Оливър Гартланд: Труден баланс между разходите за стимул на икономиката и прекомерното задлъжняване

Голяма част от страните членки на Европейския съюз вече получиха одобрение за националните си планове за възстановяване и развитие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обикаля столиците им, за да представи лично подробности за сумата, която ще получат, и целите, които са поставени в одобрените от Брюксел планове. България е сред държавите, които все още се бавят с плана си, а мнозина експерти предупреждават, че това ще доведе до изоставане във възстановяването и догонването на по-богатите западни държави.

На този фон все по-силно се чуват тревожни гласове, че прекомерните харчове - с цел подкрепа на растежа, ще доведат Европа до нова дългова криза, без да са решени структурните проблеми на европейската икономика. 

В интервю за „Събота 150“ Оливър Гартланд от Център за икономически и бизнес проучвания в Лондон коментира, че е изключително трудно да бъде намерен балансът между разходите с цел стимулиране на икономиката и прекомерното задлъжняване. 

Ще успеят ли националните планове да решат дългогодишните структурни проблеми в икономиките на страните членки?

Мисля, че важно да обърнем внимание на факта, че част от структурните проблеми съществуват от дълго време, а ние се възстановяваме от изключително трудна ситуация във финансов и социален план, провокирана от пандемията. Например, проблемът с високите нива на дълг няма как да бъде решен в следващите месеци, особено като се има предвид колко много задължения поеха правителствата през последната година. Най-вероятно те ще продължат да трупат дългове още известно време. Също така проблеми като застаряването на населението и влошаващата се демографска структура няма как да бъдат решени за няколко месеца.

От друга страна, мисля, че пандемията ни предложи определени възможности да работим върху решението на проблема с високата безработица, който съществува от финансовата криза през 2008 година. Той е много сериозен в някои от южните държави, които страдат от изключително високо ниво на безработица. Именно сега е много удобен момент тези държави да се фокусират върху подобряване на квалификацията, особено на младите хора, така че те да имат възможност за по-високо платена работа. Това е пътят към трайно намаляване на безработицата. 

Къде обаче е балансът между преодоляването на проблемите и трансформирането на икономиката в по-дигитална и екологосъобразна и високите нива на задлъжнялост?

Трудно е, защото през последната година видяхме безпрецедентно ниво на правителствени разходи с цел да се запази благосъстоянието на хората и социалния мир. Разбира се, това води до притеснения за нивото на задлъжняване, особено като се има предвид, че и преди кризата в много държави то бе доста високо. В същото време не бива да забравяме, че сме в началото на процеса по възстановяване на икономиката. Започнахме да виждаме позитивни сигнали, например, с покачването на индустриалното производство и покупателната възможност. Току-що отворихме след поредния локдаун и е твърде рано да прекратим фискалните стимули, особено в ситуацията на изключително ниски лихви.

Струва ми се, че е по-разумно да оставим икономиката да се възстановява, поне докато не достигне до някакво стабилно ниво. Чак тогава трябва да се замислим за намаляване на харчовете, за да започнем и справянето с дълговия проблем. Трябва да се поучим от уроците от миналото. Мнозина експерти припомнят, че през 2008 година страните твърде бързо затегнаха фискалната и монетарната политика. Това не доведе до толкова устойчиво възстановяване на европейската икономика от финансовата криза тогава, колкото в други части на света. Ето защо трябва първо наистина да постигнем възстановяване преди да започнем да затягаме коланите.

Освен това мисля, че е много важно в краткосрочен план да не забравяме, че пандемията все още е тук и вирусът е сред нас. В Европа едва около 50% от възрастното население е получило поне по една доза, а само 27 на сто - две дози от ваксината срещу Covid-19. Напълно е възможно да се разпространят нови и по-заразни варианти на вируса. Това от своя страна може да доведе до нови ограничения, така че поне до края на тази година трябва да бъдат запазени схемите за подкрепа на работните места и запазването на жизнените способности на бизнеса.

Това е тезата и на италианския премиер Марио Драги, но през седмицата чухме друг уважаван финансист - бившия финансов министър на Германия Волфганг Шойбле, който ясно насочи вниманието към нарастващия дълг.

Това е много тънък баланс. Ясно е, че правителствата нямат неограничени възможности за поемането на дълг. Задълженията ще трябва да се плащат чрез повече събираемост и пестеливост в дългосрочен план. Според мен сериозно притеснение за дълговото ниво ще настъпи, ако схемите за подпомагане и огромните правителствени харчове продължат догодина и дори през 2023-а. Засега обаче те трябва да продължат, за да не спрем икономическия подем твърде рано. 

Мнозина предупреждават, че възстановяването в Европа ще бъде неравномерно и ще доведе до задълбочаване на неравенството - и между държавите, и вътре в самите държави. Вие споделяте ли това притеснение?

Има притеснение заради някои противоречащи си политически цели и то съществува както на национално, така и на европейско ниво. Това, че планът „Следващото поколение Европейски съюз“ се фокусира върху екологичните и цифрови политики, не означава, че трябва да загърбим социалното неравенство. Напротив, политиките трябва да работят в една и съща посока. Не трябва да се допуска противоречие в тях. Смятам, че Европейската комисия трябва да окаже помощ чрез ясни препоръки на държавите, които не се справят, за да може и те да постигнат пълно и успешно възстановяване. 

Струва ми се, че би било полезно да се направи мониторинг на политиките по преодоляване на неравенството и да бъде направена оценка доколко са успешни. Трябва да се види как прилагането на определени политики в Европа повлиява социалното неравенство. Това е особено важно, защото пандемията разшири ножицата между бедни и богати. Вижте какъв беше ефектът върху хората - тези, които имат високоплатена и квалифицирана работа, успяха да я запазят с работа от дома си. Доходите им останаха сигурни, но тъй като възможностите за разходи намаляха, спестяванията им се увеличиха. От друга страна, нископлатените служители изгубиха работата си и се наложи да разчитат на правителствените схеми и да прибегнат до харчене на спестяванията си.