Вътрешнополитически цели вкарват Ердоган в мир с Европа и САЩ

Оптимизъм лъхаше от оценките на Джо Байдън и Реджеп Ердоган в оценките им за техния първи разговор лице в лице в качеството им на президенти на Съединените щати и на Турция. "Няма проблем в двустранните отношения, който да не можем да решим", заяви Ердоган на неговата пресконференция. "Имахме позитивна и плодотворна среща", посочи Байдън на неговия брифинг за журналисти.

Пробив по спорните въпроси между членките на НАТО с най-многочислени армии обаче няма - нито за противоракетните системи, които Ердоган купи от Владимир Путин, нито за войната в Сирия, за тази в Либия, нито за каквото и да било.

Важен знак пред света обаче беше, че Ердоган демонстрира добронамереност към Байдън, а той от своя страна не му попречи. 

Отговори на повечето въпроси около срещата на двамата се съдържат в една книга, която излезе от печат седмица по-рано. Заглавието ѝ е "Султан в заника си", а авторът е Сонер Чааптай от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. В интервю за предаването "Събота 150" той каза: 

"Въпреки усилията на Ердоган да промени курса на Турция от Европа към Близкия изток и честите му конфликти с европейски държави и със Съединените щати, това е факт. Турската икономика е толкова интегрирана в европейската заради митническия съюз, който е в сила от 1995 година, а финансовата система на Турция, която е бедна на ресурси държава, е толкова зависима от международните пазари, че Ердоган просто не може да си позволи пълeн разрив с Европейския съюз и Съединените щати. Ердоган спечели многократно избори, главно заради платформата си за икономически просперитет. С постиженията си в това отношение той си изгради твърда електорална подкрепа. Растежът на икономиката беше постигнат чрез преки чуждестранни инвестиции и финансови вложения на истанбулската борса. Потокът им обаче пресъхва и от 2018 година Турция е в рецесия, а това води до свиване на подкрепата за Ердоган. Икономиката е ахилесовата му пета. Той трябва да възстанови растежа, за да не падне от власт на следващите избори и затова се опитва да очарова Байдън и европейците. Ердоган иска да създаде впечатление за добри връзки със Запада, за да привлече инвеститорите отново към Турция". 

Чааптай цитира турска фраза - "ако идваш от Запада, тя е част от Изтока, и че е част от Запада, ако идваш от Изтока", а това означава, че когато инвеститорите решават дали да си вложат парите, преценяват не само икономическите индикатори в Турция, но и посоката, в която тя върви. 

"Затова, според мен, навлизаме в период на спокойствие и мир в отношенията на Ердоган с Европа и Съединените щати - главно заради вътрешнополитическите му цели... Очевидно е защо на Ердоган му е важно да спечели сърцето на Байдън. Това е тактическа маневра. Защото, ако върне икономиката към растеж и така възстанови електората си и спечели следващите избори, нищо чудно Ердоган да се върне към политиката на конфронтация с Америка и Европа. Но според мен Байдън е решил, че, независимо от авторитарния уклон на вътрешната политика на Ердоган, е по-добре да държи Турция по-близо до Съединените щати, отколкото да гледа как тя се обръща към Русия. И по възможност, докато Ердоган е на сцената, турската демокрация да остане жизнена".

Според Сонер Чааптай има много противоречия в американско-турските отношения, които не могат да бъдат преодолени в краткосрочен план. 

"Например, настояването на Съединените щати, че Турция ще избегне санкции само ако върне купените от Русия противоракетни системи С-400. Смятам, че Ердоган е дълбоко обвързан с Путин и няма да може да го направи. Защото Путин разполага с голям арсенал ответни мерки, с които може да накаже Турция, ако Ердоган тръгне към пълно презареждане на отношенията с Америка. Най-лесно ще е да бъде ударен туристическият сектор на Турция. Преди Covid броят на руските туристи там беше 7 милиона за година - това е почти колкото населението на България и най-много по численост от всички чуждестранни туристи. И тази година Ердоган разчита руснаците да бъдат голяма част от турското икономическо възстановяване". 

По думите на Чааптай Съединените щати са решили да не ескалират напрежението, ако Турция не купи втора партида руски батареи С-400. 

"А Турция вероятно няма да го направи, защото Ердоган иска да се сближи с Байдън. Но най-сериозното изпитание за отношенията Байдън - Ердоган няма да е в сферата на отбраната, а вътрешнополитическите събития в Турция. В Съединените щати наскоро имаше опит за щурм на Конгреса. Живея във Вашингтон и бях пряк свидетел на това, което някои наричат опит за преврат. Затова за Байдън принципната подкрепа за демокрацията по света вече не е просто символичен жест, а политика, чрез която той иска да възстанови вярата на американците в демокрацията. А Ердоган има голямо главоболие. Заради постигнатия от него феноменален и траен икономически растеж доскоро той имаше подкрепата на голямо или поне малко мнозинство от населението. Това обаче вече не е така и му се налага да разчита с малцинство да контролира и да потиска мнозинството, за да управлява Турция. Малко вероятно е Ердоган да признае поражение, ако бъде победен на следващите избори - защото се страхува от съдебно и дори политическо преследване от страна на противниците му. Затова имам чувството, че може да копира Тръмп и да обяви резултатите за фалшифицирани и да откаже да ги признае. Но ако Байдън бъде поставен пред избор между Ердоган и демокрацията в Турция, според мен той ще застане на страната на демокрацията - заради събитията във Вашингтон. 

Сонер Чааптай е категоричен, че Турция е била, е и винаги ще бъде по-голяма от Ердоган. 

"Много динамична страна е, демографски комплексна и въпреки усилията на различни политици никога не е попадала под еднолично управление. И според мен е неправилно да се сравнява с Русия. Загубата на Ердоган в Истанбул, Анкара и други големи градове на изборите през 2019-а никога не може да се случи в Путинова Русия. Ако искате да сравните Турция с някоя друга държава, по-подходящо е да я сравните с някои страни от Източна Европа, които също са под управлението на авторитарни лидери. Тях никой не ги отписва. Никой не казва - забравете за Унгария, която е превзета от Орбан, или за Полша на Качински. Ердоган е много значима фигура в турската политическа история. Той има множество поддръжници, които го обожават и боготворят. Но въпреки че управлява вече 20 години с твърда ръка, повече от половината от населението е против него. Ердоган иска да контролира Турция, но турската демокрация е доказано доста издръжлива.

Ако държавите бяха зеленчуци - правя тази аналогия в книгата си "Султан в заника си", казва още Чааптай, то Турция щеше да е кромид лук, "защото не можеш да стигнеш до някаква определена и еднозначна нейна сърцевина". 

"Турция не се поддава на генерализации. И когато ме питат дали в Турция има диктатура, отговарям: "Не." Дали е демокрация тогава? "Не. Турция е демокрация, превзета от автократ".