Д-р Ведран Джихич: Берлинският процес ще отиде в историята заедно с Меркел

"Това означава по-често включване в процесите, които ЕС използва за оценка на настоящите държави-членки, както и изготвяне на ясна, специално пригодена пътна карта за партньорство и присъединяване за всяка една от страните от Западните Балкани", казва д-р Джихич. 

Неговата равносметка на конференцията в Берлин: 

"В най-добрия случай равносметката е, че конференцията завърши с променлив успех. Когато Ангела Меркел създаде т.нар. "Берлински процес", той трябваше от една страна да подпомогне процеса на присъединяване на шестте страни от Западните Балкани, а от друга - да помогне на самите държави да се интегрират помежду си. Седем години по-късно резултатът е доста скромен. Процесът на разширяване на ЕС тъпче на едно място. А по отношение на някои кандидатки дори е в задънена улица. Демократизацията в някои страни от региона не напредва. Така че, по основните задачи няма никакъв напредък". 

Германският канцлер Ангела Меркел, "майката" на Берлинския процес, напуска политиката след парламентарните избори в Германия в края на септември. Отива ли с нея и Берлинският процес в историята?

Мисля, че Берлинският процес още с петата конференция в Лондон през 2018 година претърпя първия си провал. Просто тогава Борис Джонсън се занимаваше с Брекзит и имаше да се справя с други проблеми. Но и следващите конференции не успяха да вдъхнат живот в процеса. Така че мисля, че Берлинският процес, такъв, какъвто го познаваме, ще отиде в историята заедно с Ангела Меркел. Със сигурност някои проекти ще продължат, но като цяло процесът, както си го представяше Меркел, вече е в миналото. 

През октомври, в рамките на словенското европредседателство, ще се проведе среща на върха ЕС - Западни Балкани, след като и София организира форум в такъв формат през 2018 година. Какво очаквате от тази лидерска среща?

Не очаквам пробив. Нещо повече - самото европредседателство на Словения е съпътствано от голямо недоверие заради политиката на премиера Янез Янша. Той много би искал да постави акцент върху присъединяването на Западните Балкани, но дали това е основна тема за ЕС? Сега върховенството на закона е основен акцент за Брюксел и се питам дали премиер, който подкопава този принцип, може да е гарант за спазването му.  

Големият въпрос за началото на преговори с Албания и Република Северна Македония все още е отворен и аз се съмнявам, че Словения може да постигне компромис от една страна между София и Скопие, и от друга - между скептичните и оптимистичните към разширяването страни членки на ЕС.

Извън това остават технически въпроси като сътрудничеството в областта на сигурността, на миграцията, на икономиката. Но по основните теми не очаквам някакъв сериозен напредък в процеса на приобщаване на Западните Балкани към ЕС. Защото в обозримо бъдеще два ключови за региона спора няма да намерят решение - спорът между Косово и Сърбия и бъдещето устройство на Босна и Херцеговина.

Когато България се упъти към членство в ЕС, Германия сама се обяви за наш адвокат. След това, когато страната ни пое за първи път председателството в Съвета на ЕС, по германски пример се обяви за адвокат на Западните Балкани. Добър адвокат ли е България, след като в момента блокира започването на преговори с Република Северна Македония и Албания?

За съжаление България не е добър адвокат. Но и другите страни от ЕС, които преди се застъпваха за разширяването на Съюза, вече не са добри адвокати. Днес в Евросъюза няма съгласие за приемането на нови членове. През 2019 година Франция и Нидерландия блокираха процеса и показаха съвсем ясно, че са на различно мнение от Германия например.

Като цяло виждаме, че не само в България, но и в други страни членки вътрешнополитическите интереси надделяват над визионерството. И когато вътрешните борби се окажат по-важни от бъдещето на ЕС, тогава става ясно, че разширяването няма достатъчно притегателна сила.

За съжаление, това важи и за България и така се стигна до ветото срещу начало на преговорния процес с Република Северна Македония, а с това и до блокиране и поставяне под съмнение на целия процес на разширяване на ЕС. Република Северна Македония, а и Албания, положиха наистина големи усилия, за да изпълнят критериите за начало на преговорите, а блокадата доведе до голямо разочарование сред хората в двете държави, както и до спад в доверието към ЕС.

Не беше ли изначално наивно да се смята, че с опекунството на Берлин може да се помирят и сближат балканските държави - първо помежду си, а след това всички вкупом и с Европейския съюз?

Берлинският процес никога не е бил замислян като заместител на процеса на присъединяване към ЕС, а по-скоро като "патерица", като допълнение към преговорите, които води Европейската комисия. Според мен това начинание не беше наивно, защото от предишните разширявания знаем, че този процес изисква широко съгласие на водещите еврочленки. Така беше при приемането на България, Румъния и Хърватия. Когато Германия, Франция и Италия, а преди и Великобритания, са на едно мнение, тогава нещата се получават.

Но междувременно ЕС се промени, бежанската криза ни промени, Великобритания напусна, и днес вече знаем, че няма политическа воля за напредък в разширяването. Така Берлинският процес загуби смисъла си.

В момента акцентът е върху създаването на общ пазар на страните от Западните Балкани. Това ли е формулата на успеха - с малки интеграционни стъпки към голямата цел влизане в Евросъюза? 

Икономическата интеграция винаги е била много важна. Тя има пряко отношение и към демократизацията на едно общество. Освен това, когато в региона се говори за Европа, хората си представят по-висок жизнен стандарт. Те се интересуват много повече от социалните и икономически предимства на еврочленството, отколкото от символиката на ЕС или неговите ценности.

Този регион е заобиколен от страни членки на ЕС и ние сме икономически зависими едни от други. Сближаването - икономическо и социално - е естествен процес. Търговията ни свързва и общият пазар би бил голям успех. Но въпреки това, въпросът за пълноправно членство винаги ще остане актуален. Никой не иска да бъде "втора ръка" член с орязани права на трудовия пазар.

Според мен разширяването на ЕС на Западните Балкани ще е лакмус за способността на Съюза да устои на бъдещи изпитания. Ако Евросъюзът успее да интегрира това бяло поле насред Стария континент, това неминуемо ще утвърди Общността като успешен и силен международен играч. В противен случай очаквам провал както в отношенията със съседите на ЕС, така и в общата външна политика като цяло, и в политиката по сигурността. 

Как ще продължи Берлинският процес? Ще има ли ново начало и как може да се излезе от задънената улица, в която се намира евроинтеграцията на Западните Балкани?

Мисля, че разширяването на Евросъюза има нужда от ново начало. Европейският съюз трябва да реши, дали иска да продължи да расте и ако да - как. Но трябва да знае, че след като гледаха на членството с упование и надежда, хората в страните от Западните Балкани постепенно загърбват ЕС. А Европейският съюз от своя страна е разочарован, че на Западните Балкани се засилват авторитарни тенденции и че се потъпкват принципите на правовата държава. И в същото време в региона расте влиянието на други играчи - Русия, Турция и Китай.

Така че общата картина не е особено благоприятна. Ако изобщо ще продължим с приемането на нови страни членки, ЕС трябва да си отговори на въпроса дали го иска, а след това да го постави като акцент в политиката си и да го насърчава. Ако продължаваме както досега, инертно и апатично, тогава страните от Западните Балкани няма скоро да се присъединят, в най-добрия случай едва след 20-30 години. А това би било провал както за Западните Балкани, така и за Евросъюза. 

Интервюто с д-р Ведран Джихич можете да чуете в звуковия файл.