100 години Национална музикална академия

На 21 юли 2021 г. отбелязваме 100-годишния юбилей на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“ – институцията, в която са подготвени повечето от българските музиканти. Тя е дала солидните познания и насока в професионалния им живот.

До 1904 г. в България няма никакви институции, в които да се възпитават и обучават музиканти. Много от инструменталистите са учили във военните оркестри, ръководени в повечето случаи от чешки музиканти. Други са били подготвяни в педагогическите училища, усвоявали са най-елементарните познания за музиката в многото любителски хорове и музикални дружества, а най-изявените ни музиканти са следвали в чужбина – в Чехия, Русия, Германия, Франция.

През 1904 г., по инициатива на група дейци на Българския музикален съюз и със съдействието на министъра на просветата Иван Шишманов, се създава Частно музикално училище в София. Негов първи директор е Николай Николаев, а преподаватели са Петко Наумов, Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Димитър Хаджигеоргиев, Мара Черен, Катя Стоянова, Димитър Попиванов, по-късно Добри Христов, Никола Стефанов, Ефимия Илкова. По решение на Народното събрание на 14 март 1912 г. Частното музикално училище се преобразува в държавно - с първи директор Димитър Хаджигеориев. Курсът на обучение е 5-годишен. Въпреки трудностите, по време на Първата световна война подготовката на музикантите върви много успешно и на 21 юли 1921 г. с Царски указ №145 училището получава статут на Музакална академия, като запазва средния отдел - двегодишен курс с права на средно училище, и има висш отдел. Първият ректор е Димитър Хаджигеоргиев, а преподаватели са Иван Вульпе и Димитър Попиванов - пеене, Иван Абаджиев, Петко Наумов и Ханс Кох - цигулка, Иван Цибулка - виолончело, Иван Торчанов и Андрей Стоянов - пиано, Добри Христов - народна музика, Димитър Радев и Никола Атанасов - теория на музиката.

През 1924 г. Академията става автономен държавен институт, а през 1936-а висшият курс на обучение се увеличава на 4 години, като отделите са вече два - подготовка на учители и специален отдел за подготовка на певци и инструменталисти. По време на бомбардировките през 1944 г. Академията е евакуирана в Своге.

На 24 октомври 1954 г. следва нова реорганизация - Академията получава ново име: Българска държавна консерватория. Има три факултета – Теоретико-композиторски и диригентски (там е и специалността музикознание), Инструментален и Вокален. Добавен е и Естраден факултет. Продължителността на следване става 5 години.

През 1995 г. отново се сменя името на института - става Държавна музикална академия, а по-късно името се променя на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. В последните години са включени специалностите поп и джаз, балет и фолклор.

Националната музикална академия днес е един много авторитетен институт, а нейните възпитаници са разпръснати по целия свят, уважавани заради високата си музикална подготовка. В момента ректор на институцията е проф. д-р Сава Димитров.