Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Павел Зерка: Русия води класацията на страните, смятани от българите за съюзници

България същевременно е категорично силно проевропейска държава

Снимка: архив

"Как европейците виждат мястото си в света". Това е заглавието на публикуван тази седмица доклад на Европейския съвет за външна политика, основан на социологическо проучване в 12 страни членки на Европейския съюз, включително България.

Интересните данни в доклада и изненадите за нагласите на гражданите са много -например, че в Германия е най-ниско доверието в евроинституциите - главно заради тромавата кампания срещу коронавируса; че доверието към Съединените щати продължава да е ниско, въпреки усилията на президента Байдън да съживи трансатлантическия алианс след Доналд Тръмп; че европейците са за "партньорство по необходимост"вместо за дълбоки съюзнически връзки с Америка, но и с Китай и Русия; че Турция е най-популярна в Европа - като противник.

Павел Зерка от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика коментира в предаването "Събота 150":

"Окуражително е, че установихме, че на въпроса как трябва да се промени Европейският съюз след пандемичната криза - мнозинството европейци, също както миналата година, се застъпват за още по-единен подход към глобалните заплахи и предизвикателства. Европейците заемат ясна позиция по отношение на сложната геополитическа ситуация, в която се оказва Съюзът - с нарастващото напрежение между Съединените щати и Китай и Русия.

Това предполага обаче определяне на общ подход в такива ситуации. Едва ли има единодушие?

"С тази цел зададохме въпрос какво трябва да представлява Европейският съюз на международната сцена. И с голяма преднина най-много граждани - една трета от всички - отговориха, че Европа трябва да поеме водеща световна роля в отстояването на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. Втора в класацията е представата, че Евросъюзът трябва да се превърне в нещо като свръхсила - съгласно визията на Еманюел Макрон. Общо над половината европейци искат съюзът да е силен международен играч".

Дори най-силните такива играчи обаче имат необходимост от съюзници. Какви съюзници предпочитат европейците? И кого смятат за противник?

"Имаше и такъв въпрос - как се възприемат Съединените щати, Китай, Русия, Турция, Индия, Япония. И изненадващо - за нито една от тези страни не преобладава нагласа като към безусловен съюзник или противник. Мнозинството гледа на тях по-скоро като на "партньори по необходимост", с които е по-добре да си сътрудничим. Изключение прави само Турция - водещият отговор за нея е, че е противник".

От предишно ваше паневропейско изследване - преди Джо Байдън да стане президент - изненадващо стана ясно, че повечето европейци биха предпочели Европейският съюз да запази неутралитет при евентуален конфликт между Съединените щати и Русия. Има ли промяна в това отношение?

"Определено! Когато направихме допитване веднага след изборите в Съединените щати миналата есен - голяма част от европейците смятаха, че американската демокрация е в криза и че затова не може да се има доверие на Съединените щати. Сега вече мнението за американците се е подобрило, и то в цяла Европа - не радикално, но все пак. Това, разбира се, не означава, че ние европейците ще забравим толкова лесно избора на Доналд Тръмп за президент.

Но нека ви цитирам малко числа. Всеки пети от участниците в допитването ни - от всичките 12 държави, които то обхваща, казва, че Съединените щати са наши безусловни съюзници. Такъв е процентът и за Обединеното кралство. Това са държавите с най-много гласове за съюзнически статут. В същото време обаче - два пъти повече европейци смятат и двете държави за "партньори по необходимост".

И мисля, че въпреки видимите усилия за възстановяване на трансатлантическата връзка, включително настоящата европейска совалка на Джо Байдън, Европа ще продължи да се стреми да се придържа само към стратегически партньорски отношения, а не към такъв тип съюзничество, което би я вкарало в капана на американско-китайското противопоставяне. Значението на Китай за Европа е напълно различно от това за Америка".

А какво показва допитването за Русия?

"След Турция, Русия е смятана от най-много участници в допитването за враг или противник. Общо над една трета от европейците възприемат Русия като такава. Горе-долу толкова я смятат за съюзник или поне за партньор по необходимост.

Съюзник тя е само за 7 процента от населението. И от тези 7% най-много са българи. Следват унгарци и малък процент от гражданите на страни като Италия и Португалия. Русия води класацията на страните, смятани от българите за техни съюзници - една четвърт от българите са на това мнение. За близо половината пък тя е "партньор по необходимост".

И докато в останалите части на Европа доминиращото възприятие на всички водещи световни сили е като такива партньори, там все пак има разлика между нагласите към Съединените щати, Великобритания и Япония от една страна и към Русия, Китай и Турция, към които отношението е не чак толкова приятелско. Интересното за България е, че почти няма такава разлика. Предпочитанията към Русия се изразяват дори в нагласите към различните ваксини срещу коронавируса.

Всичко това се отразява и върху разбиранията каква външна политика трябва да води Европейският съюз. В Европа като цяло преобладава, и то силно, очакването съюзът да се води от принципи и ценности на международната сцена, включително по отношение на Китай и на Турция например. Но не и в България, където 4 пъти повече граждани се застъпват за прагматизма над върховенството на демокрацията и правата на човека в политиката към Китай и 2 пъти повече към Турция".

Това не значи, че българите са станали евроскептици, надявам се.

"Искам да отбележа, че според данните ни България същевременно е категорично силно проевропейска държава. За 60 процента от българите членството в Европейския съюз е добро за страната. Докато едва 9 на сто смятат, че то е лошо. В този смисъл българското е сред най-проевропейските общества - заедно с португалците, испанците, поляците и датчаните. В сравнение с останалите страни членки, много малко - една трета от българите - са на мнение, че съюзът е в криза.

В същото време две трети, или два пъти повече хора, мислят, че българската политическа система е в криза и по този критерии България е към челото на класацията в Европа - заедно с Италия, Испания и Франция. Аз тълкувам това, че Европейският съюз все още е решение, а не проблем за българите - подобно на поляците и на голяма част от унгарците, които са убедени, че не могат да се оправят без Европа".

Интервюто на Деян Йотов с Павел Зерка в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров (вляво) и кметът на София Васил Терзиев  на заседанието на СОС - 14 ноември 2024 г.

Председателят Цветомир Петров отчете: 566 решения са приети за последните 9 месеца в СОС

566 решения са приети за последните 9 месеца в Столичния общински съвет, отчете председателят Цветомир Петров. Това е повече в сравнение с първата година на предишния мандат, подчерта Петров. Сред важните решения са приемането на бюджета на града, заделяне на повече средства за спорт и култура, опазване на зелената система, инвестиции в градския..

публикувано на 14.11.24 в 13:07
Атанас Запрянов

Министърът на отбраната е оттеглил проект за решение за ракетните комплекси "Джавелин"

Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов е оттеглил в рамките на вчерашното правителствено заседание проекта на решение, с което да се одобри международния договор със Съединените американски щати за придобиване на управляеми противотанкови ракетни комплекси "Джавелин". През септември Пентагонът разреши страната ни да закупи ракетите и..

публикувано на 14.11.24 в 12:57
Кирил Петков

Петков обвини Борисов за липсата на редовно правителство и работещ парламент

В публикация във Facebook съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков обвинява лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че "цялата държава е в ступор - без работещ парламент и без редовно правителство", заради неспособността на Борисов да се откаже от Делян Пеевски. "Ако не се скъса тази връзка веднъж завинаги, бъдещето ще става все по-лошо", пише Петков...

публикувано на 14.11.24 в 12:53

Над 4000 души остават извън домовете си след проливните дъждове в Малага

Над 4000 души остават извън домовете си след проливните дъждове в испанския град Малага вчера. Близо 140 литра на квадратен метър са паднали в област Андалусия за по-малко от денонощие. Пострадали хора няма, уверяват властите във всички населени места около Малага. В цялата област Андалусия са регистрирани над 1100 повиквания към спешния..

публикувано на 14.11.24 в 12:22
СБХ

Картини на Анна-Хен са били откраднати, други в неизвестност, но все още се разменят от колекционери

Премиерата и разговор за монографията „Говорът на цветята. Анна Хен-Йосифова (1872 – 1931)“ ще бъдат тази вечер от 18 часа в Съюза на преводачите на ул. Шипка 6 в София. Книгата-албум е двуезично издание. Анна Хен-Йосифова е немска художничка, омъжена да българина Петър Йосифов от Пирот. Тя, но не и творбите ѝ, е бързо забравена заради..

публикувано на 14.11.24 в 12:16
Ваня Григорова дава пресконференция преди заседанието на Столичния общински съвет, 14 ноември 2024 г.

Ваня Григорова критикува столичния кмет заради бюджета на общинските болници

Управителят на една от общинските поликлиники в София ремонтира сградата сам заради бездействие на администрацията и липса на пари, алармира общинският съветник от "БСП за България" Ваня Григорова. Кметът Васил Терзиев се опитва да лиши с 3 милиона, от гласуваните 5 милиона лева в бюджета на града, общинските болници. Болниците имат нужда от общо..

публикувано на 14.11.24 в 12:08

МТСП: Няма окончателен вариант за промени към нов механизъм за определяне на минималната работна заплата

Oт Mинистерството на труда и социалната политика заявиха пред БНР, че към момента няма окончателен вариант за промени в Кодекса на труда, с които да се въведе нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Разпратените до бизнеса и синдикатите текстове от ведомството имат за цел да бъде насърчен социалният диалог, така че..

публикувано на 14.11.24 в 11:58