Проф. Йоахим Краузе: Никой няма да посмее да посегне скоро към горещия картоф Афганистан

Две теми от миналия месец и от отминаващата седмица ще се окажат донякъде свързани - военната сделка между САЩ, Великобритания и Австралия, и изтеглянето на Запада от Афганистан.
Съединените щати и Великобритания ще помогнат на Австралия да построи подводници с ядрен двигател. Краткосрочната цел е производството да започне след година и половина. Дългосрочната - през следващите 20 години Австралия да построи дузина такива подводници.

Пактът АУКУС сериозно разгневи Китай - Пекин го нарече „безотговорен“ и подкопаващ мира и стабилността в тихоокеанския регион. Дори нещо повече - китайски военни експерти са цитирани с думите: „Австралия трябва да се разглежда като потенциална цел за ядрени атаки“.

Ако тройният пакт действително се задейства, Австралия ще може да патрулира в Южнокитайско море - територия, която Китай припознава като своя зона на влияние.
Пактът, който тази седмица сключиха Байдън, Джонсън и Морисън, със сигурност ще обтегне и без това напрегнатите отношения между Съединените щати и Китай.

Повод за разговора с него обаче е анализа му за събитията в Афганистан, продиктуван от масовото схващане, че в Афганистан се е провалил Западът. Проф. Краузе е категорично против тази теза:

"Целта действително беше създаването на държавност. Но концепцията не беше на Запада, а на Обединените нации. Планът не беше на НАТО, а това често се пренебрегва. Основната грешка беше идеята за създаването на централизирана държава. В Афганистан никога не е имало централна власт, с изключение на комунистическия период. А тогава именно това беше причината за партизанската съпротива на паштуните. Но към онзи момент, декември 2001 година, планът на ООН беше единственият план за Афганистан. Въпреки скромната критика, планът беше приет. Западът, т.е. Европейският съюз и НАТО, се съгласиха с този план, защото нямаха по-добри идеи".

В анализа си твърдите, че администрацията на тогавашния американски президент Джордж Буш не е имала дългосрочен план за Афганистан. Западът - Евросъюзът и НАТО - също. Защо тогава не може да се твърди, че Западът се е провалил?

"Двете организации се опитаха да приложат на практика концепцията на Обединените нации. Но тя се оказа толкова непригодна, че след няма и три години в Афганистан възникна силно съпротивително движение. Като грешка на Запада мога да посоча, че той започна да воюва с бунтовниците. На няколко пъти беше увеличена числеността на мисията ISAF, която също погрешно се описва като натовска, а всъщност беше само под ръководството на НАТО. В същото време след 2010 година напреднаха цивилните проекти с идеята да се укрепи икономиката на страната. Но и този план не беше особено успешен. Най-голямата пречка се оказа централизираното държавно устройство на Афганистан, но така или иначе то вече беше факт.

20 години, колкото трая военната операция в Афганистан, е много дълъг период. Не можеше ли за това време да очакваме, че Западът ще изработи адекватна стратегия, проф. Краузе? И защо НАТО позволи да бъде въвлечена в тази катастрофа?

"Алиансът трябваше да е по-настоятелен, когато през 2010 година реши за 3-4 години да обучи афганистанската армия и да се изтегли, като остави националната сигурност в ръцете на обучената армия. Но НАТО не спази този план и взе трудното решение да остане, защото към онзи момент вече беше ясно, че афганистанската армия не може да се справи."

Какво трябва да направи Западът сега? Тази седмица започна с донорска конференция за милиарди долари. Къде ще отидат тези пари?

"Средствата са хуманитарна помощ, предимно за финансирането на организации на ООН, които помагат на местното население и вътрешните бежанци. В същото време гладът и мизерията в Афганистан са една от основните причини за очаквана сериозна миграционна вълна, а тя може да се насочи към Европа. Правителството на талибаните едва ли е в състояние да се справи с хуманитарната криза. Пределно ясно е, че талибаните не могат да управляват Афганистан и не вярвам да искат по света да се разпространяват кадри с гладуващи и мизерстващи афганистанци, които отчаяно търсят начин да напуснат страната."

Ако позволите отново да Ви цитирам: „Ако някога пак ще стабилизираме чужди държави, трябва поне да си осигурим съдействието на добронамерено местно правителство“, пишете в анализа си за Афганистан. Как виждате развитието в Афганистан?

"Не вярвам, някой някога отново да се опита да наложи своя обществен модел в Афганистан. В интерес на истината, не това правеше Западът през последните 10 години. НАТО се опита да разреши кризата, която създадоха Обединените нации с плана Брахими. Според мен Афганистан ще остане това, което винаги е бил - изостанала страна, чиито жители, в преобладаващото си мнозинство, очевидно нямат нищо против, да живеят в изостанала страна. За съжаление насилието и бедността ще продължат да диктуват живота там. Не вярвам, че някой извън страната ще се иска да интервенира в Афганистан - нито Русия, нито Китай, още по-малко Иран.

Сигурен съм, че Пекин ще остане много предпазлив в политическите и икономическите си решения, защото Афганистан ще тъне още дълго в политическа и военна несигурност. Само си представете - повечето министри на талибаните са международно издирвани терористи. Как се прави бизнес с такива хора? А на запад през следващите 20-30 години никой няма да посмее да посегне към горещия картоф Афганистан".