Със задачата да ги опознае, картографира и претвори в съвременни артистични предмети се захваща Любов Жеглова – архитект и дизайнер. Покрай първите години на двете ѝ дъщери тя започва да се интересува по-сериозно от градската среда и по-специално от онези пространства за деца и възрастни, които помним – сходни или променени – от собственото си детство. Съпругът на Любов помага със снимките и техническите въпроси по специфичната карта с обекти за игра, а двете им деца са същински двигател за теренните проучвания.
Край едно от любимите ѝ места Любов Жеглова разказва за „Изотопия“ за детската душа на София, съхранена през годините в камък и метал.
Любовта на Любов към старите катерушки и каменните животни има свой конкретен дом. Южният парк е много свързан с детството ѝ. Там са били игрите, срещите с близки и приятели. Там днес обичат да играят и двете ѝ дъщери.
Дизайнът на нещата и визуалното послание са много важни за Любов Жеглова. По думите й тъй като свикваме с нещата, които ни обкръжават, трябва да се вглеждаме в тях отново и отново.
„Нямам спомен за падане от метална катерушка“, споделя тя. Но е падала от емблематичните за онова време лостове за тупане на килими.
В лабиринта на спомените Любов не открива и метална катерушка лодка, която обаче още си стои физически там, непокътната от дните на детството ѝ.
Сега може да каже, че познава почти всички типове катерушки в София. Според нея каменните животни са се съхранили доста добре. Любов Жеглова коментира, че не е ясно защо каменните животни се срещат както в междублокови пространства, така и в нарочно създадени ансамбли в градинките.
„И се оказа, че наистина ги има в най-различни градинки и паркове.“
Слонче, камила, коза, петел и още:
„Има катерички, хипопотами, различни видове кончета, жираф, лъв и заек…“
Само в парк „Тинтява” недалеч от КАТ Любов е виждала рак. В „Заимов” впечатляващи са многобройните жаби, а в ж.к. „Фондови жилища” са решили да боядисат мозаечните си животни в ярки цветове.
Подкастът „Градски детектив” разнищва истории, посветени на културното и субкултурно настояще и минало на столицата. В два от епизодите му са изследвани именно старите детски площадки. Така Любов се сдобива със съучастници в мисията по издирването на стари катерушки. Част от информацията за картографиране тя открива и през социалните мрежи.
Мозаечни животни има в различни български градове. Може би дори във вашия. Ако е така, свържете се с Любов. Най-вероятно ще прояви интерес и дори би могла в бъдеще да разшири значително картата си. Проучванията ѝ за родните детски площадки са я отвели и до други страни. В Източна Германия, освен металните катерушки, също са имали бетонни животни.
Не по-малко притегателни за малки и големи са старите метални катерушки. Земни кълба, ракети, кораби, лодки, самолети – все приключенски образи, материализирани на площадката.
Ракетата не е трудна за обяснение. Образът идва от 60-те и посоката за „завладяване“ на Космоса, казва Любов.
„Има много ракети, които са различни – не е само една, има по-малки, по-големи.“
Няма да се изненадате, но и двете дъщери на Любов предпочитат по-старите катерушки.
„Има и нови, които те много харесват, но те се срещат много рядко – въжените катерушки, които представляват интерес и като физическа активност, и като катерене, се срещат на пръсти в София.“
Любов смята, че сегашните площадки не са подходящи за деца над 6-7 годишна възраст.
А дали новите катерушки могат да се съчетаят със старите? Със сигурност сте наблюдавали поне веднъж, ако не и повече, как някоя любима ракета от детството отлита от площадката, за да се приземи за скрап. Причината – новите стандарти за безопасна игра.
„Според мен е нормално едно дете да се катери и да може да бъде научено как да се катери“, допълва Любов Жеглова, според която е възможно да се съчетае дизайнът с безопасността.
„Ние се превръщаме в много тревожни родители, затова искаме всичко да ни бъде „омекотено“, ако някой падне, да няма инцидент.“
И защото неминуемо усещаме вкуса на носталгията – един пример: в Дрезден са възродили стара площадка от социализма – първоначално премахната, впоследствие тя е била възстановена. „Но има пясъчно покритие. Тоест все пак, ако падаш – падаш на по-меко.“
Най-популярните катерушки от миналото – кълбото и ракетата, идват от Съветския съюз и Източна Германия. Любов оценява като много важно това да се избистри историята за нашите, български автори на катерушки.
Проф. Серафим Серафимов например е дизайнер на катерушки. Работил е с тогавашното Министерство на просветата, участвал е в изложби за естетизиране на градската среда.
„Това са други разработки – в същата стилистика: метални съоръжения, но може би с крачка по-задълбочено като изследване какво е необходимо на децата, като естетика, като физическа активност“, пояснява тя.
Любов не просто помни катерушките и животните от софийското си детство. Тя пресъздава формите и цветовете им в плакати, картички, бродерии, игри за памет, фигурки за театър на сенките. Създава своя марка – Urban Souvenir. С предметите, които изработва, задава въпросите за спомените, за начините, по които осмисляме градската среда от миналото и настоящето, може ли градът ни да се превърне в сувенир и ако да – какъв спомен ще запечата завинаги у себе си? Ще успеем ли с тези сувенири някога да разкажем спомените и на децата си?
Любов обаче никога не си е представяла да създаде своя собствена детска площадка мечта.
Може и да ги подминавате без да ги забележите. Може да сте счупили крак или пукнали глава на някоя от тях и да ги недолюбвате. А може и сега да са любимото ви място пред, зад и около блока и пак да се опитвате да яхнете ракетата, нищо че вече сте по-големи от нея. Катерушките от едно време пазят спомените на много деца. А собствената си изглежда пазят особено ревниво.
Дизайнерката не успява да изрови много следи за концепцията и създаването на старите площадки. Мисли, че си струва „всичките тези неща да не бъдат забравени“. Освен това разглежда старите площадки като повод за диалог с децата за града ни – какъв е той днес и какво помним ние, вече като възрастни, от нашето детство, как сме се чувствали някога.
Освен че вече има две чудесни деца, скоро Любов ще се грижи и за трето. Отчита, че когато тя е била дете, се е чувствала много по-свободно в града.
„Много ме върнаха площадките в моето детство – за това как аз съм била дете и какво сме правели“, признава Любов Жеглова.
Някои магазинчета от онези дни още са си там и е приятно да осъзнаваш, че някои неща още ги има, а ти вече си пораснал, но можеш да покажеш на своето дете – ето, тук си купувахме желирани бонбони.
Обратно към катерушките от детството можете да се върнете в звуковия файл.
Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света. Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..
Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..
Ако сте се събудили с главоболие след вчерашния празник, това най-вероятно е от изпития алкохол . За процеса на разграждане на алкохола от организма и..
"Може да се надяваме да не е така, но не трябва да си затваряме очите - струва ми се, че новият екип на Тръмп ще се стреми Европа да се превърне в..
Проф. Цоков е временно назначен, ще има конкурс за директор на Института по образованието . Това каза в предаването "РадиоТочка" министърът на..