Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Опасения около Делта варианта на коронавируса и ново напрежение между Русия и Запада - основни акценти от седмицата

Протест в Лондон срещу отлагане на облекчаването на противоепидемичните мерки заради Делта варианта на Covid-19, 21 юни 2021 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Световната здравна организация обяви, че Делта вариантът на коронавируса вече е установен в близо половината страни в света. Той предизвиква особена тревога, защото е по-заразен и бързо се разпространява, което дава повод на много държави отново да са нащрек. Израел например обяви, че връща изискването за носени на маски на закрито, въпреки че еврейската държава е лидер по брой ваксинирани хора. Една трета от пълнолетните граждани на ЕС вече са изцяло ваксинирани срещу Ковид. Стана известно обаче за проблем със снабдяването на по-бедните страни с ваксини. По схемата за споделяне „Ковакс“, на 131 страни досега са доставени само 90 милиона дози. Така въпросните държави не могат да продължат ваксинационните си програми.

Напрежението между Русия и Запада намери тази седмица нова проява край бреговете на Крим. Москва обяви, че британски кораб-разрушител е навлязъл на три километра в нейни води в Черно море, поради което към него са произведени предупредителни изстрели от кораб на руската брегова охрана. След това, като предупреждение, от самолет са хвърлени няколко бомби по посоката на движение на британския кораб. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков става дума за съзнателна провокация от британска страна. Твърденията на Русия бяха отхвърлени от Великобритания. Лондон заяви, че неговият боен кораб е извършвал рутинен преход от Одеса до бреговете на Грузия в Черно море. Тогава е навлязъл в международно признат коридор покрай полуостров Крим, който Лондон не приема за руски териториални води, тъй като не признава Крим за руска територия.

Плавателният съд „Дифендър“ (Defender)/ЕПА/БГНЕС

Тази седмица ЕС удължи с още една година своите санкции срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим.

27-те възложиха на Европейската комисия да проучи възможностите и за допълнителни икономически санкции, като отбелязаха нуждата да дават твърд и съгласуван отговор на всяко злоумишлено действие от руска страна. В същото време. В същото време ЕС остава открит за сътрудничество с Москва по въпроси от взаимен интерес като обстановката в Либия и Сирия и ядреното споразумение с Иран. Германският канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон дори лансираха идеята да бъде организирана и среща на европейските лидери с руския президент Владимир Путин. Предложението на Меркел и Макрон обаче не срещна подкрепа в повечето останали членки на ЕС.

Колкото до Беларус, 27-те бяха единодушни в решението си да наложат строги икономически санкции на Минск заради случая, при който през март беларуските власти принудително приземиха самолет на „Райънер“, летящ от Атина за Вилнюс и беше арестуван намиращият се на борда журналист Роман Протасевич. Забранява се на Беларус да бъде продавано оборудване, което може да бъде използвано за следене в интернет или на телефонни разговори. Ще бъде ограничена търговията с петролни продукти, калиев карбонат и стоки, които се използват за производство на тютюневи изделия.

Както се очакваше, Република Северна Македония отново не получи зелена светлина да започне преговори за членство в ЕС, тъй като България запазва възраженията си. София потвърди официално пред останалите държави-членки, че на този етап остава „против“ начало на такива преговори, макар да подкрепя европейската перспектива на своята югозападна съседка. Скопие трябва да изпълнява поетите от нея ангажименти по Договора за приятелство и добросъседство. България е готова да търси взаимноприемливи решения по своите искания към Скопие по време на започващото от 1 юли словенско европредседателство.

Една от най-коментираните новини дойде от Испания.

Един от деветимата лидери на неуспешния опит за отцепване през 2017 г. на Каталуния Жозеп Рул (вдясно) е посрещнат след освобождаването му пред затвора в Барселона, 23 юни 2021 г.

Помилвани бяха девет от каталунските политици, които излежаваха присъди заради организирането на незаконния референдум за независимост на Каталуния през 2017 година. Тази амнистия беше предложена от премиера Педро Санчес и единодушно одобрена от правителството в Мадрид. Според Санчес това е необходимо, за да се постигне помирение на нацията. От своя страна регионалният премиер на Каталуния Пере Арагонес заяви, че помилванията на деветимата лидери на каталунските сепаратисти не са достатъчна стъпка от страна на испанското правителство.

Сред новините, които предизвикаха най-много международни реакции, беше и избирането на твърдолинейния Ебрахим Раиси за нов президент на Иран. Раиси е дългогодишен ръководител на съдебната власт и ученик на върховния духовен водач аятолах Али Хаменей. Той обещава „неспирна борба с бедността и корупцията“. Името му обаче се свързва с масови екзекуции на политически затворници през 80-те години. Той е в американския списък на висши служители, санкционирани за „съучастие в тежки нарушения на човешките права“.

Ебрахим Раиси

За избирането си Ебрахим Раиси веднага получи поздравления от Русия и Турция. САЩ реагираха предпазливо, като декларираха готовност да продължат индиректните преговори за евентуалното завръщане на Вашингтон към сделката за ядрената програма на Техеран. На този фон се открои реакцията на Израел, който не скри опасенията си от избирането на Ебрахим Раиси за президент на Иран. Еврейската държава го определи като „най-радикалният“, избиран някога, и призова световните сили, цитирам, „преди да се върнат към ядреното споразумение с Техеран да се събудят и да разберат с кого си имат работа“.

Обзора на водещите международни новини от седмицата слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анджей Дуда и Доналд Тръмп, 2020 г.

Полският президент Дуда вероятно ще се срещне с Тръмп в събота

Президентът на Полша Анджей Дуда ще пътува до Съединените щати, за да се срещне с президента Доналд Тръмп в събота, заяви дипломатически източник пред Полската агенция по печата (PAP). Според информацията, срещата се очаква да се състои в Белия дом в 13.30 ч. местно време. Други полски медии обаче споделиха, че двамата лидери може да се..

публикувано на 21.02.25 в 19:51
Германският канцлер Олаф Шолц (вляво) и президентът на Украйна Володомир Зеленски - Киев, 2 декември 2024

Шолц: Киев трябва да има място на масата за преговори. Тръмп: Не мисля, че е важно

Украйна трябва да участва в бъдещите преговори за мир - за това са се договорили украинският президент Володимир Зеленски и германския канцлер Олаф Шолц в телефонен разговор. Киев трябва да има място на масата за преговори, се казва в изявлението на германското правителство, цитирано от Ройтерс. В същото време американският президент Доналд Тръмп..

публикувано на 21.02.25 в 19:32
Атанас Стоянов, кмет на Сандански

Среща на кмета на Сандански с редица институции във връзка с отравянето на бездомни кучета

Кметът на Сандански Атанас Стоянов е провел работна среща с началника на полицейското управление, охранителна полиция и ветеринарни лекари от Агенцията по безопасност на храните във връзка с отравянето на над 15 бездомни кучета в курортния град. Първите сигнали за намерени мъртви, или агонизиращи животни в градския парк са били подадени от..

публикувано на 21.02.25 в 19:32

Ангел Забуртов e новият заместник-министър на транспорта

Ангел Забуртов e назначен за заместник-министър на транспорта и съобщенията, със заповед на премиера Росен Желязков.  От длъжността е освободен Живко Петров, съобщават от правителствената информационна служба.  Забуртов е бил генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Работил е и в частния сектор. Завършил е..

публикувано на 21.02.25 в 19:02

Георги Стайков: За добър филм са нужни 3 неща - добър сценарий, добър сценарий, добър сценарий

Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях. Това мнение сподели актьорът Георги Стайков в интервю пред БНР. В кариерата си той има 69 филма. На 26 години играе Ростислав във филма "Вчера" и негови са емблематичните реплики "Само от добър..

публикувано на 21.02.25 в 18:56

Инспекцията по труда пак ще прави "бързи проверки" в извънработно време

И през тази година Главната инспекция по труда ще извършва така наречените "бързи проверки" в извънработно време, само за наличие на трудови договори в проверяваните обекти. Това е записано в Планът за работата на контролния орган за 2025 година.   Ограничаването на недекларирания труд във всичките му проявления като прикрито реално работно време,..

публикувано на 21.02.25 в 18:49
Снимката е илюстративна.

3,1 по Рихтер е разлюля Пловдив

Земетресение с магнитуд 3,1 по скалата на Рихтер е регистрирано край Пловдив, съобщи Националният институт по геофизика, геодезия и география към БАН.  Трусът е регистриран в 16:39 часа.  Епицентърът е на 5 километра югоизточно от областния град.  Няма информация за нанесени щети.

публикувано на 21.02.25 в 18:35