"Грийнпийс" на 50 - "Вярвахме, че цивилизацията се срива и трябва да опазим резервоари на биоразнообразие"

Преди 50 години група от хора се качват във Ванкувър на малкия кораб "Филис Кормак" и тръгват на невъзможна мисия - да спрат контролираното взривяване на ядрена бомба на остров Амчитка в акваторията на Аляска. С дълги коси и бради, повечето от тях са продукт на контракултурата през 60-те - противници на войната във Виетнам и ядреното въоръжаване, пионери на понятието "екология". Групата е водена от разбирането, че Земята е обща биосфера, която трябва да бъде опазена в своята цялост от нарастващото човешко влияние. Логично е новото име, което корабът получава за пътешествието - "Грийнпийс" или "Зелен мир". След много перипетии, мисията им не успява и ядрения взрив на Амчитка в крайна сметка става факт. Случва се и нещо друго - съграждани на активистите, впечатлени от експедицията им, излизат на масови протестни демонстрации в Канада. А Съединените щати прекратяват ядрените си опити в Аляска. По-късно новото име на кораба получава организацията, породена от пътуването, която ще се прочуе по целия свят.

През 70-те първите мишени на "Грийнпийс" са американските и френски ядрени опити, кървавият лов на китове в северните морета и изхвърлянето на токсични отпадъци. Тактиката е проста - производство на "бомби за ума", зрелищни акции, стигащи до максимален брой хора чрез масмедиите - кораб, пътуващ към зона на ядрени опити; активист, заставащ пред харпуна на ловец... Грийнпийс бързо намира съмишленици по цял свят и постепенно се превръща в днешната глобална мрежа от организации. Фокусите й се разширяват и в днешно време включват опазването на водата и различните аспекти на борбата с глобалното затопляне.

Един от хората на онази лодка преди 50 години е Род Мерининг - канадски хипар, който преди това е предотвратил строежа на голям хотел в градски парк на Ванкувър, разпъвайки палатката си в снега. Днес Род е емблематичен екоактивист с десетилетен опит и много отговори относно предизвикателствата, пред които е изправена планетата, някои от тях песимистични.

Интервю на Константин Мравов с Род Мерининг

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди 50 години "Грийпийс" стартира с десетилетие на действие срещу тестове на ядрени оръжия, избиването на китове, изхвърлянето на токсични отпадъци и други каузи. Ние изживяхме голям прогрес по въпроси, засягащи околната среда. Имаме и повече разбиране на политическо ниво. След като бяха приети целите на Парижкото споразумение или тези в Европейската зелена сделка, смятате ли, че екологичният активизъм започва да става излишен?

"Абсолютно не. Има голям прогрес в осъзнаването на екологични въпроси и това е чудесно, но все още има дяволски много работа. Унищожаването на природата по целия свят не намалява, а се увеличава. Нуждата от действия срещу това е по-голяма отколкото преди 50 години. Ефекта от климатичните промени се увеличава. Екосистеми са заплашени по целия свят. Имаме огромни пожари в Австралия, Амазония, Италия, Съединените щати, Канада, Сибир. Наводнения в Германия и Югоизточна Азия. Реално ние сме едва в началото на ефекта от климатичните промени. Всичко ще става по-лошо".

Това изисква огромен ентусиазъм от страна на активистите. Преди 50 години група от хора се качвате на кораба "Филис Кормак" и се опитвате да спрете ядрена експлозия. Започват големи демонстрации във ваша подкрепа. Как си обяснявате този ентусиазъм?

"Всеки от нас има своя живот. Трябва да стане, да работи и да прави, каквото е нужно. Но се стига до тези моменти, в които нещо заплашва живота ти или препитанието ти. Ти го осъзнаваш и преминаваш в бойна готовност. Това се случи преди 50 години на Западния бряг на Канада. Американците се готвеха да взривят бомба, 100 пъти по-мощна от тази в Хирошима, насред земетръсна зона, на която стояхме и ние. Бяхме притеснени от това и в такива моменти хората действат."

Оттогава насам е трудно да се каже какво става със света. Знаете примера със жабата, която е поставена в тенджера с вода на котлон. Тъй като водата загрява бавно, у жабата не се включва инстинкта, който да я накара да скочи, преди да се е сварила. Това сега е човечеството. Не можем да осъзнаем, че сме се насочили към пропаст, цивилизационна катастрофа и че трябва да направим нещо. Това би трябвало да поражда дори по-голям ентусиазъм у активистите, от този преди 50 години. Наблюдавате ли го?

"Да. Например, тук съм намесен в борбата да се спре разширението на планинския нефтопровод от Албърта към Британска Колумбия. Той дори няма да пренася петрол, а битум, натъпкан с химикали, който при изгаряне отделя много повече въглероден диоксид. При теч има риск за дълготрайно замърсяване тук, но при сегашните добиви учените предупреждават, че самото използване на този катран е глобална заплаха заради по-големите нива на въглероден диоксид. И ние наистина искаме да спрем този тръбопровод, всяка сутрин се събуждам с по 130 съобщения в телефона. Водим война и това се случва заради различни въпроси на много места по света."

"Грийпийс" произлиза от комитета "Не правете вълна!", предупреждаващ за възможно цунами след ядрените взривове в Аляска. Виждате ли опасни вълни, резултат от действията на днешните власти по света, срещу които няма достатъчно протестно действие?

"Освен глобалното затопляне имаме толкова много ситуации, на които трябва да обърнем внимание. В България, например, може да сте наблюдавали засилена имиграция. Това се случва на много места. А климатичните промени ще създават още такива ситуации, които могат да доведат до войни. Това е свързано и с въпросът, че земята около нас има ограничен капацитет, а населението нараства с огромни темпове. Няма политици, които да говорят за този проблем. А ние нямаме планета "Б", на която да могат да отидат хората, когато надвишим лимита. Това пренаселване усилва ефекта от антропоцена - епохата на природното унищожение, причинено от човека."

Пренаселването създава проблем с растежа, на основата на който функционира икономиката. Ваш колега сред основателите на "Грийнпийс", Рекс Уейлър, има статия, в която развива аргумента, че стремежът към растеж на икономиката и консумацията прави устойчивото човешко присъствие на планетата невъзможно, дори при вече наличните технологични подобрения. И в края й казва "Време е да изберем промяна в начина ни на живот и икономическата ни система". Съгласен ли сте с това?

"Да, Рекс е уцелил десетката. През първото си десетилетие "Грийнпийс" се казваше "Фондация Грийнпийс". Използвахме думата "Фондация" заради едноименната книга на Айзък Азимов. В тези разкази цивилизацията се срива и за да спасят нейните постижения в знанието, героите ги събират и изпращат на далечна планета, така че след колапса да се върнат и да изградят цивилизацията наново чрез тях. Мисля, че това беше началната идея на "Грийнпийс" - вярвахме, че цивилизацията се срива и трябва да опазим отделни райони, резервоари на биоразнообразие, които после могат да бъдат използвани за възстановяване на живота другаде на планетата.

Затова организацията се бори за спасението на Амазония. Тук, в Западна Канада, спасиха дъждовната гора на Голямата мечка - огромна територия, за установяването на чийто защитен статут бяха нужни десетилетия. Тази гора е невероятно красива, пълна е с животни, потоците са пълни с риба. Прекрасно е да я има и това биоразнообразие някой ден може да помогне на планетата. Защото сме се насочили към тъмна епоха и е добре поне да имаме с какво да съкратим продължителността й."

Говорите за възможен край на цивилизацията, чието предотвратяване зависи от ограничаването на растежа. Това обаче е трудно излизане от комфортна зона. В сегашното общество консумацията е знак на статут. Как е възможна радикална промяна в това възприятие?

"Радикалната промяна трябва да дойде от нас, а хората излизат от комфорната си зона, когато са застрашени. Явно са нужни катаклизми. Да отидеш на разходка по вълнолома и да осъзнаеш, че той е потопен заради повишените морски нива. Най-добрата мотивация е проблемът да те засяга лично. Ще се озоваваме в ситуации, в които си казваме "Преди няколко години всичко беше наред, но после имаше голям пожар или голямо наводнение, и сега нямам нищо.". Към това сме се насочили, ако не принудим правителствата си да действат.

Това е доста цинична констатация - мащабно действие е възможно само ако проблемът ни засяга пряко.

"Иска ми се хората да бяхме по-умни, но явно сме жалък, алчен вид, в който всеки мисли за себе си. Малко хора гледат на човечеството като едно цяло. Понякога имам чувството, че тази планета е експеримент на някакво божествено съзнание, което наблюдава колко точно време ще оцелеем - "А, оцеляха 2 или 3 хиляди години, после се самоубиха". Това поведение не е по-различно от това на леминги, каквито имаме в Северна Канада, чиято популация понякога толкова се увеличава, че след известно време започват ентусиазирано да се хвърлят от скалите. Такива ли сме и ние? Надявам се, че не, но май ще разберем в рамките на нашия живот."

По време на пандемията активисти в различни сфери повтарят, че изънредната ситуация е направила по-видими проблемите, които са съществували преди нея. Например, борещите са за женски права изтъкват, че домашното насилие се е повишило по време на пандемията. Борещите се за права на работниците изтъкват, че редовият служител на корпорацията покрива загубите й, а не изпълнителните директори. Смятате ли, че пандемията направи по-видими предизвикателствата, свързани с околната среда?

"Пандемията уби милиони и това е трагедия, но мисля, че накара много хора да се замислят за живота. Има по-добро разбиране и на проблеми, свързани с околната среда. Например, че ледниците се топят. Знаете ли, че така обратно в природата могат да попаднат хиляди изчезнали вируси, замръзнали в миналото? Климатичните промени и пандемията ни показват, че всички ние сме обвързани и повлияни от случващото се на планетата."