Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вакуумът на Гената

Снимка: Нино Стоянов

Гената се е вкарал във Вакуум. Това можем да кажем за пост-пандемичния албум на ключовия и решаващ софийски хип-хоп продуцент на нашето време. Мрачно настроение, космически синтезатори, смърт и самота, но и лиричност, рап агресия и поп звучене.

"Вакуум" е следващата стъпка на човека с музиката в боровското So Called Crew. Верен на постоянния експеримент, албумът на Гена е предимно тегав, футуристичен филм с доста нюанси - от Жлъч и Григовор, през ТДК, до Руши Видинлиев и Мила Роберт.  

За "Изотопия" Евгени премина през цялата история на "Вакуум" - от настроенията, през художественото оформление, реализирането на някои от парчетата и цялостните му разбирания за музиката. Нататък думите са на майстора.

Пандемични емоции и звук

Аз започнах да правя албума март месец миналата година, когато удари пандемията, а го мислех от година и половина преди това. Исках да направя солов албум и ми се въртяха някакви идеи за темата. И като удари тая пандемия супер много се депресирах. Защото никой не го очакваше и нашия бранш беше един от най-потърпевшите - просто нямаш работа. В комбинация с някои лични проблеми стана много депресиран период в моя живот и затова няма много позитивни песни в албума.

Като музика, исках аранжиментите да са големи, а не "куплет-припев-куплет-припев-чао". Исках да е по-експериментално... Да е това, което ми се прави, а не да мисля дали ще се слуша.  Като звучене си го представях да е много synth-based, трипи, "2001 - Космическа одисея". Такъв да е фонът, а не вътре да говорим за звезди и Андромеда.

Вакуумен артуърк

Това за "Вакуум" ми дойде впоследствие. Знаех, че трябва е една дума, но не знаех как ще се казва. Името ми дойде може би януари или февруари тази година. Преди това измислих каква ще е обложката - гледах много снимки на НАСА с телескопа "Хъбъл", който снима далечни супернови, експлодирали звезди преди незнамсиколко хиляди години. Това беше отправната точка. Бях гледал и филма на Ароновски, "Фонтанът", и бях чел интервю с един от FX-супервайзърите. Оказа се, че ефектите в този филм са правени не със CGI, a чрез смесване на някакви бои, които впоследствие са светнати и заснети по определен начин.

Говорих си с Мила Робърт. Нейният приятел Иван Христов е фотограф, с него направихме и клипа на "Аз от бъдещето". И той вика: "Добре, можем да пробваме някакви неща, ще насочим светлина..." и т.н. В деня, в който ще снимаме, отидохме до ателието на Мила, която също рисува. Бях й показал снимките на НАСА и на един черен лист тя започна с боички да имитира космическите картини, а Иван ги снимаше. В един момент вкарахме обектива на апарата в гърлото на едно шише и така се получи този овал. Така направихме целия артуърк и аз бях ужасно доволен, защото се получи каквото исках и то не може да бъде обяснено. Единственото ми желание беше да е синьо - това ми излизаше в главата, докато слушам албума.

Гост-артисти и гост-стилове

Като реших да правя албума, седнах и си направих един списък с хора, които ме кефят. Идеята ми беше за всеки от тях да седна и да направя музиката специално за тоя човек, мислейки си за тоя човек. Това се случи на 90 процента. И по някакъв начин сме се свързали, предал съм емоции и те са разбрали какво имам предвид.

Leena или Цвети, я познавам от малка. С брат й учихме заедно в гимназията. Аз не знаех до преди година и половина-две, че тя се занимава с музика и прави такива страхотни неща. Впоследствие чух EP-то й с Камен и бях такъв "Какво става, защо не знаех".

Сега помагам и продуцирам албума й, заедно с Камен. Правих го заедно с моя и този с Имера. Като цяло изкарах пандемията в студиото, за което се радвам.

Янчето я познавам от промото на "Прилив", когато ни взе интервю. Знаех, че пее и че е много талантлива, но бях слушал само кавъри. Тя дойде да направим една песен за албума на Leena. Както казват младите, супер много си "вайбнахме". Имах един готов инструментал, един от малкото, които са направени без да се има конкретен човек предвид. Тя много се изкефи и написа припева и кантото. И аз се изкефих и го доразвихме.

Първо семплирах една тяхна песен, която се казва "Младост" и мисля, че е една от най-добрите 10 български песни за последните 10 години.  Семплирах я за песента "Вятър за вечеря", соловата на Жлъч (в албума). След месец-два се замислих - защо да не ги офертирам да направим песен, а не само да им семплирам китарите? От тях познавах само Ники, вокалистът им. Писах му и те бяха - "Много ясно, аре". Разбрахме се да отида до Пловдив.

Беше най-студената зимна вечер, валеше сняг. Отидохме до там и се запознахме с пичовете в репетационната им в Партийния дом. Отне ми общо 4 ходения до там, за да изговорим какво ни харесва, какво да направим, те как подхождат към музиката, аз как подхождам. Това ми хареса при тях, че са много добри музиканти, но не боравят с музикални термини. По-скоро си говорихме кое как се усеща като звучене, настроение и чувства, а не "Изсвири ми една 16-ка едикаквоси". Сетнахме темата на песента, която беше "страх" и оттам започнахме да градим. Записахме китари и барабани и вкарах проекта в моята програма, но компютъра не можа да се справи и трябваше да ъпгрейднем RAM-та, за да мога да довърша песента. Имаше 50-60-70 канала, всеки с по два-три plug-in-a, и само с 16 (гб) RAM не се получи.

Това беше най-дълго правената песен в албума.

Най-кратката и лесната беше тази с Мила Роберт. Тя ми писа една вечер - "Много ми е интересно това с плочите как го правиш, как семплираш, как става целия процес. Може ли да дойда да пием по бира някоя вечер и да ми покажеш?". И идва една вечер, отваряме си по една бира, хареса 4-5 плочи, пуснахме ги на грамофона, харесахме си едно пианце в началото. Чопнах го, сложих брейка отдолу, и си викам - "Т'ва е много яко, бе". Тя си извади тетрадката и след половин час имаше припев. И ми го изпя и стана много яко. Още един час понаписа неща и имахме първи куплет към припева. После ме запозна с тоя пичага Хюго. Той дойде, беше си написал куплета, поговорихме си и направихме 2-3 take-a.

И това е песента - не сме презаписвали и добавяли нищо. Опитах се после да досвирвам някакви неща, клавири, но всичко отпадна и остана както си беше на първия ден.

Преди две години се запознахме с него. Той ни се кефеше на нещата и искахме да направим песен. Направих един инструментал, но нещо не ни се получи. Впоследствие този бийт стана песента "Хамалогия" в албума "Армада" (б.р. - на Гена и Имера). Преди година и половина той ми писа, когато правеше неговото EP, но точно тогава нямах възможност да направя инструментал.

Като започнах да правя този албум, името на Руши беше едно от първите, които си написах в ноутпадчето (с идеи за изпълнители в албума). Изсвирих синтезаторите и съм седнал още веднъж максимум да смесвам и за работа по аранжимента. Пратих му го. "Не сме се чували последните 7-8 месеца, но имам инструментал за тебе". И помня, че той ми отговори - "Леле. Т'ва е много драматично. Кефи ме."

Рапът във "Вакуум"

Може би е доста емоционален.

Песента с Имера и M4STAAMIND е по-тегав рап-трак, който те блъска в лицето с юмруци. "Аз от бъдещето" също е бенгърче.

За разлика от останалите рап-песни (във ВАКУУМ). Особено последната, която е за смъртта. Отне ни 9-10 месеца да направим тази песен.

"Вятър за вечеря", както можеш да си представиш, не е песен за добрите времена. Темата е самотата.

 Друга песен, за която имах готова тема, беше "За продан" с Григовор. Темата не беше толкова абстрактна, а беше "крадец". Казах му - "Искам да си представиш, че си крадец. Независимо какъв крадец, метафоричен или реален, който на село краде буркани от баба." И, естествено, Григи не разочарова и направи пост-апокалиптичен трилър, в който е откраднал всичко от хората, живее върху купчина от неща и е царя на света.

Що за Вакуум оставя у слушателя  

Може би емоцията, която ще остави, няма да е най-позитивната. Със сигурност сега не се чувствам така. Преди 2 месеца още записвахме песни за него, които бяха започнати отдавна. И на мен вече не ми се правеше това. Исках да го завърша, както сме си го говорили, но вече не се чувствах така. Със сигурност това е едно от най-тегавите неща, които сме правили. Илия (Григовор) го беше описал добре в един пост - това ми е "Синият албум". От продукционна гледна точка, аранжименти и правене на музика, е най-доброто, което съм правил досега. Добрата новина е, че имам още неща, които не съм направил и следващите ще са по-добри от него. Като го слушам, чувам неща, които бих променил. Което е добре.

За музиката и любопитството

Няма по-голяма сила за мен от това да си кажа "Абе, какво ще стане ако това го направя?". Като малко дете.

В последните 15 години съм слушал много различни неща и са ми били интересни - неометъл, прогресив рок, стоунър рок, дръм-енд-бейс, поп музика. Искам да мога да направя всичко и да видя докъде мога да стигна като способности.

Вече не ми се случва да правя инструментали просто ей така. Винаги ще е за албум или за някой (определен артист). Харесва ми да сядам с точна идея. Сега правя инструментали за "Прилив 2". Имам точна идея как искам да звучи. Имам повече желание за атмосферни звуци, дистортнати китари, криви барабани - нещо, което ми е интересно и не съм правил досега. Естествено, правя го максимално дълго време, за да стане възможно най-яко и им го пускам (на Григовор и Жлъч). Следващата стъпка е да измислим темата и после започва да се пише.

Не сядам да правя музика по референция. Водещото нещо е емоцията. Не трябва да се прави нищо на конвеир. По-голямата част от музиката, която в момента ме дразни, е направена така, звучи еднакво. Става много микровълново цялото нещо. Не правете така.  

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Делегация от Токайския университет гостува на Детския хор на БНР

Скъпи гости посреща диригентът на Детския хор на БНР маестра Венеция Караманова, дошли от далечна Япония. Те са част от ръководния екип на Токайския университет. На 18 турнета в страната на изгряващото слънце са били хористите на маестра Караманова. Дружбата им с Япония е от 1967-ма година, когато начело на Детския радиохор е бил..

публикувано на 03.11.24 в 08:16

65 години отпразнува Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци "Иван Вълев"

В Плевен с два впечатляващи концерта отбелязаха 65 години от създаването на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“. Концерт - спектаклите „Наследството” и „На Север от Балкана” заслужиха аплодисментите на препълнената зала в Драматично-кукления театър „Иван Радоев“. Аплодисментите не стихваха по време на двата..

публикувано на 03.11.24 в 07:37
Иван Кирев

Навършват се 100 години от рождението на Иван Кирев

„Акордеонът е моята душа. Свиренето на сцената, контакта с хората, те ме зареждат и те ми продължават живота“. През 40-те години на миналия век сред изпълнителите, които свирят „на живо“ в Радио „София“, се появява млад музикант – акордеонистът Иван Кирев от село Нова Надежда, Хасковско. С висше музикално образование, той се..

публикувано на 03.11.24 в 05:53

Родолюбивата мисия на Петко Добрев

Петко Добрев е историк и географ от Силистра. Завършил е Великотърновски университет "Свети свети Кирил и Методий", специалност " история" и " география". Неговата книга " История на Българите в Европа - 5-10 век" е дообогатяване и разширяване на предишната, която представях в предаването "Рано в неделя" и отново има задачата да доказва..

публикувано на 03.11.24 в 04:58
Мартин Иванов

Пианистът Мартин Иванов отпразнува 30 години на сцената

На 20 октомври талантливият виртуозен пианист Мартин Иванов отбеляза творчески юбилей с концерт матине под надслов „30 години на сцена“. Събитието се проведе под формата на самостоятелен клавирен рецитал в Ehrbarsaal в центъра на Виена. Тази красива, построена през 1877 г. концертна зала е известна сред музикантите по света със своята..

обновено на 02.11.24 в 22:06
Изложба в Националната художествена гимназия

Милен Митев: Не трябва да очакваме изкуството да идва при нас, ние трябва да бъдем при него!

В галерия "Нова" на Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" Сливен генералният директор на БНР Милен Митев откри изложбата от националния конкурс  за ученици от училищата по изкуствата "По стъпките на Сирак Скитник 2024." Конкурсът се организира от БНР и НХГ "Димитър Добрович", с подкрепата на Министерството на културата , Община..

публикувано на 02.11.24 в 07:00
Ангелина Славова

Актрисата Ангелина Славова в Деня на Народните будители

В Деня на народните будители се отдава почит на българските просветители, книжовници и революционери от Възраждането, водили народа ни към просвета и свобода.  Тяхната дейност създава в съзнанието ни ценности, които са важни и днес, като образованието и културата . Стъпили на богато духовно минало, съвременниците намират смисълът в идеалите,..

публикувано на 01.11.24 в 15:50