Сянката на Тръмп още тегне над ядрените преговори с Иран

Чуждестранните инспекции на иранските ядрени обекти са ограничени от вчера - след като властите в Техеран оставиха без отговор молбата на Международната агенция за атомна енергия за удължаване на временните договорености, действащи от февруари. Срокът на тези договорености изтече в четвъртък - четири дни след поредния безрезултатен кръг на преговорите във Виена за възстановяване на ограниченията върху ядрената програма на Иран. 

На пресконференция в Париж вчера първите дипломати на Съединените щати и Франция - Антъни Блинкън и Жан-Ив льо Дриан, дадоха да се разбере, че времето за компромис и възстановяване на ядрената сделка - Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), торпилиран от Доналд Тръмп през 2018 - не е безкрайно. Блинкън призна, че в даден момент връщането към ядрената сделка ще стане "много трудно".

Отговорът на Иран ще зависи до голяма степен от Ибрахим Раиси - президентът, който бе избран на 18 юни и ще заеме поста на Хасан Рохани в началото на август. 

САЩ и Франция към Иран: Изтича времето за присъединяване към ядрената сделка 

Широко разпространено схващане е, че президентските избори в Иран са без значение, защото не президентът, а върховният лидер аятолах Али Хаменей е този, който дърпа конците. Това посочи и говорителката на Белия дом Джен Псаки в понеделник, когато отхвърли възможността за среща между Джо Байдън и Ибрахим Раиси. Но компетентността, имиджът и опитът на новия ирански президент и неговата администрация никак не са маловажни за ефикасността на управлението и дипломацията, припомня Барбара Слейвин, директор на Инициативата за бъдеще на Иран на Атлантическия съвет.

Както на предишните президентски избори, така и на тези основна роля изигра Съветът на пазителите на конституцията - неизбираем орган, който подбира подходящите кандидати за президентския пост. Този път от 590 кандидата бяха допуснати 7. Трима от тях се отказаха от надпреварата дни преди вота. На 18 юни ръководителят на съдебната власт в Иран Ибрахим Раиси спечели с категоричните 62 процента от гласувалите.

"Изборите показаха, че върховният лидер - аятолах Али Хаменей, има толкова малко доверие в своя народ, че реши да нагласи изцяло резултатите от вота, гарантирайки че Ибрахим Раиси няма да има реални конкуренти", смята Слейвин.

Колкото и категорична да изглежда, победата на Раиси дойде при избирателна активност под 49 процента - рекордно ниска за следреволюционен Иран, с 24 процентни пункта под активността на предишните президентски избори през 2017 година.

"Бойкотът на вота е знак за политическата зрялост на иранците и за политическа слабост на режима. Иранците постъпиха много смело, като бойкотираха така масово вота. Много хора участваха в изборите, но с празни или невалидни бюлетини. Всъщност те бяха втората по численост група гласоподаватели. Хората се опълчиха въпреки санкциите за негласуващите - защото негласуването може да се отрази на шансовете ти за работа в държавни предприятия. Иран не е Сирия, където 90 процента гласуваха за Башар Асад след всичките ужаси, които той причини на страната си", посочи още Слейвин.

Според д-р Сайед Али Алави, преподавател по международни отношения в лондонското Училище за ориенталски и африкански изследвания (SOAS), ограничаването на правото на избор обяснява само отчасти протестното негласуване на иранците: 

"Някои от избирателите не поискаха да са част от тези избори, след като Съветът на пазителите отхвърли предпочитаните от тях кандидати. Но слабото участие в тези избори е най-вече послание към иранските власти да решат икономическите и финансовите проблеми на Иран, които бяха предизвикани от санкциите на Тръмп и от Covid-19". 

Ебрахим Раиси печели президентските избори в Иран 

Световната банка очаква повишение на БВП на Иран през 2020/21 година с едва 1,7 на сто - и това след 12-процентната контракция в предходните две години. Според прогнозата на МВФ инфлацията за тази година ще достигне 39 процента.

Тъкмо тази тежка икономическа ситуация би следвало да пришпори иранското ръководство да потърси по-бързо компромис в преговорите за връщане на Съединените щати в ядреното споразумение и отмяна на санкциите. Вместо това, от изявленията на западните дипломати тази седмица излиза, че именно Техеран "тупа топката" на индиректните преговори във Виена, които продължават вече два месеца без пробив.

"Има голяма въпросителна за това как иранската икономика ще се справи, дори ако санкциите бъдат облекчени заради опита ни от времето, когато Съединените щати се отказаха от ядрената сделка и заради затрудненията, които чуждите компании изпитват в Иран... Иран понесе значителни загуби през последните години. Продължава изтичането на мозъци - голям брой талантливи младежи напускат страната, за да се образоват и след това не се връщат заради липсата на свобода - на социална и политическа свобода", отбелязва Слейвин. 

Отзивите за преговорите във Виена са крайно противоречиви. Европейският делегат Енрике Мора заяви след края на последния засега кръг миналата неделя, че "вече сме по-близко до споразумение". Веднага след това висши дипломати от Великобритания, Германия и Франция заявиха, че "най-трудните проблеми" все още са нерешени. В сряда Хайко Маас, германският външен министър, заяви, че има голям шанс за скорошна сделка. Но вчера държавният секретар Антъни Блинкън призна за "сериозни различия" и предупреди, че преговорите не могат да се точат до без край. 

Според Барбара Слейвин Вашингтон има основания да е нетърпелив. 

"Иранското ръководство се опасяваше, че ако ядреното споразумение бъде възстановено твърде бързо, реформисткият лагер в Иран ще може да претендира за основната заслуга. Върховният лидер бе заинтересован преди всичко от това Ибрахим Раиси да спечели президентския вот. За забавянето на преговорите не е виновен толкова Байдън, колкото протакането от страна на иранците, докато се проведат президентските избори в страната им".  

Според източници на "Франс прес" и "Ройтерс" различията между преговарящите за възстановяване на СВПД са относно последователността на отстъпките, които всяка от страните трябва да направи. Вашингтон настоява иранците да се откажат от новото оборудване, с което произвеждат повече обогатен уран. Иран пък иска незабавно достъп до международния банков сектор и гаранции, че Съединените щати ще отменят всички санкции. 

САЩ реагираха предпазливо на избора на Раиси за президент на Иран 

"Отмяната на санкциите е приоритет за иранците. За иранския елит, той иска санкциите да бъдат отменени, но не и да направи допълнителни отстъпки отвъд записаните в Съвместния всеобхватен план за действие. Една отмяна на санкциите ще е от голямо значение за Техеран, защото иска да отвори икономиката си за Русия, Китай и особено за Европа. Но решението на Тръмп да напусне ядрената сделка породи дълбоко недоверие у иранското ръководство. Дори и да направят още и още отстъпки, за преговарящите от иранска страна няма гаранции, че Съединените щати няма отново да денонсират сделката", сочи Сайед Алави. 

"Президентът, който бе избран в Иран, изглежда с по-голямо влияние върху управлението на страната. Но топката е в половината на американците. Съединените щати са тези, които се оттеглиха от ядрената сделка и те могат много лесно да я възобновят. Както изглежда обаче администрацията на Байдън е притисната от лобисти във Вашингтон, които са против всякаква договореност с Техеран". 

Само успех на сегашните преговори ще позволи предоговаряне на ограниченията за иранската ядрена програма, които изтичат през 2026 и 2031 година.

"Недоверието все още е налице, защото Вашингтон все още се колебае дали да се върне в ядреното споразумение. Подозренията могат да намалеят само ако Вашингтон действа, т.е. ако отмени санкциите. При бездействие от американска страна недоверието само ще се засили в Техеран", отбелязва Сайед Алави. 

Надеждите за споразумение са не само в Джо Байдън, но и в Ибрахим Раиси. В първата си пресконференция след избирането си той потвърди желанието си да възстанови ядреното споразумение от 2015 година. Мотивацията му може и да е лична. 

"Широко е разпространено мнението, че Ибрахим Раиси е подготвян за наследник на 82-годишния Хаменей. Ако Раиси постигне дори умерени успехи като президент, това очевидно ще подобри шансовете му да стане върховен лидер. От друга страна, ако се провали и ако икономическото положение не се подобри, това вероятно ще зачеркне всякакви шансове да наследи Хаменей," казва Барбара Слейвин от Атлантическия съвет. 

Конфликтът на Иран с Израел остава заплаха за перспективите пред ядрената сделка. Израел е обвиняван за убийствата на ирански учени, заети в разработката на ядрената програма, и за саботажи срещу ирански ядрени обекти. Реакцията на новото израелско правителство след изборната победа на Раиси бе да го нарече "най-екстремисткият президент" на Иран и "касапин", визирайки твърденията на правозащитници, че Раиси е замесен в екзекуцията на хиляди политически затворници в далечната 1988 година.

Според Барбара Слейвин "израелците искат да покажат не само на Иран, но и на администрацията на Байдън, че няма да оставят националната си сигурност на "произвола" на международни договорености". 

"В момента, в който съзрат възможност да атакуват иранската ядрена инфраструктура, те ще го сторят. Тази седмица например бе съобщено за опит срещу обект (западно от Техеран), където Международната агенция за атомна енергия бе засякла следи от радиоактивни елементи, за които иранските власти не можаха да дадат обяснение. Това е притеснително, защото в даден момент иранците могат да реагират с насилие". 

Сайед Алави също е на мнение, че "войната в сянка" между израелци и иранци ще продължи. 

"Иранско-израелският конфликт е основно по палестинския въпрос. Истинският проблем е начинът, по който Израел третира палестинската нация. Ивицата Газа е под обсада от години, подложена е на едни от най-интензивните санкции в историята, хуманитарната ситуация там е ужасяваща. А вместо да реши палестинския проблем Израел обвинява страни като Иран и Турция, които подкрепят палестинците".  

Преговорите за иранската ядрена програма кретат, докато Иран и Израел воюват „в сянка“ 

Иран обеща на „Хамас“ подкрепа в борбата срещу Израел 

Конфронтацията с Израел означава, че израелската авиация ще продължи периодичните бомбардировки над проирански формирования в Сирия.

Според Слейвин перспективите за Йемен - поле на друга прокси-война в Близкия изток с иранско участие - са по-добри, поради започналите през април преговори със Саудитска Арабия и изявеното от Раиси желание за сдобряване:

"И двете държави се нуждаят от икономически облекчения, от стабилност. И двете бяха ударени от пандемията и от срива на цените на петрола, от желанието на света да се отърве от фосилните горива. Не очаквам, че отношенията между Техеран и Рияд ще се "затоплят", но поне ще се върнат към нормалното с повторно отваряне на посолства и други подобни стъпки. Това ще спомогне много за подобряване на ситуацията в Йемен. Виждаме вече стъпки на различни равнища за постигане на примирие там".