Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ска Келер: Трябваше да се предвидят повече пари за въгледобивните райони

| обновено на 03.07.21 в 10:21
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Проверка по инициатива на Зелените в Европейския парламент е установила, че голяма част от проектите във внесените национални планове за възстановяване от пандемията не отговарят на заложените екологични критерии. Това обяви председателят на парламентарната група Ска Келер.

"Има и немалко добри предложения, но  има и проекти в националните планове, които категорично не са екологични, а са представени като такива. Например - инвестиция в газова инфраструктура или в хибридни автомобили, които преди години може да се били мярка, опазваща околната среда, но вече има по-модерни технологии", каза Селер в интервю за БНР. 

Ска Келер призна и че борбата с климата изисква големи финансови усилия, което затруднява икономически слабите държави, особено след пандемията. Но подчерта:

"Има фонд за справедлив преход на въгледобивните региони. Според нас, Зелените, в него трябваше да има много повече средства, понеже той трябва да обезпечи един много тежък преход към възобновяема енергия. Средства има, просто трябва да се използват по предназначение".

За много еврочленки ЕС не е нищо друго, освен нещо като банкомат. Или машина, която печата пари. „Зелената сделка“ и планът за възстановяване след пандемията се оказва, че са добър повод, 27-те да се наредят на опашка пред банкомата Европейски съюз. Постпандемичният фонд от 750 милиарда евро силно привлича апетитите на страните членки, чрез националните си планове, които една по една представят на Брюксел, да финансират мерки, обявени за опазващи климата, които обаче при по-внимателен преглед не изпълняват зелените изисквания. До този извод стигат парламентарната група на Зелените в Европейския парламент, подложили на щателна проверка вече внесените национални планове. Българският не е сред тях. „Редица страни членки или заобикалят, или игнорират изискванията за финансиране от възстановителния план“, написа председателката на парламентарната група Ска Келер в отворено писмо до Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, която вече обикаля европейските столици, за да контролира плановете. Келер изрежда конкретни примери: В Италия, Полша и Чехия като „зелени“ инвестиции са описани финансирането на топлоцентрали, използващи изкопаеми горива. Чехия, Германия и Франция искат ЕС да финансира помощи за гражданите им, които си купят нов хибриден автомобил. В Италия дори се надяват, че с парите от ЕС ще дотират с 110 процента природосъобразен ремонт на жилища. Нещо повече - Италия иска да закупи с европари дизелови трактори за селското стопанство. Също в земеделието Чехия, Полша, Италия, Словения, Латвия и Унгария залагат на възстановителния фонд, за да изградят напоителни системи. А Германия, Чехия, Словакия, Италия и Полша описват помощи за смяната на отоплителни инсталации на домакинствата от мазут на газ като екологичен проект.

Г-жо Келер, дали възстановителният фонд със своя огромен ресурс и общ дълг за десетилетия напред е правилният инструмент за справяне с коронакризата?

"Ние смятаме, че фондът за възстановяване е наистина добър инструмент. Подкрепихме го в началото, подкрепяме го и сега, защото фондът е нашето общо усилие да решим един общ за всички ни проблем. Под една или друга форма всички сме жертви на коронакризата - едни се заразиха, други починаха, трети загубиха работата си. А всички заедно трябва да се справим с негативните икономически последици. Месеци наред икономиката не работеше, няма икономически ръст, доходите паднаха. Така че сега трябва да предприемем мерки.

Важно е, предвидените 750 милиарда евро да бъдат инвестирани за предвидените цели. Идеята е не да инвестираме парите в стари структури, а да обновим Европа - да постигнем климатичен неутралитет, да напредне дигитализацията. Това са дългосрочни, но изключително важни цели. И още нещо - искаме да инвестираме средства в устойчиви проекти - не да изхарчим сега едни пари в проекти, които утре няма да ни носят ползи.

Има не малко добри предложения - нека не прозвучи така, сякаш всички предложени проекти са лоши. Но има и проекти в националните планове, които категорично не са екологични, а са представени за такива. Например инвестиции в газова инфраструктура, т.е. в твърди горива, или в хибридни автомобили, които преди години може и да са били иновация, опазваща околната среда, но вече има много по-модерни технологии, има електроавтомобили.

Има проекти за интензивно напояване на обработваемите площи. Да, в Европа има засушаване, но напояването не е устойчиво решение, най-малкото защото водата също е изчерпаем ресурс. Така че по-скоро трябва да мислим, как да модернизираме селското стопанство така, че да е устойчиво на климатичните промени, без земеделието да се превръща в проблем за климата.

Установихме, че има не малко проекти, които според нас Европейската комисия трябва да преразгледа. Знаете, националните държави внасят плановете си, комисията ги преглежда и дава препоръки, и едва след това лидерите ги одобряват".

Европейската комисия, естествено, има интерес, фондът за възстановяване да заработи възможно най-скоро, без забавяне - това е най-важният й политически проект. Какво може да направи обаче Европейският парламент, за да не се допуснат измами и нередности, каквито сте установили при проверката си?

"Ние можем да насочим вниманието към даден проблем. Така и направихме с отвореното писмо до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. На практика комисията и съветът са тези, които взимат окончателното решение.

Европейският парламент може само да предупреди, че има нередности, и точно това групата на Зелените направихме".

Вашата проверка изрежда конкретни примери за опит, някои проекти да се представят за природосъобразни, за „зелени“, без да се изпълняват екологичните изисквания, заложени в плана за възстановяване. Може ли изобщо да се контролира този процес, като имаме предвид, че планът е плод на труден компромис?

"Много е важно, когато инвестираме огромни суми да ги инвестираме правилно и без да хитруваме. Има няколко възможности за контрол. Първо средствата се изплащат след изпълняването на определени критерии, а това се следи от Европейската комисия. Т.е. средствата се изплащат на траншове.

Освен това средствата от фонда зависят от изпълнението на критериите за върховенство на закона. Ако в дадена страна има дефицити в борбата с корупцията или с върховенството на закона, Комисията може да задейства механизма и да спре парите.

Предвиден е още списък на крайните получатели, т.е. ще знаем, кой конкретно ще получи средствата от възстановителния фонд, което позволява последваща проверка. Така че има начин процесът да бъде контролиран.

Искаше ми се да има по-голяма възможност Европейският парламент да участва в този контрол. Независимо от това, че националните парламенти имат такива правомощия, трябваше да има начин разходът на европейски средства да се контролира от Европейския парламент. Предварителната проверка, която направихме в трупата на Зелените сега, е по наша инициатива, но това не е траен парламентарен инструмент".

Има изискване, 37 процента от инвестициите, които ще се финансират от ЕС, да са за „зелени“ проекти. Не е ли това изискване причината да събуди у страните членки желанието да дефинират някои свои намерения като екологични проекти?

"Това изискване не е случайно, то има смисъл, защото независимо от пандемията трябва да преструктурираме икономиката си и да я превърнем в климатично неутрална. Без „зелени“ инвестиции това е непостижимо. Така че в момента използваме случая да обновим икономиката и да я подготвим за бъдещето.

Тези 37 процента не са много, така че те трябва задължително да се спазват. И тук е проблемът - държавите членки дефинират в плановете си мерки като природосъобразни, без във всъщност да са. Така че Европейската комисия трябва да настоява за изпълнението на критериите, които тя самата е създала.

Има още едно изискване - 10 процента от средствата да се инвестират в мерки за опазване на биоразнообразието. В нито един от проверените от нас планове няма предвиден такъв проект".

Борбата с климатичните промени струва пари. Как ще спечелите за каузата си онези европейци, които живеят в бедност в икономически слаби държави, ударени сега и от коронакризата? Защото в техните очи опазването на климата е привилегия за богатите.

"Виждате последствията от климатичните промени и в България. Данните за чистотата на въздуха в София са притеснителни, замърсяването е сред най-сериозните в Европа и хората го осъзнават. Навсякъде и всеки ден усещаме промените в климата.

Естествено, тези проблеми не могат да се решат без подпомагане и финансиране. Не само България, но и например Полша разчитат на помощ от ЕС - и двете държави са зависими от въгледобива. И точно за преструктурирането на икономиката може сега да се използва фонда за възстановяване.

Пределно ясно е - тази промяна трябва да се случи. Имаме само една планета и ако искаме да я спасим - надявам се, че е така - тогава трябва всички да положим усилия. Тези усилия могат да се финансират от фонда за възстановяване. Да направим инвестициите днес, за да ни донесат ползи утре. Да създадем работни места, които и след 20-30 години все още ще ги има.

Постпандемичният фонд не е единственият. Има фонд за справедлив преход на въгледобивните региони. Според нас, Зелените, в него трябваше да се предвидят повече средства, защото той трябва да обезпечи един много тежък преход към възобновяема енергия. Но така или иначе средства има, Европейският съюз ги е предвидил, просто трябва да се използват по предназначение и коректно".

Интервюто на Весела Владкова със Ска Келер в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Държавната болница в Никозия

Стачка на лекарите в държавните болници в Кипър

Лекарите в държавните болници в Кипър, включително спешните отделения, започват тази сутрин 48-часова стачка. Държавата няма да се поддаде на натиск, който не е в центъра на интереса на обществото като цяло, заяви президентът Никос Христодулидис в понеделник вечерта по повод кризата в здравния сектор.    Стачката е заради разногласия между двата лекарски..

публикувано на 26.11.24 в 02:55

Благотворителна кампания "Подай ръка - спаси живот"

За 17-а поредна година Община Ямбол организира благотворителната кампания "Подай ръка - спаси живот" в подкрепа на тежко болни деца и младежи, които се нуждаят от спешно оперативно или медикаментозно лечение.   В кампанията се събират средства и от продажбата на коледни картички с рисунки на ученици от ямболските училища и деца от подготвителните групи,..

публикувано на 26.11.24 в 02:52
Германският министър на отбраната Борис Писториус  - Берлин, 17 май 2023 г.

На среща в Берлин европейски военни министри потвърдиха подкрепата за Украйна

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус потвърди, че Берлин ще продължи да подкрепя Украйна с оглед на последните събития във войната.  Нашата цел е Украйна да действа от позицията на силата, заяви Писториус след среща в т.н. формат "петорка" в Берлин с колегите си от Франция, Великобритания, Италия и Полша. На срещата с Писториус..

публикувано на 26.11.24 в 01:30

Започва делото срещу шестима българи във Великобритания, обвинени за шпионаж в полза на Русия

В Обедиенното кралство днес трябва да започне процеса срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Русия. Първоначално процесът беше насрочен за 27 октомври, но беше отложен без назовани причини.  Днес в Олд Бейли – Централния наказател съд в Лондон, ще се изправят Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванова, Иван Стоянов и Ваня..

публикувано на 26.11.24 в 01:26

Нови предупреждения за дъждове и наводнения във Великобритания

Бурята Берт, който връхлетя през миналия уикенд Британските острови, постепенно отшумява, но днес и утре се очакват още проливни дъждове в Южна Англия и Южен Уелс и опасност от наводнения.  Бурята Берт вече причини наводнения и транспортен хаос в тези части на Обедиенното кралство, но явно това не е краят. Домове и пътища останаха под водата, а с..

публикувано на 26.11.24 в 01:19

Норвегия прекрати разследването за норвежка връзка при доставката на пейджъри за "Хизбула" в Ливан

Норвежката служба за сигурност прекрати разследването за норвежка връзка при доставката на взривилите се през септември пейджъри за "Хизбула" в Ливан. Експлодиращи пейджъри убиха 9 души и раниха хиляди в Ливан, сред тях е посланикът на Иран При едновременните експлозии на устройствата бяха убити десетки хора, а хиляди бяха ранени. Израел..

публикувано на 25.11.24 в 21:45
Президентите на САЩ Джо Байдън (вляво) и на Франция Еманюел Макрон по време на срещата на НАТО - Брюксел, 24 март 2022

Байдън и Макрон обявяват до дни споразумение прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула"

Утре или най-късно в сряда се очаква президентите на Съединените щати и на Франция - Джо Байдън и Еманюел Макрон - да обявят, че е постигнато споразумение за 60-дневно прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула". За това съобщава агенция Ройтерс, като се позовава на високопоставени източници от ливанското правителство. Според панарабският "Аш Шарк..

публикувано на 25.11.24 в 21:29