Великолепната и много чаровна българска певица Кристина Горанчева можеше да отбележи 75-годишния си юбилей на 17 август, но си отиде от този свят през 2013 г. преждевремено - беше на 66 години.
Тя пя на сцените на всички бъларски оперни театри, а имаше и голяма международна кариера. Беше прекрасен колоратурен сопран, имаше красив глас, стабилни височини и безупречна вокална техника, много музикална и артистична на сцената. А всъщност тя беше получила всички тези качества като дар от съдбата, по-точно от майка си - любимката на нашата публика Екатерина Апостолова, дългогодишна солистка на Софийската опера, певица, която все още нашите меломани все още помнят.
Родена в София, Кристина Горанчева завършва Музикалната академия и още като студентка получава високи оценки за своя глас и артистичност - награди от престижните международни певчески конкурси в Тулуза, Вервие, Париж и Рио де Жанейро. Два сезона - 1974/1975 и 1977/1978 пее в Миланската Скала централната партия в операта „Под палещото слънце на любовта“ на съвремения италиански композитор Луиджи Ноно. Премиерата на операта дирижира Клаудио Абадо, който работи по подготовката на творбата в продължение на три месеца със солистите и много харесва нашата певица. Горещо я хвали пред композитора. Вседствие на това Ноно написва каденца специално за Горанчева, като включва в нея фа диез от трета октава - тон, непостижим и за много колоратурки. Горанчева се справя блестящо и така започва голямата ѝ международна кариера в цяла Европа.
През 1979 г. българката е поканена в Германия за още една премиера на съвременна оперна творба - “Темпус деи“ от Вернер Якоб. А това е сериозно признание на нейните качества като музикант, имайки предвид сложността на съвремената музика. В същото време Горанчева гостува на Софийската, Варненската и Русенската опера, на много от симфоничните ни оркестри. Става популярна с ролите си на Розина от „Севилският бръснар“, Корила от „Вива ла мама“ на Доницети, Антонида от „Иван Сусанин на Глинка и др.
През 1986 г. тя става редовен член на Русенската опера. От този период е запазеното в Златния фонд на БНР нейно интервю, в което разказва за работата си в Русе. Чуйте в звуковия файл.
На 20 октомври талантливият виртуозен пианист Мартин Иванов отбеляза творчески юбилей с концерт матине под надслов „30 години на сцена“. Събитието се проведе под формата на самостоятелен клавирен рецитал в Ehrbarsaal в центъра на Виена. Тази красива, построена през 1877 г. концертна зала е известна сред музикантите по света със своята..
В галерия "Нова" на Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" Сливен генералният директор на БНР Милен Митев откри изложбата от националния конкурс за ученици от училищата по изкуствата "По стъпките на Сирак Скитник 2024." Конкурсът се организира от БНР и НХГ "Димитър Добрович", с подкрепата на Министерството на културата , Община..
В Деня на народните будители се отдава почит на българските просветители, книжовници и революционери от Възраждането, водили народа ни към просвета и свобода. Тяхната дейност създава в съзнанието ни ценности, които са важни и днес, като образованието и културата . Стъпили на богато духовно минало, съвременниците намират смисълът в идеалите,..
На фона на политическия театър, в който всеки иска да вземе главната роля, в Благоевград днес започва Балкански театрален фестивал, който ще продължи до 7 ноември. Домакините от Драматичен театър "Никола Вапцаров" са направили изключително качествена селекция, като по време на фестивала ще се проведе и традиционната режисьорска борса. Тази година..
Деян Ангелов гостува в рубриката "Магията на театъра" . " Раздавай себе си и ще се чувстваш удовлетворен само от това, че се раздаваш" - т ова са думи на актьора от Народния театър Деян Ангелов. Той е братът близнак на актьора Дарин Ангелов , който също е гостувал преди много години в предаването. Атрактивна и провокативна Нощ на..
В днешно време имаме нужда от будители повече от всякога. Това заяви пред БНР издателят Соня Хачикян. Издателят Соня Хачикян за „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“ Благодарение на издателя Соня Хачикян българските читатели могат да прочетат книгите на Сара Нович "Добре познати са личностите от нашето минало, които сме нарекли народни..
153 години назад, в далечната 1871-ва в Букурещ, Румъния, излиза от печат сатиричната пиеса на Добри Войников "Криворазбраната цивилизация". В нея авторът е уловил онези черти от народопсихологията, които приемат безкритично чуждите модни образци и умело осмива стремежът на възрожденския българин да се идентифицира с тях...
Мисля, че обществеността е наясно, че този проблем, който е създаден от началото на лятото с разцепването на ДПС, вече не е вътрешнопартиен, а на..
Партиите не искат да изпратят изборните резултати в Конституционния съд, защото така ще намалят мандатите си. Това заяви в интервю за БНР лидерът на..
Ще продължи да има избори до дупка , прогнозира пред БНР бившият депутат и конституционен съдия Георги Марков. " Всичките симптоми на политическа и..
Разкъсана облачност
Ясно