Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вълчановият мост и новият му живот

Вълчанов мост
Снимка: Лора Търколева

Пътят е дълъг и неравен, а последното препятствие е врата, оставена в оградата на българо-турската граница. Така се стига до Вълчановия мост, който свързва двата бряга на река Резовска. За достъп до него е необходимо съдействието на Гранична полиция, а в определени моменти може да се окаже временно невъзможен заради пробив на мигранти или съмнения за такъв.


„Изотопия“ търпеливо изчака един от „временно невъзможните“ моменти и със затаен дъх тръгна по обраслата с растителност пътека до брега на реката. Освен представители на Гранична полиция ни придружава Иван Димитров, екскурзовод в Туристическия център на Малко Търново. Макар че познава мястото много добре и е водил туристи неведнъж, всеки път се наслаждава на красотата и на природата. „На моста са пораснали дървета, има живот“, коментира Иван и тъжно допълва, че мостът е изграден, за да свързва, а не за да разделя хората, както се случва в момента.


„Овчарският“ скок на Вълчан войвода

Вълчановият мост е построен в началото на ХIХ век и е бил дървен. Според сведенията, цитирани от водача ни, Вълчан войвода е платил 2 500 гроша на Райчо, майстор от Малко Търново, за да изгради моста, който е свързвал града с Малък Самоков, днешен Демиркьой. Мостът е бил с дължина 15 метра; широчина два метра, която е осигурявала преминаването на каруците, и височина шест метра. Хората в двете населени места са търгували помежду си, а преминаването на реката преди изграждането на моста било много трудно, особено през зимата и в най-дъждовните периоди, когато водите ѝ са буйни и дълбоки.

Изграждането на моста е струвало 40 000 гроша, които Вълчан войвода плаща с крадени пари от османските власти. Според преданията, разказани от Иван Димитров, Вълчан войвода е участвал в изграждането на моста, облечен като дюлгерин, заради което османските власти изобщо не са предполагали, че е там. „Казал е на майсторите да предадат на турците, че той строи моста. Те приветствали това, защото смятали, че хем ще имат мост, хем ще успеят да хванат Вълчан войвода“, казва екскурзоводът, отново с позоваване на легендите за хайдутина разбойник.


Когато мостът бил готов, се организира освещаване от християнски свещеник и голяма гощавка, на който са поканени и турците. „Имало е богата трапеза, а турците устройват няколко засади в близост, тъй като са очаквали Вълчан войвода и четата му да влязат в престрелка“, допълва Иван и продължава с легендата: „Вълчан обаче изчаква турците хубаво да си хапнат, да си пийнат и да се развеселят. Станал от масата, взел една дълга гега и прескочил реката като при овчарски скок. Като видели скока, който направил, турците си помислили, че им показва бабаитлъка си и казали: „Машаллах, машаллах!“. Зарадвали му се!“. Според преданието след това Вълчан войвода им показал, че е той и се укрил в гората.


Десет каруци злато

С набезите си хайдутинът ограбвал керваните, с които се пренасяли събраните от българското население данъци, и използвал парите за изграждането на къщи и кладенци, както и за учението на много младежи, гласят легенди, заради които често е определян като българския Робин Худ.

Ако се доверим на една от най-разпространените, Вълчан войвода е натрупал огромно богатство. До ден днешен иманярите го търсят и то не само в Странджа, откъдето е родом хайдутинът, но и в Родопите и Стара планина, докъдето се е простирала дейността му. Съкровището не е намерено, а и не липсват истории за изчезването или открадването му. Мнозина обаче биха се съгласили, че несметните богатства в злато и сребро не са най-голямата ценност на Вълчан войвода, а поривът му към свобода.

Иван Димитров ни разказва легенда, според която хайдутинът е искал да откупи свободата на България от Османската империя: „Има сведения, че даже е платил пет каруци злато на руския княз тогава. На турците също е платил пет каруци със злато“.


Според друго предание Вълчан войвода е дал пари на Христо и Евлоги Георгиеви, за да построят Софийския университет. „Разбира се, нито една от тези истории не е потвърдена“, предупреждава Иван Димитров.

Вълчан войвода – разбойникът с разбито сърце

Счита се, че Вълчан войвода е родом от странджанско село, а преди да се захване с хайдутлук е бил овчар. И за това исторически доказателства няма. Дори има спорове какво е истинското му име и дали не става дума за няколко личности, които народните предания са обединили в един образ.


Сред най-често разказваните легенди е, че Вълчан бил влюбен в Рада, но местен турчин управник я откраднал и го предупредил повече да не я търси. „Вълчан обаче събрал приятели и освободил своята любима. При престрелката тя умира, а той се укрива в Гърция“, разказва Иван.


Съдбата на Вълчановия мост

В наши дни от дървеното съоръжение са останали само основите. Не е известно кога оригиналният Вълчанов мост е рухнал, но в началото на ХХ век е изграден нов мост близо до стария. Той е по проект на италиански специалисти и е бил с три свода, но сега река Резовска тече под изоставения единствен свод. Другите два са взривени около 50-а година на миналия век. Официалната причина е паднал гръм, тъй като по-рано двата свода са били минирани от българска страна. Кога е станало минирането не е ясно, но повечето теории го обвързват с решение във военно време в опит да се предотврати преминаването по моста.


Иван Димитров споделя, че преди години е имало проект за възстановяването на единствения останал свод, но идеята не е осъществена. Надеждата му е, че ще бъде възродена по програмите за трансгранично сътрудничество и мостът отново ще се превърне в символ на обединението.

Историята на Вълчановия мост чуйте в звуковия файл.

Снимки: Лора Търколева 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Повече места за паркиране в синята зона във Велико Търново, но с такса вече и в събота

Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество "Паркинги и гаражи".  Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране ...

публикувано на 24.11.24 в 19:00

Лъчезар Вълев: Румъния винаги е гледала на запад

В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..

публикувано на 23.11.24 в 12:13
Радостин Върбанов

Кои са "вратичките" в Закона за движение по пътищата?

На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..

публикувано на 22.11.24 в 18:30

Технологиите като "глас" на невербалните хора

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..

публикувано на 22.11.24 в 12:23

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..

публикувано на 22.11.24 в 09:01

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09