Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Катрин Стоунър: Възобновяване на срещите на върха ЕС - Русия ще е признание на реалността

Без твърде силна икономика Русия все пак е глобална сила, сочи преподавателят от "Станфорд"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Русия е регионална сила, която заплашва някои от непосредствените ѝ съседи, не защото е силна, а от слабост", каза Барак Обама през 2014 година, когато Русия анексира Крим. След него сенатор Джон Маккейн нарече Русия "бензиностанция, която се е маскирала като държава".

"Здравият разум обаче би трябвало да подскаже на Съединените щати и на съюзниците им, че Русия на Владимир Путин вече не е толкова слаба, колкото беше в кризисния си период веднага след разпадането на Съветския съюз. Силата на руснаците би трябвало да се измерва с влиянието, което имат те днес в най-различни части на света, и то далеч не благодарение на традиционните признаци за могъщество". Това каза за предаването "Събота 150" Катрин Стоунър, преподавател по международни отношения в университета "Станфорд" и автор на публикувана през февруари за ролята на Русия в новия световен ред. 

Как Путин успя да превърне отново в значим глобален фактор страната си?

По-скоро това се дължи на комбинация от фактори. Световният ред след Студената война така и не беше стабилизиран. Не бяха само Владимир Путин и Русия, а и действията на Съединените щати след терора от 11 септември. Те се отдръпнаха до голяма степен от проблемите с Русия и Китай. И вместо това се съсредоточиха върху Близкия изток и Афганистан. А през това време Русия се възстановяваше от шока на разпадането на Съветския съюз, Китай отбеляза значителен ръст и сега вече имаме два силови лагера един срещу друг.

Убедена съм обаче, че ако Русия имаше друг президент, щеше да се държи по различен начин. И че не беше неизбежно между Съединените щати и Русия да има такова противопоставяне. То се дължи на Путин.

Една от тезите ви в книгата "Възкръсналата Русия" е, че вече 30 години от разпадането на Съветския съюз не е мъдро Западът да си мисли, че Русия е слаба. Преди 7 години президентът Обама я нарече регионална сила.

Определено Русия е повече от регионална сила. Тя се превърна в сила от глобален мащаб, и то по няколко различни показателя. Първият е, че влиянието ѝ се простира далеч отвъд останалите бивши съветски републики. Руснаците стъпват смело в Африка, в Латинска Америка, в Арктика, разбира се. По-близо са до Китай от когато и да било. До Индия също. Освен това Русия използва различни средства за налагане на интересите си от тези, с които разполагаше, когато Обама направи въпросния коментар, и е далеч от определението, което ѝ даде сенатор Джон Маккейн - "бензиностанция с ядрени оръжия, която се преструва на държава". 

Ако гледаме само брутния ѝ вътрешен продукт и го сравним с китайския, с американския и дори с германския, виждаме, че не е особено впечатляващ. Като дял от глобалната икономика той е около 3 процента и е сравним с икономиките на Канада или на Южна Корея. Така че Русия може и да е от сравнително големите, но не и сред свръхсилите.

Във военно отношение - числеността на руските въоръжени сили е малко под 1 милион. Съединените щати и тук са по-големи - с 10 пъти по-мащабни разходи за отбрана. А по население - в Русия има близо 145 милиона души. Китай е далеч, далеч по-голям - с доста над милиард. Съединените щати пък имат над два пъти повече жители от Русия.

Аз твърдя обаче, че това вече не са най-подходящите мерни единици за определяне на относителното влияние на държавите на глобалната сцена. Особено на Русия. Откакто Путин се върна на президентския пост през 2012 година, тя използва съвсем различни похвати, някои от които дори не ѝ струват много средства. Освен това Русия си остава значим играч в един от най-важните сектори на глобалната икономика - енергетиката, с изкопаемите си ресурси. И това ще е така докато например всички започнем да караме електромобили.

Така че, според мен, грешно преценяваме натрупания от Русия инструментариум за действие. Затова се изненадваме, когато тя демонстрира мускули - и по традиционния начин, и хибридно. А при все по-персонализирана, авторитарна и донякъде изолирана политическа система в Русия, пред президента Путин няма ограничения да използва тези ресурси, както сметне за необходимо.

Силна или по-скоро влиятелна Русия - означава ли непременно опасна Русия?

Не непременно. Има, знаете, много примери в руската и дори в съветската история за добро сътрудничество със Съединените щати и със Запада като цяло. А след Студената война си спомняте - това продължи и през 90-те години, и през първите два президентски мандата на Путин до 2008-а, както и по времето на президента Медведев.

Сегашната ситуация е нещо ново и може да се промени. Част от причините са вътрешнополитически. Русия не печели нищо, когато е под ударите на санкции и когато е представяна като обсадена от Запада крепост. Това може и да носи краткосрочна изгода за Путин, но в дългосрочен план ми е трудно да повярвам какво ще спечели Русия.

Когато сравни Русия с бензиностанция, Джон Маккейн всъщност изказа мнението, че със санкции може да се постигне промяна. Те ли са най-ефективното средство срещу подривна и агресивна Русия?

Санкциите са извънредно тромав инструмент в международната политика. И в случая трябва да е ясна целта им. Тя не е Путин да падне от власт, а да почувства дискомфорт. Тази цел е изпълнена, но... Не забравяйте, че руската е най-голямата икономика, подлагана някога на санкции, и затова ефектът няма как да е достатъчно голям. Но... С това разполагаме! Няма да влезем във война с Русия заради Украйна. Просто няма да стане.

Германия и Франция предизвикаха раздор в Европейския съюз с предложение за среща на върха с руския президент. Разумно ли е да се търси такъв контакт с Путин - въпреки поведението му по отношение на съюза, на отделни страни членки, на Украйна?

Мисля, че това е признаване на реалността. По времето на Съветския съюз преговаряхме с врага си и благодарение на това постигнахме контрол над ядреното въоръжаване. А сега, след като Путин прокара конституционните промени, които му дават възможност да остане президент до 2036-а, т.е. още 15 години, има вероятност той наистина да остане на власт толкова дълго. И какво да прави тогава Европа, след като е очевидна взаимната зависимост между нея и Русия? Това важи особено за Германия - с енергийните доставки. Освен това, харесва ни или не, но Русия е най-голямата военна сила в Европа.

Съединените щати по времето на Тръмп се показаха като ненадежден партньор за Европа. Затова смятам, че среща с Путин не би била знак, че Европа го одобрява или че харесва режима му, а по-скоро би била послание, че след като сме в такава задънена улица, трябва да обсъдим някои проблеми. Необходима е може би нова стратегия, различна от тази за изолиране на Путин.

Не мисля, че Франция, Германия и въобще Евросъюзът имат по-добър избор. Може би тъкмо с пряк контакт с Путин може да има някакъв напредък за Украйна. Избягването на такъв контакт е доказано вече не особено успешен вариант. 

Лидери на държави от ЕС за отношенията с Русия и Унгария 

България подкрепя инициативата на Франция и Германия за пряк диалог с Русия 
ЕС се обяви за диалог с Русия, среща с Путин няма да има  

Интервюто с Катрин Стоунър можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Линас Линкевичус

Линас Линкевичус: Среща на върха ЕС - Русия ще е димна завеса за Путин

"Събитията в Грузия от 2008 година и в Украйна след 2014 година показват, че половинчати мерки спрямо Русия са опасни". Това заяви Линас Линкевичус, дългогодишен министър на външните работи и на отбраната на Литва, в коментар пред "Събота 150" на..

публикувано на 26.06.21 в 10:57
ВИЖТЕ ОЩЕ
Председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров (вляво) и кметът на София Васил Терзиев  на заседанието на СОС - 14 ноември 2024 г.

Председателят Цветомир Петров отчете: 566 решения са приети за последните 9 месеца в СОС

566 решения са приети за последните 9 месеца в Столичния общински съвет, отчете председателят Цветомир Петров. Това е повече в сравнение с първата година на предишния мандат, подчерта Петров. Сред важните решения са приемането на бюджета на града,..

публикувано на 14.11.24 в 13:07
Атанас Запрянов

Министърът на отбраната е оттеглил проект за решение за ракетните комплекси "Джавелин"

Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов е оттеглил в рамките на вчерашното правителствено заседание проекта на решение, с което да се одобри международния договор със Съединените американски щати за придобиване на управляеми противотанкови ракетни..

публикувано на 14.11.24 в 12:57
Кирил Петков

Петков обвини Борисов за липсата на редовно правителство и работещ парламент

В публикация във Facebook съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков обвинява лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че "цялата държава е в ступор - без работещ парламент и без редовно правителство", заради неспособността на Борисов да се откаже от Делян Пеевски...

публикувано на 14.11.24 в 12:53

Над 4000 души остават извън домовете си след проливните дъждове в Малага

Над 4000 души остават извън домовете си след проливните дъждове в испанския град Малага вчера. Близо 140 литра на квадратен метър са паднали в област Андалусия за по-малко от денонощие. Пострадали хора няма, уверяват властите във всички населени..

публикувано на 14.11.24 в 12:22
СБХ

Картини на Анна-Хен са били откраднати, други в неизвестност, но все още се разменят от колекционери

Премиерата и разговор за монографията „Говорът на цветята. Анна Хен-Йосифова (1872 – 1931)“ ще бъдат тази вечер от 18 часа в Съюза на преводачите на ул. Шипка 6 в София. Книгата-албум е двуезично издание. Анна Хен-Йосифова е немска..

публикувано на 14.11.24 в 12:16
Ваня Григорова дава пресконференция преди заседанието на Столичния общински съвет, 14 ноември 2024 г.

Ваня Григорова критикува столичния кмет заради бюджета на общинските болници

Управителят на една от общинските поликлиники в София ремонтира сградата сам заради бездействие на администрацията и липса на пари, алармира общинският съветник от "БСП за България" Ваня Григорова. Кметът Васил Терзиев се опитва да лиши с 3 милиона,..

публикувано на 14.11.24 в 12:08

МТСП: Няма окончателен вариант за промени към нов механизъм за определяне на минималната работна заплата

Oт Mинистерството на труда и социалната политика заявиха пред БНР, че към момента няма окончателен вариант за промени в Кодекса на труда, с които да се въведе нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Разпратените до бизнеса и..

публикувано на 14.11.24 в 11:58