Платформата "Климатека" отпразнува една година от създаването си:
"До момента нямаше такава платформа в България. Проблемът с климатичните промени е част от ежедневието ни вече и решихме, че, въпреки че 2020-а беше много турболентна и белязана с икономическа и социална криза, не може повече тази тема да няма информация за нея“, каза за БНР Пламена Маринова от платформата „Климатека“.
По думите на Пламена Маринова има голям скептицизъм по отношение на климатичните промени.
"Реално в глобален мащаб има научен консенсус, че климатичните промени съществуват и разговорът, и диалогът са минали на ново ниво, в което се дискутират какви биха могли да бъдат решенията за смекчаване на ефекта от климатичните промени“.
На сайта на платформата "Климатека" има секция за митовете:
"Мисля, че най-често разпространеният мит е, че човекът няма нищо общо с това, че климатичните промени се случват и че не можем да направим нищо, ние хората. Истината е, че ние имаме принос и за причините, и за климатичните промени с нашата икономическа дейност, която допринася за парниковите газове. Другото е, че има как да ги намалим и да имаме по-отговорно потребление и поведение цялостно, за да смекчим тези климатични промени и да се адаптираме към справянето с тях", допълни Маринова.
Според нея прекомерната употреба на пластмаса за еднократна употреба може да бъде заменена с по-устойчиви опаковки, за да не нанасяме вреда на околната среда:
"Един от проблемите, който е свързан с климатичните промени е, че те винаги звучат много далечно и дистанцирано за хората. Чуваме, че нещо се случва на Антарктида, в Амазония, но то е в другия край на света и звучи все едно нас не ни касае. Истината е, че природата е една обща система и това нещо се случва в другия край на света. Със сигурност в някакъв момент ще има отражение и на нашите географски ширини", подчерта Пламена Маринова.
В предаването "Графити по въздуха" Зорница Спасова коментира, че климатичните промени са признати като рискови фактори за човешкото здраве, скоро Световната здравна организация го определи този фактор като най-голямата заплаха за здравето през XXI век.
"Очаква се годишно между 2030 и 2050 година да загинат 250 хиляди души само от преки последици, свързани с изменение на климата, без да включваме косвените последици, свързани със замърсяване на води, недостатъчно водоснабдяване, ниски реколти".
По думите на Зорница Спасова в момента сме в навечерието на голяма промяна в екологичен мащаб и се смята, че имаме 10 години, в които можем да спрем затоплянето на климата и климатичните промени след това ще бъде късно.
"В момента и в България можем да кажем, че сме в период на гореща вълна, въпреки че имахме преминаване на един студен фронт, когато се усети едно захлаждане, особено на нощните температури, което е много важно. Много неблагоприятно е въздействието на високи дневни температури и на нощни температури над 20 градуса, които се определят като тропични нощи и не дават възможност на тялото да си почине".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Зрителите на "Аз, морето – Живот в мълчание" ще видят кадри, които иначе само водолазите могат да видят . Това каза пред БНР Кремена Ватева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс"– България. Филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. В него са включени невиждани досега кадри на живота в..
Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма Надежда Цветкова в центъра на Сандански беше организирана публична прожекция, която привлече много хора от различни краища на страната. А след успеха на сериала, чрез който видяхме живописната природа, традиционната..
В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари. Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..
Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..
Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем. Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..
" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно