Пенсионираната учителка Вера Цанева плете рогозки от царевична шума

"Нямаш представа как се запалват децата", каза за БНР Вера Цанева.

Вера се връща във времето назад, когато жените вкъщи се нареждали пред стана. На него изработвали рогозките за постилане на пода.

"Тогава се плетяха стъпки с най-грубата беленица, с най-широкото листо, без да бъде обработвано - това съм виждала като дете. Когато започне да се тъче рогозката се събират и си помагат вкъщи - майката, бабата, лелята, стринката всички родове, които живеят близко. Сядат пред големия стан, едната подготвя беленицата. С ножицата отрязва грубите неща, намокря беленицата и я складира там", допълни в предаването "Закуска на тревата" Цанева.

От беленица все още се плетат рогозки, но най-често панери, пана, подложки за сервиране. От царевична шума се майсторят и куклички за декорация. Такова е съвременното приложение на това занятие, в което се използва дебела дъска - на нея се работи, чукче за наместване на шумките в плетката, а основното в ръцете на майсторката е дървеното шило.

"Ето оръдието на труда, с него си мушвам в дупчицата и си прокарвам листа и се завива".

През есента, когато се бере царевицата се подбират най-нежните листа, обяснява Вера Цанева, сушат се, а преди да се започне работа се топят във вода, за да омекнат. Спазва се определена технология, продължава майсторката, която се захваща с това занимание, след като се пенсионира и то осмисля дните ѝ. Завършила е история и етнография и живее с традициите. 80-годишната жена вече 15 лета показва на празници и панаири това традиционно занимание, което се върши със сърце и търпение:

"Това е за мен много мило, приятно. Смисълът е за духовната сила на човека, удовлетворение от това, което правиш и създаваш. Мисълта ти работи, работят ти ръцете, радваш се като видиш предмета готов. Това много ми спасява душата".

За пета поредна година Етнографският музей „Етър“ край  Габрово се включи в инициативата за отбелязване на Световния ден на плетенето и събра майстори, съхранили уменията на предците си в изплитането на предмети, служили в бита на нашите баби и дядовци, та до днес.

Майстори, които плетат с различни материали, но все природни се събраха в музей "Етър". Те са съхранили онова познание и умения, благодарение на които поколенията преди нас са се справяли с бита си. Знаят от бабите си да плетат рогозки от царевична шума, могат да майсторят сламени шапки, кошници от повет и леска, пчелни кошери, да плетат кошове за фураж и въжета от коноп.