Народният изпълнител Добрин Добрев представи новата си книга "Разпалени въглени"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Евелина Стоянова с Добрин Добрев в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Аз бях в Котел, за да запиша най-новите народни песни с Галина Дурмушлийска. Направихме чудесни дуети и солови изпълнения и така сложихме началото на нашия нов компакт диск като се надявам до края на тази година да излезе“, каза за БНР народният изпълнител Добрин Добрев.

Той е автор на книгата "Разпалени въглени":

"Книгата "Разпалени въглени" аз бих нарекъл книга памет. В нея разказвам за различните хора, които срещнах като отделям голяма част за живота на народната певица Верка Сидерова, която навремето ме взе в София на 13 години години. Аз съм продукт на детския конкурс „Родна стряха“ от 1986 година в радио София, когато станах лауреат. Верка Сидерова беше в комисията и така получих поканата да дойда да уча и живея в София. След това последва участие в други радиопредавания, записи в радиото. Много съм свързан с Българското национално радио, което притежава голяма част от моите песни", допълни Добрев.

Всички песни са записани в оркестъра на БНР с диригент Димитър Христов.

"По-голямата част от записите ми са правени в периода, когато диригент беше Добрин Панайотов, след това доста години Христофор Раданов и сега Димитър Христов. Това е най-хубавия оркестър за българска народна музика. Изключителни професионалисти свирят в този оркестър. Можем да бъдем горди, защото аз смятам, че никоя държава не може да се похвали с толкова виртуозен оркестър. Изключителни професионалисти свирят в този оркестър“.

В Книгата "Разпалени въглени“ той разказва за дейци на културата, певци, артисти, с които е работил.

"Разказвам за Радой Ралин, за актрисата Ружа Делчева, за Елисавета Багряна, с която имах среща още като ученик. Аз сътрудничех на вестник "Средношколско знаме" и тогава главната редакторка, светла ѝ памет ме изпрати на един  8-ми март да поднеса от името на средношколците приветствен адрес тогава на Елисавета Багряна. Това беше привилегия на съдбата тази среща“.