Един литературен жанр среща своя апогей в средата на 90-те години в България. В предпочитано забавление за голяма част от тийнейджърите се превръщат книгите-игри. Това са художествени произведения, в които читателят взима решенията за развитието на фабулата. В една книга си рицар, в следващата елф, в трета футболен треньор, в четвърта футуристичен космонавт, в пета бандит, в шеста хакер и т.н. Водиш битки, разследваш, пътуваш между познати и непознати светове.
Бумът започва пред 1993 г. и предшества по-голямата достъпност и разнообразие на компютърни игри. Ролевите и настолни игри също са екзотика. Това отваря първоначалното поле за книгите-игри, които могат да бъдат възприети и като някакъв заместител на споменатите забавления, но едновременно с това имат свой уникален характер. Той идва от писателските качества на много от авторите, които освен игра, предлагат и добра литература. Другата страна е находчивостта при изграждането на игрални системи. Те превръщат книжните „приключения“ в поне толкова зарибяващи, колкото компютърните. В наистина добрите примери от жанра виждаме комбинация от тези две ключови качества.
И ако съвременната българска литература страда от някои комплекси за малоценност, то поне за книгите-игри можем да кажем, че родните образци дават нови посоки на целия жанр. Колин Уолъмбъри, Робърт Блонд и Ейдриън Уейн, Джордж М. Джордж - такива са мистичните псевдоними на българските майстори. За значимостта им говори на първо място колекционерската стойност на творбите им, които в най-популярния период издава „Плеяда“. Добрите илюстратори, част от школата на списание „Дъга“, допринасят за магнетичността на тези издания.
Поради редица причини, първоначалната българска вълна в книгите-игри се отдръпва някъде през 2000 г. През последното десетилетие обаче наблюдаваме възраждане и развитие на жанра, което доказва и че той не е бил поредното временно явление от онова шарено десетилетие.
За магията на книгите-игри, умението да ги пишеш и тривиалната действителност около издаването им преди две десетилетия си говорим с едно от най-големите български имена в тях. Димитър Дафовски е познат като Майкъл Майндкрайм и Стюърт Дарк. Самият той изтъква, че никога не е бил върху билборд. Въпреки това, в един момент негова книга има в почти всяка юношеска библиотека в страната. Нещо повече – Майндкрайм е човекът, който най-категорично изважда жанра от фентъзито и фантастиката и развива може би най-добрите игрови системи. "Боговете на футбола", "Демоните в НБА", "Златният оракул", "Пробивът" – това са малка част от вселените, сътворени от Майкъл Майндкрайм, в които е много вероятно да сте живяли, ако сте израствали през 90-те.За останалото слушаме самият автор.
За автора и неговото начало
"Завършил съм Софийската математическа гимназия. Литературата хич не ми вървеше. Следвах хидротехническо строителство. В тежките времена нямаше никаква работа. Един ден брат ми донесе тази книжка на Любо Николов (Колин Уолъмбъри) – „Замъкът на талъсъмите“ (б.р. – втората книга на Николов. С нея и „Огнена пустиня“ той поставя началото на жанра в България). Така се почна. Реших да пиша книги-игри."
Легендарният автор продъжлава: "Хареса ми концепцията за игра – взимаш решения и от тях има последствия. Видях и как цялото поколение на брат ми, който е 7 години по-малък от мен, бяха пощурели по книгите-игри. Добре е да имаш толкова ентусиазирана публика. Смятам за себе си, че имам в приемлива степен аналитичен ум, успях да направя схемата за (първата ми) игра, да я разуча и разбрахм, че това ми е по силите."
Издаването
"Нещата бяха кошмарни. Писах „Изпитанието“ над половин година в тежки условия, разполагайки само с една пишеща машина „Марица“. Първите ми контакти бяха с „Еквос арт“ и те не я харесаха. След това обикалях много издателства. Запомнил съм една единствена среща – с изпълнителния директор на издателство „Христо Ботев“. Тръгнах да му обяснявам вдъхновено идеята, той ме прекъсна и каза – „Отиди в издателство „Отечество“. Те имат бюджет и пари, които да губят."
Дълго време не можах да се свържа с „Плеяда“. Мислех и че те са зарязали книгите-игри. Случайно видях, че започват да пускат чужди игри. Отидох, говорихме и това съвпадна с този бум в края на 1993. Тогава излязоха три авторски дебюта – на Уейн и Блонд, на Джордж М. Джордж и моята. Част от този бум на български автори е и Любо Николов, Колин Уолъмбъри, от който започна всичко."
Книгата-игра
Това е книга, в която те поставят в някаква роля в началото и започвайки да четеш историята си поставен пред някакви избори. В добрите образци на жанра от изборите има логични последици. Лош пример са книгите-игри, в които просто се мотаеш като муха без глава, не знаеш каква ти е целта и нямаш идея какво да правиш. Само се разхождаш наляво-надясно.
Аз не харесвах книги-игри. Не бях от поколението, което четеше и се забавляваше с тях. Чел съм ги само за да видя кой какво е направил."
За жанровото разнообразие в неговите книги – от уестърни, през бойни изкуства, спорт, музика и всичко останало
"По-зрял прочит на творбите ми показва, че не съм се подготвял достатъчно добре по всяка тема. Стараех се, но нямаше интернет, нямаше и много източници. Събирах книги от познати и четях разни справочници. Засядах в Народната библиотека, една, две, три, четири седмици, докато събера достатъчно материал. Втората ми книга беше на пиратска вълна, а аз нямах много идея от корабоплаването по време на пиратите. Това, че си чел за Капитан Блъд и Сандокан не те прави подготвен да пишеш по темата.
На Запад жанрът е останал доста дълго време твърде ограничен. Те си падат по тия подземия и дракони, да се моташ и да се биеш с чудовища. Ние се опитахме да развием нещата и да предложим нещо по-интересно, да излезем от фентъзи тематиката.
Не е било въпрос на поръчки. В „Плеяда“ нямаше спускане на задачи – „напиши книга за магьосник“ или „сега излезе „Властелинът на пръстените“, дай нещо такова“. Знаеха, че книгите-игри са популярни и оставяха авторите да творят. Имаха леки съмнения за третата ми книга – „Демоните в NBA” – защото до този момент нямаше такова нещо. След като тази книга се оказа популярна, абсолютно всички приказки какво ще пиша станаха излишни.
Единствено в „Хермес“ съм имал поръчки – написах „Черната маска“, защото беше излязъл филм за Батман и ми поискаха маскиран герой. Също написах „Острова на динозаврите“ заради популярността на Джурасик парк. И, разбира се, след успеха на „Боговете на футбола“ през 1994 издателите разбраха, че в година с европейско или световно, е хубаво да има книга-игра за футбол."
За игровите системи
"Имах усещането, че ме четат деца и юноши. Опитвах се да ги науча на нещо. Полагах усилия в изборите ми да има логика. Давах възможност на читателя да разбере защо е понесъл последствията – не просто да ги забавлявам, но и да научат нещо по дадената тема или за живота, каква е логиката му. Повечето от другите автори на книги-игри, като Уейн, Блонд и Любо Николов, имат литературна основа. Повечето от тях са скарани с математиката. При мен е обратното. Не съм се изразявал добре и не ми беше това силата. Тя беше в бойните системи и оразмеряването на приключението. Затова се насочих към логическите избори, да има значение от тях. Често в другите игри се получава нещо такова – завиваш наляво и те напада мечка. Не знаеш защо те е нападнала. Аз се опитах да вкарам логика. След това въведох и някакво оценяване на представянето на играча."
За илюстрациите
"Илюстраторите бяха покрай Петър Станимиров и Димо Стоянов от „Плеяда“, които идват от „Дъга“. Имахме удоволствието да ни илюстрират хора като Ивайло Иванчев и Евгени Йорданов, които също са работили в „Дъга“. За илюстраторите по онова време нямаше много хляб и издателствата можеха да си позволят най-доброто."
Любимата книга-игра на Майндкрайм
"Ако трябва да посоча книга-игра, с която се гордея, бих посочил „Пробив в NBA”. Тя е една от най-сложните игри, като система. Има си слабости, но идеята в рамките на книга-игра да развиеш баскетболен отбор в рамките на 3 сезона, да събираш играчи, представянето ти да градира, да ставаш все по-добър и по-добър, не беше по силите на моите колеги. Те може би са имали добре изградени художествени произведения. Аз вярвах, че играта трябва да е водещото."
За известността
"Почувствах се известен преди 10-тина години, когато видях читателите си като пораснали хора и оцених влиянието си върху тях. До 2000г., когато излезе последната ми книга-игра, в нито един момент не ме е застигала популярността. Книгите-игри имаха някакъв успех, но авторите не бяха звезди – нито бяха добре платени, нито бяха популярни."
Крахът на книгите-игри и новото начало
"Колкото и да се говори как компютърните игри ни убиха, аз смятам, че сами се убихме. Въпреки че в договорите ни имаше клаузи за доплащане при допълнителен тираж, никога не съм видял такова доплащане. Остава в сферата на легендите какви точно са били тиражите. Ясно е, че накрая падаха. Що се отнася до хонорарите, в съвременни пари най-големият не е надвишавал 5000 лева.
Никога не сме имали редактори, гейм-дизайнери. Когато нямаш редактори и критична мисъл, в един момент нещата се обърнаха на „издавай, издавай, издавай“. В един момент се нароиха прекалено много автори и издателства, а заедно с това „Бард“ започнаха да преиздават и стари книги. Със сигурност това уби пазара, с пренасищане.
Сега виждам общество от зрели хора, което се интересува от книгите-игри и затова те излизат отново вече 10 години. И смея да твърдя - на доста високо ниво. За разлика от моето време, когато аз пишех ръкописа, давах го на издателя, после той го издаваше без редакция. И така беше сигурно при 99 процента от авторите и книгите. Сега игрите минават през редактор и коректор, издателството работи много по-пряко с автора за подобрения върху ръкописа му."
Цялото интервю с Майкъл Майндкрайм за Изотопия можете да чуете в прикачения епизод на подкаста Попкулутра. Можете да го последвате във Facebook и Spotify. Изотопия е във Facebook и Intstagram.
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...
"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..
Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...