Болярски златни накити от 14-и век откриха на крепостта Трапезица

За 12-а година екипът на доцент Деян Рабовянов, секретар на великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей, работи в южната част на крепостта Трапезица. Там е бил жилищният район на втората по значение средновековна старопрестолна крепост. Този сезон екипът на доц. Рабовянов работи в участък от 250 квадратни метра, където разкри и проучи четири сгради и 15 гроба от средновековния некропол на църква 22.

„Не го предполагахме, но се оказа, че тази част на Трапезица, която е изселена и напусната след завладяването на Търново от османците през 1393, точно тази част до югозападната порта все пак е имало запазено население, в един малък квартал е продължило да съществува в тази крепост. Предположенията са, че този квартал и това население са били по-скоро от страна на завоевателите на Търново. Само че, за разлика от Царевец, който е продължил да съществува до Освобождението със своето население, Трапезица е напусната явно още към края на 15-и век“.

Над 600 са археологическите находки това лято, от които повече от 430 сребърни и медни монети от 13-15 век, сечени от царете Иван Александър и Иван Шишман, и турски сребърни акчета, които откри екипът на доц. Деян Рабовянов този сезон. 

Между находките има три изключително любопитни:

„Изненадващи като намиране бяха няколко предмета от злато, които са и с висока художествена стойност, и експозиционна. Два масивни златни наушника, украсени с камъни и с перли. Те бяха в много изненадваща среда. Не ги открихме в некропола на църквата, както можеше да се очаква, а ги намерихме укрити в рамките на жилища от 15-и век. Единият беше укрит във вътрешното лице на зида във фуга между два камъка, това е едно малко съкровище или притежание на собственика, който го е скрил“, каза за БНР доц. Робовянов. 

Златните накити - двата наушника и пръстен, са с тегло 58 грама, датирани са от 14-и век и по изработката им може да се съди, че със сигурност са били носени от представителка на висшата аристокрация. Предположенията са, че златните бижута са били на болярка, а не на някоя от цариците, и по всяка вероятност са били плячкосани от завоевателите, поясни доц. Деян Рабовянов:

„Ние ги открихме в тези жилища от 15-и век, което естествено поставя въпроса какво правят там. В повечето случаи не можем да отговорим, но не им е мястото в подобна среда, което предполага, че или са плячкосани от завоевателите на Търново и прибрани, укрити като ценни предмети, или могат да са на християнското население. Близката църква 22 и нейният християнски некропол не са използвани през 15-и век. Логиката е, че до нея стои население, което няма нужда от тях, т.е. с друго вероизповедание, каквото могат да бъдат само турските завоеватели“.

Този сезон археолозите намериха в крепостта Трапезица и предмет, свързан със средновековната мистика и окултни ритуали от преди шест века:

„Един керамичен съд, малко гърне с три яйца в него. За втори път ние виждаме примери за средновековна магия или подобни ритуали. Сложени под пода на жилището в момента, когато то се е строяло. Предвид, че все пак явно е сложено по време на строежа на жилището и то по начин, по който едва ли може да се осъществи тайно,  по-скоро можем да прием, че, може би, е за добро. Но както се казва - магията е доста променливо нещо във времето“. 

Работата на екипа на доц. Деян Рабовянов тази година в южната част в крепостта Трапезица беше финансирана с 35 хиляди лева от Министерството на културата. Златните накити предстои да бъдат показани пред публика в годишната изложба в началото на идната година в Националния археологически музей.

Крепостта Трапезица е с площ от около 70 декара и е проучена едва на 15 %, докато съседната Царевец със своите над 120 декара е изследвана от археолозите на 70 %. 

В крепостта Трапезица в края на лятото предстои работа да започнат още два археологически екипа.