федералната република не победителят ще определи канцлера, а третата и четвъртата политическа сила. Без тях управляваща коалиция в Берлин е невъзможна. Още в изборната нощ председателят на либералната партия Кристиян Линднер обяви преговори първо със Зелените, а след това двете по-малки партии ще решат, от коя от двете големи партии ще си вземат канцлер - Олаф Шолц от социалдемократите или Армин Лашет от консерваторите.
"Със сигурност ще имаме тройна коалиция. Консерваторите са в толкова тежко състояние, че в никакъв случай няма да влязат в коалиция под ръководството на социалдемократите". Това е кратката равносметка на политолога проф. Геро Нойгебауер от Свободния университет в Берлин. Разговаряхме след първите опознавателни преговори между Зелените и либералите, сигурните коалиционни партньори, и преди сондажите им днес и утре с двете големи партии - социалдемократи и консерватори. Една от тях ще излъчи следващия канцлер, по волята на Зелените и либералите. А за тях гласуваха младите германци, така нареченото "поколение Меркел", което в съзнателния си живот не помни друг канцлер.
"Младите гласоподаватели не са много на брой, но те зададоха темите в предизборната кампания - дигитализация, ограничаване на бюрокрацията и климат. И тъй като тези теми се възприемат като темите на бъдещето, в общественото мнение преобладава убеждението, че властта трябва да се поеме от партиите, които олицетворяват бъдещето".
Това са общите цели на Зелените и либералите. Но между тях има съществени различия и дебели червени линии.
"В няколко провинции в Германия Зелените и либералите управляват в различни коалиции и се познават добре. Червени линии се чертаят преди избори. Така партиите мобилизират избирателите си. След изборите тактиката се променя. Тогава партиите се стремят към влизане във властта, защото иначе не могат да провеждат политиките си... Всяка партия влиза в коалиционни преговори с целта хем да запази идентичността си, хем с цената на необходимите компромиси да влезе във властта".
Пропастта между Зелените и либералите са парите. А когато става дума за пари, намирането на компромис е най-трудно. Либералите държат на строгата финансова дисциплина, а Зелените - на държавно финансирана климатична революция. Могат ли да се преодолеят такива различия?
"Да. И двете партии знаят, че без инвестиции няма да рестартират Германия, както се заканват. Дори либералите, които не дават и дума да се издума за увеличаване на данъците и за поемането на нов дълг, знаят, че без инвестиции в инфраструктурата и без модернизиране и дигитализация на администрацията бизнесът не може да работи добре".
Но либералите все още не се отказват от коалиция, водена от консерваторите, и ще водят разговори освен със социалдемократическата партия и с ХДС/ХСС.
"Либералите нямат друг избор, освен да влязат в коалиция "светофар" под ръководството на социалдемократа Шолц. Само този сценарий е реалистичен. Това е коалицията на победителите в тези избори. В противен случай, ако предпочетат за канцлер консерватора Лашет, либералите ще се превърнат в дефибрилатор на християндемократите и ще загубят одобрението на мнозинството германци. Нека не забравяме, че ХДС/ХСС загубиха изборите... Либералите няма да посмеят да тръгнат срещу общественото мнение, което иска ново начало в германската политика".
Близо 9 процента подкрепа загуби консервативният блок ХДС/ХСС. Християндемократите проведоха два мъчителни избора за нов председател след оттеглянето на Ангела Меркел в края на 2018 година. Канцлерската номинация на Армин Лашет закъсня, а оттам и предизборната му кампания. Проф. Нойгебауер допълва списъка с грешки:
"След грешното решение да се номинира Армин Лашет за канцлерския пост ХДС направи още една грешка - да води кампанията си основно срещу Зелените, които в началото на лятото дори бяха първа политическа сила в допитванията. По това време социалдемократическата партия изоставаше на трето място с около 15 процента подкрепа. Никой не възприемаше нейния кандидат Олаф Шолц като сериозен претендент за канцлерския пост".
Не по-малко разединена в кампанията влезе и спечелилата социалдемократическа партия. Олаф Шолц загуби състезанието за лидерския пост, припомня политологът.
"Шолц загуби надпреварата в партията, защото олицетворяваше правителството на голямата коалиция под ръководството на Меркел. Но ръководството на партията бързо осъзна, че трябва да застане сплотено зад Шолц като кандидат-канцлер, и партията поведе кампания, която беше скроена по негов размер. Така той успя да дръпне партията нагоре и да извлече ползи от неудачите на конкуренцията... Шолц все пак е опитен политик, прагматик и добър администратор, който е доказал качествата си като вицеканцлер и финансов министър. В разгара на лятото Олаф Шолц се оказа най-предпочитаният канцлер, който в крайна сметка донесе изборната победа за партията си. Но победата не се дължи на силата на социалдемократите или на силата на Олаф Шолц. Голяма заслуга имат и слабостите на другите две партии - ХДС/ХСС и Зелените".
Парламентарните избори маркират дълбока промяна в политиката, но и на обществото в Германия. За първи път в следвоенната история на страната канцлерът ще има толкова малка партийна подкрепа в Бундестага - едва една четвърт. Социалдемократите спечелиха вота в неделя с 25,7 процента.
"Вече няма една доминираща партия, на която й трябва една малка партия като патерица, за да състави коалиционен кабинет. Бившите "големи" - социалдемократи и консерватори - вече са "средно големи". Тези партии вече не могат да предложат програма, адресирана до широките слоеве в обществото, както беше доскоро... Обществото се промени. Обществените слоеве се промениха. Не е задължително, че католикът гласува за християндемократите, че профсъюзният деятел е избирател на социалдемократическата партия, а лекарите и бизнесмените са привърженици на либералите... Дори само броят на партиите, които участваха в тези избори - цели 47 - говори за фрагментирането на обществото. А с това значително нарасна и натискът върху партиите, да търсят компромиси и да сключват коалиции. Избирателите решиха категорично, че вече не искат да бъдат управлявани от големи партии и ако бившите големи партии решат да си върнат старата сила, болезнено ще разберат, че няма кой да ги подкрепи".
Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус потвърди, че Берлин ще продължи да подкрепя Украйна с оглед на последните събития във войната. Нашата цел е Украйна да действа от позицията на силата, заяви Писториус след среща в т.н. формат "петорка" в Берлин с колегите си от Франция, Великобритания, Италия и Полша. На срещата с Писториус..
В Обедиенното кралство днес трябва да започне процеса срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Русия. Първоначално процесът беше насрочен за 27 октомври, но беше отложен без назовани причини. Днес в Олд Бейли – Централния наказател съд в Лондон, ще се изправят Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванова, Иван Стоянов и Ваня..
Бурята Берт, който връхлетя през миналия уикенд Британските острови, постепенно отшумява, но днес и утре се очакват още проливни дъждове в Южна Англия и Южен Уелс и опасност от наводнения. Бурята Берт вече причини наводнения и транспортен хаос в тези части на Обедиенното кралство, но явно това не е краят. Домове и пътища останаха под водата, а с..
Норвежката служба за сигурност прекрати разследването за норвежка връзка при доставката на взривилите се през септември пейджъри за "Хизбула" в Ливан. Експлодиращи пейджъри убиха 9 души и раниха хиляди в Ливан, сред тях е посланикът на Иран При едновременните експлозии на устройствата бяха убити десетки хора, а хиляди бяха ранени. Израел..
Утре или най-късно в сряда се очаква президентите на Съединените щати и на Франция - Джо Байдън и Еманюел Макрон - да обявят, че е постигнато споразумение за 60-дневно прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула". За това съобщава агенция Ройтерс, като се позовава на високопоставени източници от ливанското правителство. Според панарабският "Аш Шарк..
Първата мраморна статуя, която беше открита на 3 юли в античния град Хераклея Синтика, е на един от осиновените внуци на римския император Октавиан Август. Това е водещата версия на професор Людмил Вагалински, ръководител на проучването на древния град край Рупите. Аргументите на екипа от учени бяха изложени на среща в историческия музей в Петрич тази..
Ректорът на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов доц. д-р Марин Маринов и генералният директор на Българското национално радио Милен Митев подписаха в Свищов меморандум за сътрудничество. Подчертавайки ролята на Стопанската академия за региона, генералният директор на БНР заяви: "Ще се радваме да отразяваме Вашите дейности и постижения,..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..
Разкъсана облачност
Предимно облачно