Този самостоятелен път не е гладък и само в рамките на десетилетие стига до национална катастрофа, а основната вина е поета от царя, който абдикира през 1918 г. Разочарованието е огромно и на прокудения монарх не е позволено да се завърне в България.
И до днес преоблавадащите оценки за него неминуемо съдържат определението „противоречива личност“. Но от дистанцията на времето историци предлагат нов поглед към събитията отпреди столетие и към личността на самия Фердинанд.
Фердинанд, първият цар на Третото българско царство и най-дълго управлявалият, се ражда в семейство с дълбоки династични традиции. Съдбата го отвежда на изток, насред метежния Балкански полуостров.
Принц Фердинанд е тронен потомък по три линии на най-известния монарх, на най-цветущото изражение на абсолютизма – френския монарх в лицето на Луи 14-и, разказва докторът на историческите науки, професор в Шуменския университет „Константин Преславски“, журналист и бивш министър на културата Петър Стоянович.
Френската връзка е определяща за Фердинанд, напук на представянето му в родната историография - особено по времето на социализма - като немски принц и биографичната му обвързаност с Австро-Унгария.
„България никога не е имала толкова блестящ и 100-процентов представител на своята европейска идентичност“, смята Стоянович.
„По някакъв много особен начин той е французин по дух. Той е заченат различен. От малък е някак си перлата в несъществуващата, неосъществената по-скоро корона на своята майка Клементина Орлеанска, дъщерята на краля. Оттам и огромната и несломима връзка между тази майка и именно този син, не с другите деца, а именно с най-малкия. Онова дете, което в българските възрожденски фамилии наричат изтърсак и е любимец на целия род.“
Какво не знаем за Фердинанд? Познаваме ли достатъчно неговата личност? Например това какъв родител е бил:
„От гледна точка на по-либералната представа на балканците, в нашия случай, като знаем как ние си гледаме децата и внуците, последното нещо, което можем да кажем е, че той е бил тежко, гальовно емоционално свързан с тях. Това не намалява степента, в която той е подготвял тези хора за тяхната бъдеща публична дейност. До последно това, което децата са изпитвали към него, е респект, възхищение и ужас.“
Сложни са били и отношенията на владетеля с двете му съпруги.
Но всичко това е предшествано от голямото надиграване - между очакванията на българите след Освобождението, дипломатическите умения на родните управляващи, геостратегическите интереси на Русия и ужаса на кандидатите от това да застанат начело на страна, в която се води необявена гражданска война.
Принц Фердинанд е посрещнат с възторг. Изведнъж на фона на този истински ориенталски пасторал се появява човек, който блести по по-различен начин и демонстративно се различава от тази среда, коментира историкът.
„И даже сетнешните му политически противници възкликват – ашколсун, това е цар! Това са думи на Драган Цанков.“
Животът в София е изключително прост, отегчителен, без никакви възможности за светска изява и развлечение, продължава Петър Стоянович. Той описва новия монарх като егоцентричен, себичен човек, изпълнен с огромно самочувствие, в немалка степен оправдано.
И все пак този „брак по сметка“, се оказва успешен, поне до първата от балканските войни, защото по думите на Петър Стоянович „става превъплъщение, преображение на България от османска провинция в европейска държава“.
„Не бих искал да кажа, че цар Фердинанд е строил с две ръце, тухла по тухла европейските къщи на София или е прокарвал железопътните трасета, но България за тези 25 години има в негово лице локомотива.“
По тогавашните данни България далеч изпреварва своите балкански съседи и се съревновава с утвърдени европейски държави.
Фердинанд има и научен принос в нашата история. Интересът към ботаниката и орнитологията у него започва още от детска възраст.
„В качеството си на български владетел той превръща и България, и София в един от европейските центрове на науката и на практиката – както в своите дворци, на първо място Врана и Евксиноград, но така и за широката публика, превръщайки, да кажем, Софийския зоологически парк в едно от атрактивните места в европейски план. В негово лице България дава в световен мащаб най-известния си учен, естественик, който някога е съществувал.“
Най-безспорната заслуга на Фердинанд е обявената независимост на страната. Според Петър Стоянович не бива да се подценява и неговата лична амбиция да бъде равнопоставен сред европейските и световните владетели и да престане да бъде васал на турския султан.
Факт са двете големи национални поражения след 1913-а и 1918-а година, за които той поема вината и абдикира.
„Не е възможно вината за участието в едно световно стълкновение, в една финансова афера и т.н. да бъде товарена единствено и само върху един човек. Това е абсурдно. Трябва да дойде един момент, в който спокойно и обективно ние, историците, да отсеем зърното от плявата и да въздадем по библейски кесарю кесаревото и божието Богу“, категоричен е Петър Стоянович.
Участта на Фердинанд е тежка, в немалка степен и трагична, признава той.
„Представете си да преживееш убийството на двамата си сина, да преживееш окупацията и затриването на своята втора родина и да умреш в нищета далече от нея, непогребан все още. Това даже и като хора, оставете като историци и политици, би трябвало да ни развълнува.“
Последната воля на Фердинанд била да бъде погребан в България. Затова ковчегът му временно - от 1948 г. до днес, е положен в криптата на католическата църква „Свети Августин" в Кобург - немския град, който го приютил, след като братовчед му - австрийският император Карл Първи, не го допуска до именията му в днешен Бургенланд. Последният опит за връщане на тленните останки на цар Фердинанд е направен преди 10 години.
Бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов е един от членовете на Инициативния комитет, посветен на тази кауза. По думите му царското семейство е поставило условия, които все още не са изпълнени.
„Условието да бъдат пренесени тленните останки е да се постигне консенсус в българското общество. Формален израз на такова съгласие би било например подписването на меморандум между президент, министър-председател, председател на Народното събрание, тримата големи в държавата.“
Д-р Таня Стоянова, доцент по молекулярна и медицинска фармакология и урология в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис е гост в 54-ти епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" . Нейното хоби са това, което обичат децата ѝ, но понякога рисува и обича да слуша кънтри музика. "Ние се занимаваме да..
В "Нощен хоризонт" ви срещаме с маестрото на българската музика – композитора и диригент Иван Кръстев . В откровен разговор той сподели за началото на своя път в музиката, когато започва да учи пиано и цигулка на едва 4 годин и. Кръстев разказа за своето творческо израстване, водено от вдъхновението да съчетава музика и литература. Още..
Никой родител не си представя да чуе от лекар диагноза за детето си, според която то няма да живее повече от осем години. Първо не вярва на това, което се случва, но после придобива сила и прави невъзможното, за да спаси не просто човешки живот, а живота на сина си. Той е Ервин и е вече на 32 години - със Синдром на Уест...
"Това, което ме впечатли при всички разговори беше, че тези хора благоговееха към личността на патриарх Неофит и казаха, че това е била неговата изключителна сила, че той е бил много благ , някои са го упреквали, че е бил прекалено благ, че това не било добре за ръководител на Българската църква. "Казват, че като ръководител той не е..
С концерти и специално подготвена изложба ансамбъл "Тракия" отбеляза своята 50 годишнина . Гости на спектакъла на Античния театър в Пловдив са и част от хората, които с талант и сърце са допринесли през годините трупата да има водещата си роля на новатор в музикалните и танцовите форми във фолклорното изкуство. Другият концерт на древната..
Изпълнение от нов албум на български композитор, познат със създаването на творби за емблематични български естрадни артисти от 80-те, бе допуснато до съревнованието за наградите "Грами". Димитър Ковачев е сред емблематичните композитори в България през 80-те години. Мнозина го свързват с песента "Тишина", първоначално изпълнена от Васил..
Д-р Калин Поповски е един от най-известните акушер-гинеколози в Плевен. Завежда Клиниката по акушерство и гинекология към Университетската болница "Д-р Георги Странски". Д-р Поповски е потомствен лекар, в неговите ръце през над 30-годишната му практика са изплакали за първи път при раждането хиляди деца от цялата страна. "В медицината не..
РИОСВ-София лъжат за река Струма! Това заяви пред БНР Димитър Куманов, сдружение "Балканка". От екоинспекцията съобщиха, че е у становен източникът на..
Днес е крайна дата, на която всички земеделци очакват да получат т.нар. украинска помощ . Според съпредседателя на Националната овцевъдна и козевъдна..
Добре би било и площадът, и катедралата да се преименуват от "Св. Александър Невски" на "Св. Иван Рилски" . Това мнение изрази пред БНР историкът проф...
Разкъсана облачност
Предимно облачно