Израелският „Г-н мюзикъл“

Най-популярният израелски мюзикъл е „Испанска овощна градина“ – за живота на испанските евреи, каквито са повечето от тези, чиито потомци живеят в България. Заслуга за популярността му има и това, че е поставен от един от тях – Цеди Църфати. 80-годишният режисьор е носител на почти всички престижни израелски награди за култура, основател е и на един от най-интересните конкурси за популярни детски песни – „ФестиГал“. Част от тези песни вече са класика и са инкрустирани в по-големи музикални произведения. Най-интересното, обаче, е това, че за разлика от други режисьори или въобще дейци на изкуството, които са разкъсвани от сплетни и интриги, за Цеди Църфати не се намери никой, който да каже и една лоша дума.

Защо ви наричат „Г-н мюзикъл“, въпреки ,че сте режисирал в други жанрове?
Мисля, че има режисьори, поставили повече мюзикъли, например като главния художествен ръководител на театър Абима Моше Кептен. Той има хубави спектакли, а аз попаднах в този жанр случайно преди много години. Дори отказвах, но после се замислих и реших, че това е начин да се внесе в израелския театър малко от блясъка и аромата на Бродуей. Дори не само в мюзикълите, а и в камерните спектакли. Това беше още преди мюзикълът да се превърне в касова индустрия. Не обичам да ми лепват различни титли...

Как се насочихте към този жанр?
Просто не знам. В един момент се отказах да бъда актьор. Предложиха ми да режисирам поп звезди. Например направих първия клип на легендарната по-късно Хава Алберщайн. След нея при мен идваха много звезди. Имаше време, когато в Израел бяха модерни холивудските мюзикъли от 30-те/40-те години. Лично аз много ги обичам, но никога не съм мислил, че някой ще ми даде да режисирам. Фактически в тях има всичко: музика, движение, ярки декори и осветление. С други думи става въпрос за тотален театър. Тъй като обичам театъра и идвам от него, този тотален театър е нещото, което ми е давало сила.

Вашата постановка в Националния театър е гледана миниум от 4 поколения. За няколко поколения Вие сте човекът, който прави зрелищни детски представления и фестивали. Вие самият нямате деца, откъде идва любовта Ви към тази възраст?
Започнах с „ФестиГал“. Беше детски песенен фестивал. Даже се обидих, когато ми предложиха да режисирам първото му издание. Помислих, че някой е решил да ме включи в бизнеса на халтурата. Но когато се замислих, си казах, че този песенен фестивал може да придобие красив театрален облик. Беше преди еврейския празник на светлината в най-тъмните дни около Нова година - Ханука. Освен светъл, го направих красив и приятен и за окото, и за слуха. С течение на годините този фестивал се превърна в истерия. Майките, които не можеха да си купят понякога твърде скъпите билети, са самоукоряваха, че не са достатъчно добри майки... Тогава се оттеглих.

Но вие се занимавате и с нещо не толкова чистоплътно като Евровизия. Режисирате клиповете на много от естрадните изпълнители от Израел.
Там нещата са на лична основа. Различни певци и певици, които трябваше да се представят на Евровизията, се обръщаха към мен, за да направя зрелищно изпълнението им. Според мен най-големият шанс бе, когато поставих цялото шоу през 1999 г. Тогава Израел беше домакин. За мен бе важно заедно с красивата музика да успея да запозная телевизионните зрители и с красотата на Йерусалим, а и с красотите на всяка от страните, чиито представители се състезаваха.

Разбрах, че сте започнали театралната си кариера още като дете.
Започнах да играя в камерния театър на Тел Авив, когато бях на 13 години. Играл съм в почти всички съществуващи театри, в националния Абима и дори в Театър шатра Оел. След завършване на военната си служба бях актьор до 29-та си година. След това си казах „Достатъчно“. Тогава се обади първа Хава Албертщайн, на която дължа завоя, който направих в театралната си дейност, насочвайки се към режисура.

Каква е връзката ви с България?
Майка ми е българка, оттам е връзката ми с България. В нашето семейство нито се пееше, нито се свиреше и никой не се е интересувал от драматичен театър. Майка ми идва от град Провадия на 3 години. Каквото знам за България, е от баба ми, която не спираше да разказва за нея. Ние сме от семействата Давидови и Браха. Баба почина на 96 години. Затова винаги с желание съм работил с български артисти. Такъв бе Етиен Леви. Той известно време живя в Израел. Игра в моя спектакъл. Но симпатията ми към българските творци идва от моя дом. В новата ми постановка на спектакъла„Испанска овощна градина“ играе актьорът Аврам Силиктар и ми беше приятно да работя с него. Работил съм и с Мони Мушонов. В малка страна като Израел един мюзикъл да се показва над 2 200 пъти е не просто рекорд, а граничи в невъзможното. Сега, около пандемията, ръководството на театъра реши, че трябва да направим нов вариант на спектакъла и отново го възложиха на мен. Старият вариант се игра 23 години.

Как можете да си обясните толкова големия му успех?
Това са хубави малки истории, подплатени с хубави песни от градския фолклор на ладино-испано-еврейски. Комичните истории са описани от бившия президент на Израел Ицхак Навон. Те са се случили в неговото детство. Всъщност става въпрос за отношенията между баща и синове, мъж и жена, съседи, за момичета-бунтари в семейството и за различните табута, които съществуват в кварталите, за различни суеверия в живота на хората. Всичко това е е така хубаво загърнато в драматичния текст, че те държи в напрежение. И когато запеят на сцената, сърцето ти се изпълва с доволство.

Какво най-много обичате във всичките си спектакли?
Винаги съм се радвал за актьорите, ако се справят добре. А ако не се получеше, дълго си задавам въпроса в какво съм сгрешил.

Как се чувствате, когато сте съдия в конкурси. Вие сте еднакво любим и на децата,и на техните баби.
Доверието на децата е най-големият комплимент за мен, защото те не умеят да се преструват. Затова прегръщам моите 80 години, които навърших тази година и считам, че те са били много плодотворен период в живота ми, в който получавам много любов. Де те прегръщат толкова различни хора от различни съсловия и възрасти е нещо, за което не съм и мечтал!